За 90-ия му юбилей: Валентин Караманчев удостоен със званието "Почетен гражданин" на Гоце Делчев

За 90-годишнината си роденият в Неврокоп изявен български писател Валентин Караманчев е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на Гоце Делчев.

Решението беше взето от Общинския съвет на свое заседание Неврокопчанинът Валентин Караманчев е роден на 6 февруари 2022 г. Съвременен писател, стоящ във върховете на българската литература и общественик с будна съвест и житейска мъдрост, журналист, доайен в полиграфията, книгоиздаването и книгоразпространението у нас. През 1949 г. е завършил Неврокопската гимназия, а през 1956 г. висшето си образование в Софийски университет „Климент Охридски“ специалност „българска филология“. Остава в летописа на българската литература преди всичко с романа „Черешова задушница“.

Автор е и на книгите „Мървашки песнивец“, „Елен от Велика гора“, „Въздаяние“, двутомника „Събрано”, мемоарните книги „Патила и страдалчества на книги и люде" и „Брашнен чувал”, която излезе през 2020 г. Валентин Караманчев е носител на литературни отличия, сред които са Национална награда „Людмил Стоянов“, учредена от Съюза на българските писатели и община Гоце Делчев, Национална литературна награда „Димитър Талев”, учредена от Съюза на българските писатели и община Благоевград, Национална награда „Андрей Германов”, учредена от Съюза на българските писатели и община Варна, годишна награда на Съюза на българските писатели и други. Органична е връзката му с душевността, местната градска култура, специфичната атмосфера на някогашното и днешно Неврокопско.

Валентин Караманчев е кръвно и дълбоко свързан с Македония и неотделимата й съдба като част от българските многовековни устои. През 1919 г. баща му идва в града като служител на Неврокопска света митрополия, а родът на майка му е от Дойран. Дядо му по майчина линия завършва Солунската мъжка гимназия и е главен учител в Дойранското екзархийско училище.

В епилога на последната си творба той пише: „Живях, струвах, скитах, ликувах, страдах. Отдаде ли ми се възможност, винаги се връщам в Неврокоп при извора ми“.