За осми път Бернската конвенция отхвърли исканията на зелените за спиране на АМ Струма
За осми пореден път Бернската конвенция отхвърли искането на зелените от коалицията „За да остане природа в България“ за спиране довършването на АМ Струма през Кресненското дефиле, съобщи Еко Новини.
Решението да не се отваря досие по казуса е взето на заседание в Страсбург. Това означава, че може да продължат процедурите и изработване техническото задание за довършване на АМ Струма през Кресненското дефиле.
Въпреки силния натиск на еколозите върху страните членки, представителите на държавата, участвали на заседанието, успешно са защитили обществения интерес.
Те са докладвали, че при проектирането на трасето на АМ Струма са спазени всички национални и европейски екологични изисквания. От българската делегация са запознали Конвенцията и с подписката на 6000 човека от местното население в подкрепа изграждането на магистрала през Дефилето.
От Секретариата на Бернската конвенция са отказали участие в заседанието на неправителствените сдружения, организирали въпросната подписка. Това е явно нарушение на Орхуската конвенция за участие на местните хора при вземане на решения, които ще влияят на живота и благосъстоянието им.
Въпреки, че в този участък от 16 км, за последните 15 години, са загинали 74 човека и са ранени над 400, очаквано, в подкрепа на искането на нашите екологични неправителствени организации за спиране на АМ Струма, са били страни, в които зелените имат силни лобита и участват в управлението.
Това са Швейцария, за която се знае, че техни компании от години натискат да строят тунел за 2 милиарда евро. Германия, където зелените са в правителството и заради натрапените от тях екополитики страната е в рецесия. Други против държавата са били Холандия и Австрия, които традиционно ни спират за Шенген.
За отваряне на досие са били и Швеция, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Монако, Латвия. Повечето от тях са северни страни с натрапчиво зелени политики, но и в които мрежите от магистрали са добре развити. За разлика от България, където имаме едва 800 км аутобани – най-нисък процент в цяла Европа, само 4 % от 20 000 км републикански пътища.
Подкрепа за българската кауза за довършването на АМ Струма през Кресненското дефиле категорично са дали Гърция, Сърбия, Северна Македония, Хърватия, Полша, Грузия, Албания, Азербайджан, Армения, Кипър и Молдова.
Гласуването е типичен пример за европейските практики, които разделят Европа на две скорости и поделените сфери на влияние и интереси.
На заседанието бяха представени усилията на българските власти за предприемане на всички необходими мерки за опазване на видовете и местообитанията в пролома при изграждането на последния участък от тази стратегически важна транспортна връзка. След приемането, през миналата година, на специфични и подробни цели на опазване за защитени зони „Кресна“ и „Кресна-Илинденци“, основният акцент сега беше извършеният анализ на съответствието на оценката за съвместимост с утвърдените цели както и подобряването на проекта за избрания вариант за изграждане на автомагистралата.
Българските власти изразиха съжалението си, че в своите усилия не са подкрепени по конструктивен начин от неправителствените организации, но приветстваха предложението на Бюрото на Конвенцията за техническа работна среща, която да се проведе в България през април с участието на международни експерти с опит в изграждането на устойчива линейна инфраструктура. Представянето на чуждия опит и добри практики и предложения за това как същите могат да бъдат приложени в конкретната ситуация ще бъде още една възможност за намиране на най-доброто решение и механизми за опазване на богатото биологично разнообразие в района на Кресненското дефиле. Това ще представи и добра възможност за конструктивен диалог с гражданското общество и местните общности.
На заседанието на Постоянния комитет българската делегация призова препоръките на Конвенцията да бъдат приложими и да се търси баланс между опазването на дивата флора и фауна и гарантирането на живота, здравето и благосъстоянието на хората. Обърна внимание и на факта, че препоръките трябва да бъдат в духа на Конвенцията, като тяхната основна цел е да подпомагат държавите при изпълнение на техните задължения по практичен начин, а не да се намесват в суверенитета им.
Постоянният комитет насърчава усилията на българските власти, но призовава за по-активно сътрудничество с неправителствените организации. Призив, към който Министерството на околната среда и водите се присъединява и остава отворено за диалог и конструктивни предложения от неправителствените организации от Коалиция „Да спасим Кресна“, както и от всички останали заинтересовани страни.