За радост на ГЕРБ парламентът се провали. Кой финтира Суверена?

03 Септември 2021 | 20:23
0 коментара
Политика

За радост на бившите управляващи, които бяха основна мишена и потенциален обект на „изчегъртване“, 46-ото Народно събрание се провали шумно и зрелищно.

По календар предишният парламент съществува 25 дни, от които девет работни. Това беше най-краткото в историята ни Народно събрание и ще остане такова, тъй като неговият наследник оцеля малко по-дълго, но за сметка на това успя май да занули позитивите на предния състав.

Миналият парламент стартира с надежда.

45-ото Народно събрание върна избирателите пред телевизорите, когато заседанията се излъчваха на живо.

46-ото ги върна на плажа.

В 45-ото очакванията бяха фокусирани върху поредното политическо чудо, каквото се яви партията на Трифонов, туширайки социологическите прогнози за трета сила с 12-13 процента.

46-ото още не се е разпуснало, а надеждите са пренасочени към нов политически проект, който да разсече политическия възел.

Преди витаеше усещането, че едни нови бързи избори ще доведат до ръст на така наречените протестни партии и това наистина стана.

Сега пак се върви към избори, но не е ясно защо и какъв ще е приносът им в решението на кризата.

Преди така наречените протестни партии бяха консолидирани по силата на обществените очаквания към тях. Сега са скарани.

46-ото Народно събрание върви към финал, защото не изпълни основната си задача – да състави правителство. И тъй като именно то имаше амбицията/претенцията/желанието да си върне статута на водеща институция след години на обезличаване, се превърна и в сцената на основните политически сюжети. Сцена, на която пиесата протече в три действия.

Първо действие – аз предлагам, вие, ако искате, подкрепяте, ако искате, не подкрепяте

Още преди да са известни окончателните резултати с един удар, в стил „шат на патката главата“, главният герой Слави Трифонов предложи какво? Консултации, разговори, коалиция? Не, правителство!

Проектокабинетът начело с Николай Василев бе първият знак за назряващ разлом между внушенията, които „Има такъв народ“ правеше преди изборите, и реалните предложения, когато вече беше първа политическа сила. Месеци наред ИТН мълчеше за политики, затова пък неуморно набиваше в съзнанието на електората две свои категорични уж намерения – да „изчегърта направеното от ГЕРБ“ и да не се коалира с ГЕРБ, ДПС и БСП. Внезапно обаче и съюз с останалите две политически сили – ДБ и ИБГНИ – бе изключен с наивното обяснение, че коалиция била мръсна дума. Офертата на Трифонов просто нямаше как да бъде приета.

„Не можем просто да гласуваме за някакви зайци, извадени от цилиндъра“ (Христо Иванов) и „хората не искат замяната на премиерска република с телевизионна“ (Мая Манолова) реагираха тотално пренебрегнатите потенциални партньори.

На уникална пресконференция, посветена на минали бъдещи намерения, Николай Василев бе оттеглен, за да започне ритуалният танц на преговорите. Две напред, една назад и отново шат! Втори проектокабинет, който, честно казано, бе по-неприемлив и от първия.

В редица европейски демокрации кандидатите за премиери стават известни на избирателите още преди те да отидат до урните. У нас, тъй като бе дошло време за друго, медиите чакаха номинирания да излезе от един ... подлез. От подлеза до президентството преди Румен Радев да му връчи проучвателен мандат за съставяне на българското правителство.

И политици, и депутати, и цялата публика опознаваха Пламен Николов в крачка, за да стане безпощадно ясно, че смяна на управленския елит няма да стане с кастинг. Няма.

Около номинацията на Петър Илиев за вътрешен министър и силов вицепремиер пиесата заприлича на трилър („Петър Илиев трябва да бъде унищожен. Не, той няма да бъде унищожен! Голям страх тресе кочината на задкулисието“ - самият Илиев за себе си), но за кратко, тъй като и този проектокабинет се пресели в небитието.

Междувременно в сюжета се заплетоха още трима герои – Кирил Петков, Асен Василев и проф. Николай Денков като кандидати за министри и в редовен кабинет, предложени от лидера на ДБ. Това отключа силния гняв на Слави Трифонов: „Някой иска ли от теб да предлагаш нещо? Какъв точно стана, кога стана предлагач и реши, че ще предлагаш? Излизаш пак на избори, печелиш ги и тогава предлагаш. Сега като какъв предлагаш?“

И изобщо, Иванов трябва да знае, че „ако иска да подкрепя, ако иска, да не подкрепя“.
Точка.

Второ действие – суматоха на сцената. Какво да се прави?!

След провала на първия и на втория мандат, който ГЕРБ взеха и върнаха, всички бяха провокирани от резонния въпрос с класически характер – какво да се прави?

С думи се стреляше напосоки. Председателят на парламента Ива Митева предложи кризисният последен мандат да се даде на ИБГНИ, тя пък бе предложена за кандидат-премиер от ДБ, а Манолова направо обеща, ако най-малката група получи мандата ще го даде отново на най-голямата и т.н.
Не звучи много сериозно, нали.  

Най-ясен отговор идваше от ИТН, а именно, че хепиенд, в смисъл правителство, няма да има. Но публиката, готова да очаква всякакви обрати в основното действие, следваше да бъде убедена по най-категоричен начин, а БНТ предостави за това най-гледаното си време в петък вечер. Сякаш не в офиса на Трифонов, а в Белия дом гостуваше Бойко Василев, ако съдим по предварителното разгласяване на топсъбитието. Е, и пред БНТ Трифонов потвърди, че подкрепа за третия мандат няма да даде, защото БСП била лява, била от статуквото, не ги била подкрепила и т.н., въпреки че преговорите с левицата вървяха най-гладко при усвояването на първия мандат. Аргументите не бяха убедителни, но думата на Трифонов на две на става, ако се доверим на неговите изявления.
 
Новото издание на Бойко Борисов – Слави Трифонов - съвсем предаде четата, като обяви кой му е идвал в офиса на крака – Иванов, Манолова, Петков...

Трето действие – и кой е виновен сега?

БСП, която получи третия мандат, обяви, че ще го върне на 7 септември.  
Оттук до третите за годината парламентарни избори, в режим на предизбора реторика, ще се търси виновника за невъобразимата какафония, която изгледахме.

Версии не липсват – статуквото, задкулисието, паралелната държава, „дългата ръка на ДПС“, неразграденият модел на ГЕРБ, „Има такъв народ“, протестните партии, Сорос, американците, не - руснаците и прочее, и прочее.

Дали неуспешните опити за съставяне на правителство ще се окажат драма или комедия след предстоящото последно действие, ще видим.

Казано обаче сериозно:

- Без нов импулс (евентуално нова политическа сила или нови водачи) изборите през ноември рискуват да препотвърдят сегашната патова ситуация.

- Без отваряне на политически диалог вместо разправии от кухненски калибър (кой на кого какво казал и къде отишъл) правителство на промяната няма да има.

- „Има такъв народ“ разочарова последователите си и отчита спад в доверието. Значим обществен дял не желае да смени джипката с диванчето, защото има алергия към политици, които чуват само собствения си глас. Обещанието на Слави Трифонов, че другият път правителство ще има, не е нищо друго освен опит да спре разбягалите се симпатизанти.

- ГЕРБ и Борисов печелят от ситуацията, в която заявилите са като алтернатива на техния модел се оказаха неспособни да изработят формула са съгласие и управление.

- Вместо да чегъртат ГЕРБ от ИТН се заеха за чегъртат министри от служебното правителство, нищо че подкрепят Радев за втори мандат. Засега.

ИТН все по-трудно ще намира партньори, защото всеки може да бъде издаден, предаден, окарикатурен.

- „Демократична България“ ще трябва да се научат да разговарят с БСП. В противен случай ще възкресят спомена за „синия комунизъм“ от 90-те.

- Популизмът влезе през входа на парламента и ще остане в публичната сфера и след като 46-ото Народно събрание се разпусне.

***

Някой финтира Суверена. На следващите избори, отвратен, той може да бойкотира партиите и да бъде пас в деня на вота. А може и да се амбицира, след като стана ясно кой за какво и за кого играе. Пък и много скъпи му излизат билетите за лошото представление! Епицентър.бг, 

Автор:

Добавете Вашия коментар

TOP