За шестнадесета година в Симитли бе открито Неделното училище към храм „Рождество Богородично“

Вече 16 години, първата неделя на месец октомври е истински празник за децата на Симитли, защото започва учебната година в Неделното училище към храм „Рождество Богородично“. До този момент са се записали над 20 деца. Учителят Василка Дафкова каза, че всяко дете, а и техните родители, са „Добре дошли“ в учебните часове. Всъщност учебният ден в Неделното училище е с продължителност 90 минути, като всеки учебен час е с времетраене от 30 минути. Уроците се провеждат всяка неделя от месеца, с изключение на последната, която е определена за почивна, за да може децата да си починат, но и да прекарат повече време със своите семейства, роднини и приятели.

За откриването на учебната година отец Спас Веселински, Василка Дафкова и децата бяха поздравени от кмета на Община Симитли Апостол Апостолов, който им пожела ползотворно обучение. Той сподели на малките ученици, че няма нищо по-хубаво от това да носят вярата в сърцата си, да знаят и спазват християнските добродетели и ценности и да се уповават на Бог в своето ежедневие. Гост на събитието бе и новоизбраният председател на Общински съвет Симитли Вилимир Александров, който също пожела на възпитаниците на Неделното училище – успешна и ползотворна учебна година.

Отец Спас пък благослови децата, а заедно с него те изрекоха молитвата „Отче наш“, след което бе разчупена и раздадена питка на всички деца и гости.

Как и защо в Симитли бива разкрито Неделно училище?

Преди 16 години отец Спас Веселински, свещеник в храм „Рождество Богородично“ в град Симитли и председател на Църковното настоятелство кани Василка Дафкова да се включи като член в настоятелството. Тя приема поканата, но отправя специална молба към свещеника – да бъде открито неделно училище, защото до този момент няма такова в Симитли. Той от своя страна с радост приема идеята и се включва активно в процеса на подготовката за Неделното училище. Първоначално се записват само няколко деца, а столовете и масите, които се ползват от децата биват взети на заем от близко заведение. С годините се оборудва специално помещение, в което децата могат да се обучават спокойно, разполагайки с всичко, което им е необходимо. От тази година, с любезното съдействие на отец Веселински, децата ще имат и учебници по вероизповедание, а г-жа Дафкова подари на всяко едно от тях тетрадка и специална многоцветна химикалка – все дарове, които децата приеха с огромна радост и благодарност.

Самите деца споделиха, че посещават неделното училище по собствено желание. Някои са за първа години, други вече години наред избират да прекарат неделните дни в храма. Казват, че не им тежи да ходят на уроците и с радост слушат, когато г-жа Дафкова им чете за различни празници и светци.

По повод началото на учебната година имахме възможността да разговаряме с отец Спас Веселински, както и с г-жа Дафкова. Ето какво ни споделиха те:

Отец Веселински, от колко години към църквата в Симитли има неделно училище?

Отец Веселински: 16 години правим тази година. Първоначално започнахме с малко деца и оборудване, но с Божията помощ за тези години и оборудването на залата се оправи, и децата станаха повече. Вече можем да се похвалим с видими резултати от дейността на неделното училище.

Всъщност каква е основната идея на Неделното училище?

Отец Веселински: Основната идея е да запознаем децата с истината на Православната ни вяра, да им покажем и да ги научим на това, на което на друго место не биха успели. Виждаме старанието и на държавни власти, и на училищни власти – всички имаме желание да се въведе Вероучение в училищата, но все още има слаби наченки, които не са това, което всички ние желаем. Говорим за Църква, родители и всички други. Затова ги събираме децата тук. И не само в Симитли. На много места в църквите в страната се провеждат такива Неделни училища. Преди всичко те са в храмовете. Целта е децата не само да дойдат и да се научат, но и да влязат вътре в църквата, където ще чуят богослужение и проповед. Всичко това, събрано, дава своите резултати.

Знаем, че в годините Неделното училище е посещавано и от дечица, които са по-проблемни в училищна и в домашна среда. Вие лично виждали ли сте как едно такова дете се променя?

Отец Веселински: Промени има във всички деца – и в тези, които имат някакви проблеми, и тези, които нямат проблеми, но при това, което получават тук, виждаме тази промяна към по-добро. Това е смисълът, затова се трудим. Затова са всичките ни усилия, за да имаме резултати. Децата са пример за техните съученици, връстници и това е целта.

За тези 16 години кое отчитате като най-голяма успех или всяко едно от децата отчитате като успех?

Отец Веселински: Първото нещо, което отчитам като успех е присъствието и броят на децата. Започнахме с 3 – 4 деца, а вече са над 20. Това е като много голям успех, защото да, населеното ни място е голямо, но все пак децата, които идват тук не са никак малко. Освен уроците, ги водим и на екскурзии, правят се различни беседи и занимания. Ние сме доволни на малкото, което имаме и което Бог ни дава.

Г-жо Дафкова как бе разкрито Неделното училище към храма в Симитли?

Дафкова: Преди 16 години отец Спас ми предложи да бъда включена в Църковното настоятелство към храма в Симитли. Аз му казах, че нямам против, но само при условие, че ми позволи да направя Неделно училище, защото нямахме. Миряните от Симитли ме избраха като настоятел и през месец декември започнахме подготовка за откриването на неделното училище.

Взехме назаем от съседното кафе маси и столове, обявихме, че ще има неделно училище. Записаха се около 10 – 12 деца. Така започна Неделното училище. В началото беше по-мудно. Междувременно отец Спас ме изпрати за един месец в Семинарията на школа, от която получих удостоверение за преподаване в неделно училище. Преди това бях възпитател в детска градина. Така започнахме. 

Децата идваха, правихме изложби и тържества по различни поводи. Имаше една година, в която всички деца вече бяха пораснали и спряха да идват. Говорим за 3-та или 4-та година. Тогава идваше само едно момче Ивайло и аз идвах заради него. Говорихме и накрая му предложих – ако идва само, защото се смущава, че е записан, няма проблем и да него прави, но той каза, че му е интересно и затова цяла година аз идвах само за него. Водихме си неделното училище, беше ни много хубаво.

След това пак се събраха деца и сега продължаваме. Имам деца, които вече доста дълго време идват. Имахме и дете, което беше малко по-проблемно, беше спряло да ходи на училище. Аз помолих майката да го доведе при мен. Започнахме да си говорим много с това момиченце, а то сподели, че околният свят е агресивен и не може да го понесе. Разговаряхме дълго време. После тя казала на майка си, че е много хубаво в Неделното училище. И така идваше 4 години. 

Сега вече порасна, взе си квартира в Благоевград и започна работа, но пак иска да идва. Сигурна съм, че ще идва цялата година. Така ни вървят дните. Говорим преди всичко. Упътванията, които ни дадоха за тези часове, когато учим са, че преди всичко ние не можем да задължим децата да учат историята на християнството и т.н., но можем да вплетем в душиците им желанието за добро. Да бъдат добри, да търсят сами себе си като добри деца. 

Обикновено аз разговарям с тях на темата да бъдат честни - когато в човек бъде изградена честността, когато е насаме с Бог, със себе си, с частицата в себе си, която то носи като съзнание. Учим децата на това, че трябва да са честни, а не да се оправдават, защото те могат да излъжат и никой да не разбере, но Бог вижда всичко.