За образованието, професията, системата... от дългогодишен учител и директор в Симитли

Йордан Костов е пенсиониран учител по история, дългогодишен директор на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Симитли и почетен гражданин на община Симитли.

За значението на първия учебен ден, за проблемите в образованието, за учителската професия говори Йордан Костов пред радио Фокус:

Фокус: Г-н Костов, започна поредната учебна година. Вие сте един от дългогодишните директори на гимназията в Симитли. Освен това сте бил и учител, имате богат опит. В тази връзка няколко дни след 15 септември, нека да започнем с това – какво е значението на първия учебен ден?

Йордан Костов: Първият учебен ден е един от неписаните празници в календара на България. Това е празник, който засяга и вълнува голяма част от българските села и градове. За този ден най-усилено се подготвят бъдещите първокласници. Първият учебен ден се посреща с напрежение, но и с едно положително чувство за нещо ново.

Фокус: Можем ли да кажем каква е историята на учебното дело в Симитли? Как се развива то през годините? 

Йордан Костов: Историята започва през 1913 година. След Освободителната война от 1912 година се създава първото начално училище в една сграда, която е била собственост на турски чиновник. След това вече постепенно се построява сградата на бившето училище с капацитет до четвърти клас, след което се въвежда и пети клас и през 1958-1959 година вече се утвърждава и гимназията в нова голяма слънчева сграда.

Фокус: Какви според Вас към днешна дата са най-големите проблеми в образователната система и защо бяха допуснати те?

Йордан Костов: Проблемите от някога и сега са почти едни и същи. Основното е материалната база, подготовката, привеждането в необходимия вид. На територията на Община Симитли по селата имаше доста малки училища. Пристигаха кадри от Благоевград и постепенно вече с въвеждането и на гимназията, Симитли започва да се окомплектова с местни кадри, които покриха всички училища в Общината.

Фокус: Преди с Вас сме говорили, че да си учител не е толкова професия, колкото призвание. Защо обаче днес като че ли липсва интерес към учителската професия особено сред младите хора?

Йордан Костов: Истина е това, но може би се дължи на факта, че през последните години образованието беше малко изоставено. Някога то е било основното задължение на държавата, общините и кметовете. При нас свободата идва едва през 1912 година и затова на образованието се е гледало с най-добри намерения. Въпреки това днес образованието не е на това ниво, на което беше в миналото. Днес има много по-привлекателни и добре платени професии, но все пак в Община Симитли учителите все още са на добро ниво като кадри, като подготовка.

Фокус: Какъв съвет бихте дал Вие на всички, от които зависи образованието?

Йордан Костов: Според мен един от най-важните въпроси е първо общините да полагат достатъчно  грижи, за да се осигури необходимата база и то на съвременно ниво, за да могат и кадрите да бъдат на високо ниво. Най-важният въпрос си остава заплащането. Учителите, които бяха по мое време са с пенсии, в размер на 200 лв. Какъв интерес ще създаде в младото поколение това възнаграждение и как някой ще следва примера на дядо си, на майка си и т.н. Обстановката в икономиката реагира и върху образованието. Въпреки всичко, трябва да се помни едно образованият човек е много повече от всички останали!