За сайта за наблюдение на цените и други лоши идеи на служебното правителство

За сайта за наблюдение на цените и други лоши идеи на служебното правителство

„Напънала се планината и родила мишка“, в нашия случай – напънали се служебните министри и родили сайт за (наблюдение на) цените на храните на българите. След седмици на говорене миналия петък следобед служебното правителство изкара на бойното поле своето най-ново оръжие в ожесточената битка с търговците и големите хранителни вериги – сайт за наблюдение на цените на някои храни. Официалното име е Информационен портал за наблюдение и сравнение на цените на част от хранителните продукти в малката потребителска кошница в България. От заглавната страница научаваме още, че „порталът дава информация за цените на стоките по цялата верига на доставките, от производителя до щанда в магазина“. За да следят цените в магазините, държавни чиновници ще обикалят ежедневно магазините (защото очевидно и без това си нямат друга работа). За капак на безумието търговските ни аташета в 7 европейски страни също ще трябва да обикалят с тефтерче в ръка тамошните магазини, за да може случайният посетител на сайта на министерството да види колко струва днес кашкавалът в Германия или Франция. Предполага се, че докато трае войната на правителството с „алчните търговци“, търговските ни аташета ще трябва да спрат да изпълняват истинските си задължения да търсят търговски партньори в съответната страна или да привличат чуждестранни инвестиции. На кой му пука за тези дреболии, когато могат да се шляят из европейските магазини и да записват цени. Ако имаше конкурс за най-безполезна и най-недообмислена правителствена идея, сайтът за наблюдение на цените на храните със сигурност би бил един наистина достоен кандидат за приза.

Ако наистина искаше да се бори с високите цени и инфлацията

ПРАВИТЕЛСТВОТО ТРЯБВА НАЙ-СЕТНЕ ДА ПОСЛУША ТОВА, КОЕТО ФИНАНСИСТИ И ИКОНОМИСТИ ПОВТАРЯТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА,

а именно – високите цени са резултат от необезпеченото с реални стоки и услуги административно повишение на доходите. Тя, инфлацията, вече започна да се успокоява, но не заради идиотските проверки на КЗП за етикети с грешен грамаж и промоции, необезпечени с достатъчно стока, нито пък заради стотиците проверки на КЗК за „нелоялни търговски практики“ (тези практики винаги са съществували). А защото два от основните инфлационни фактора – цените на енергоносителите и на пшеницата и олиото, които се взривиха заради войната, вече са на нива отпреди нахлуването на Русия в Украйна. „Обаче при нас има още един фактор и той остава вграден в бюджета – това е повишаването на пенсиите и доходите“, каза им го в прав ред бившият министър-председател Иван Костов само преди дни. И колкото и да го усукват от правителството, срамната истина все повече започва да прозира зад смокиновия лист:

ВАЖЕН ФАКТОР ОЩЕ ОТ САМОТО НАЧАЛО И ОСНОВЕН ТАКЪВ В МОМЕНТА ЗА ГОЛЯМАТА ИНФЛАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СА И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА БЪДАТ ОГРОМНИТЕ РАЗХОДИ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.

Милиардите левове заеми, изсипани на пазара под формата на компенсации на калпак и увеличение на доходите, което не бе обезпечено с реални стоки и услуги, са причината за високите цени в магазините. Не са виновни алчните търговци, още по-малко са виновни „нелоялните търговски практики“, а най-малко са виновни етикетите със сгрешен грамаж. Както се случва в повечето приказки, главният виновник обикновено е този, който най-яростно обвинява всички останали. И в нашата приказка той се появява във формата на лошата ламя.  И тази ламя има три глави – политици, синдикалисти и министри. Да помогне на властта в нейните опити за безпочвено обругаване на търговците онзи ден се притече и една агенция за проучване на общественото мнение.

„83 на сто от българите смятат, че е необходимо да бъдат ограничени надценките в магазините“ – тръбят в заглавия новинарските сайтове. И съвсем в тона на правителствената пропаганда социолозите „открили“, че 79% от българите смятат, че основният проблем за високите цени на храните са търговците. Готово – рапорт даден, рапорт приет. Задачата за хвърляне на още кал по „алчните търговци“ е изпълнена. А освен това 16% пък смятат, че вина имат както търговците, така и производителите.

Чудя се какви ли щяха да са резултатите от една анкета, проведена сред хора специалисти, разбиращи как функционира една икономика? Твърдо съм убеден, че ако вместо на облъчвани ежедневно от политическа пропаганда хора, неразбиращи законите на икономиката, думата бъде дадена на икономисти и финансисти, то тогава преобладаващото мнозинство от над 80 процента от мненията ще посочат малко по- различен виновник, а именно – политиците и министрите, които хвърлиха милиарди на пазара, а сега се чудят защо са се повишили цените? Да не забравяме и синдикалистите, които са винаги готови да подклаждат огъня на нови и нови искания за по-високи и по-високи заплати. Също така се чудя, КАКВО ЛИ ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АКО НЯКОЙ СЪЗДАДЕ ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И СРАВНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРИЯ?

И там вместо сравнение на цената на кашкавала в Каспичан и Берлин има данни в реално време за това къде, защо и с чий подпис изтичат милиарди левове държавни пари. Всъщност няма нужда да се чудя, миналото лято ексминистър Николай Василев постави на фасадата на своята фирма „Часовник на Дълга“. На него се показваше размера на публичния дълг на България (малко над 31 милиарда към юни 2022 г.), а отдолу се показваше и сумата, която дължи всяко едно средностатистическо семейство (15 000 лв.). Според изчисленията на специалисти дългът тогава е нараствал с 362 лв. на секунда и с 31.25 млн. лв. на ден. С писмо от Министерството на културата г-н Василев беше принуден да свали часовника. Явно има различни правила за „алчните частни търговци“ и „алчните държавни чиновници“. И докато сайтът е просто една куха идея, която няма да има никакви последствия за пазара (но за която въпреки това са похарчени 30 000 лева), то другите идеи, които служебното правителство ни е подготвило, могат да нанесат истински поражения – все по-настойчиво се лансира идеята за налагане на таван на надценката за някои хранителни стоки. Това щяло да стане с изричен закон, приет от новото Народно събрание, и като се имат предвид популистките рефлекси на политиците, а и вероятността още със създаването на новия парламент да започне поредната предизборна борба за следващите предсрочни избори, шансът тази социалистическа и антипазарна мярка да мине са доста големи (което, разбира се, е доста лошо за свободната пазарна икономика). В ръкава си чиновниците държат и коза – данък свръхпечалба. Каква ти Конституция? Каква неприкосновеност на частната собственост? Борбата с „алчните“ търговци явно навлиза в решителната си фаза. Разбира се, имат и друга страхотна идея –

УВЕЛИЧЕНИЕ НА ДАНЪЦИТЕ. ГЕНИАЛНО. ДА ДАДЕШ НА ЧИНОВНИЦИТЕ, ПРОДЪНИЛИ ТОЗИ БЮДЖЕТ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА ПРАХОСВАНЕ.

За финал бих искал да използвам една много хубава аналогия за трудността да се реши проблема с инфлацията. Тя е на американския икономист и носител на Нобелова награда за икономика Милтън Фридман. Той прави сравнение между инфлацията и алкохолизма. Когато излезеш да се напиеш, добрият ефект идва първи – хубаво ти е и нямаш грижи, а лошите последствия идват едва на другата сутрин, когато те цепи глава и имаш ужасен махмурлук”. И това е същото като инфлацията – в началото идват хубавото, правителството печата и раздава необезпечени пари (или взима заеми), хората се чувстват по-богати, защото имат повече хартийки (пари). И в началото всичко е добре. Но едва когато това доведе до повишение на цените в магазините, нещата стават зле. От друга страна, при опит да се лекува алкохолизма първо идва лошият ефект, а добрият едва по-късно. Да се откажеш от страстта си към алкохола в началото е ужасно трудно, но ако си упорит и успееш да го постигнеш, след това всичко ще е по-добре. Абсолютно същото е положението с инфлацията – ако успеете да намалите инфлацията, в началото ще има много труден период, защото намаляването на инфлацията забавя икономиката. АКО СЕРИОЗНО СА ЗАЕМЕТЕ ДА СЕ БОРИТЕ С ИНФЛАЦИЯТА, ПЪРВОНАЧАЛНО ЩЕ ИМА НЯКОИ ЛОШИ ПОСЛЕДСТВИЯ. И ЕДВА СЛЕД ТОВА ЩЕ ДОЙДЕ ДОБРОТО.

Явно в момента управниците ни и всички ние, българите, сме изправени пред избор – да проявим воля и да преминем през трудния първоначален период на отказване от алкохола, за да може в бъдеще нещата да се подобрят, или да изберем лесния път и отново да отворим бутилката (бюджета). Пък за после – ще му мислим на сутринта.в.Струма