"Washington Times": Митовете за американската външна политика

Митовете за американската външна политика се генерират в коридорите на властта, за да привличат народната подкрепа и пищно финансиране от страна на Конгреса за измерващия се с много трилиони военно-промишлен-контратерористичен комплекс, пише " The Washingjom Times".Мит 1. Ние активно се противопоставяме на недемократични държави. Не само, че външната ни политика е отговорна за кавалкада от диктаторско-авторитарните режими, но ние често ги предпочитаме пред демократичните изключения. Наред с другите неща, през 1953 г. ние свалихме демократично избрания министър-председател на Иран Мохамед Мосадък в полза на диктаторския шах Мохамед Реза Пахлави. През 1954 г. ние катурнахме президента на Гватемала Хакобо Арбенц в полза на извършващи геноцид военни диктатори. През 1965 г. се намесихме в Доминиканската република, за да блокираме възстановяването на власт на демократично избрания президент Хуан Бош. През 1973 г. се намесихме в Чили, за да дирижираме свалянето и убийството на демократично избрания президент Салвадор Алиенде в полза на непоносимия диктатор Аугусто Пиночет. От 1976 до 1983 г. ние окуражавахме военната диктатура в Аржентина, отличаваща се със зловещи нарушения на човешките права за сметка на демокрацията.

Съединените щати обикновено подкрепят диктаторски или потиснически режими с оръжия или финансова помощ. Ние сме одобрили продажбата на оръжие за приблизително 90 млрд. долара на религиозно тесногръдите, женомразки, антидемократични, антисемитски правителства на Саудитска Арабия след 2010 г. Ние също така сме одобрили продажбата на оръжие за милиарди долари на държавиците от Персийския залив като Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт и Оман, всички от които проявяват неуважение към основните човешки права.

През 2011 г. Саудитска Арабия изпрати войски в Бахрейн, за да смаже народно въстание срещу тираничния, сектантски сунитски режим, докато Пети флот на Съединените щати се намираше наблизо.

Ние подкрепяме монархията в Йордания, военната диктатура в Египет, прогонения йеменски диктатор, все по-авторитарното правителство в Турция, племенната тирания в Етиопия и военната диктатура в Тайланд.

Ние подкрепяме режими, които подпомагат целта на нашата външна политика за глобално господство, независимо от тяхната демократична легитимност. Основната идея е добре илюстрирана с два цитата. Президентът Франклин Рузвелт уж казал за диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоса: "Той може и да е кучи син, но той е нашият кучи син". И френският премиер Жорж Клемансо язвително отбелязал за президента Удроу Уилсън на Парижката мирна конференция: "Той говори като Исус Христос, но той действа като (британският премиер) Лойд Джордж."

Мит 2. Съединените щати знаят как да подтикнат държавите да приемат демокрацията и ще успеем в раждането на демократични институции, ако използваме достатъчно финансови и военни ресурси. Едва при една шепа случаи бяха усвоени безкрайно сложните елементи на демокрацията. На Джеймс Медисън му беше необходим уникален умствен, научен и политически опит, за да създаде „Чудото във Филаделфия“ през 1787 г., т.е. Конституцията на САЩ. На британците им бяха нужни шест столетия след Магна Харта преди монархията да бъде заменена от отговорно правителство.

Въпреки значителните финансови или военни ресурси, не успяхме да наложим жизнеспособни демокрации или разумни техни копия в Южен Виетнам, арабския Близък изток, Сомалия, Либия, Южен Судан, Египет, Афганистан, Куба, Хаити и Азербайджан. Не бяхме в състояние да предотвратим загубата на демократичните признаци в Турция.

Демокрацията в Германия и Япония след Втората световна война не опровергават този мит. Преди Втората световна война и двете държави бяха прегърнали градивни елементи на демокрацията и върховенството на закона по време съответно на Ваймарската република и Реставрацията Мейджи. И двете страни имат хомогенна култура и самосъзнание. На Съединените щати бяха необходими малко лостове или гениалност, за да се върнат Германия и Япония на техните демократични пътища след приключването на войната.

И случаите с Южна Корея и Тайван не противоречат на мита. В миналото ние подкрепяхме в продължение на три десетилетия авторитарното управление на Ли Синман, Пак Чжън Хи и Чхън До Хван преди демокрацията да разцъфне по искане на народа на Южна Корея. Ние отложихме южнокорейското демократично процъфтяване с одобрението ни за кървавото потушаване през 1980 г. на въстанието в Кванджу. В Тайван ние подкрепяхме военната диктатура на Чан Кайши от 1949 до 1975 г.

Тайван бавно премина към демокрация поради искането на народа през следващите две десетилетия под управлението на сина на диктатора Чан Чинго. Кулминацията беше директното избиране на президента Ли Тънхуей през 1996 г. Междувременно Съединените щати се въздържаха да признаят Тайван в полза на по-безмилостната и диктаторска Китайска народна република. САЩ не ускориха, а забавиха прегръщането на демокрацията от местния народ поради нашата непоколебима подкрепа за военната диктатура на Чан Кайши в продължение на 25 г.

Мит 3. Съединените щати се обременени с морално или законово задължение да предприемат "хуманитарни" войни, за да предотвратяват мащабни убийства или геноцид в чужди земи. Единственото моралното задължение на правителството на САЩ е да застъпва и придвижва интересите на своите граждани, които плащат данъци, подчиняват се на законите, и при необходимост се сражават във войни при самозащита. Правителството на САЩ не е морално задължено да подпомага чужденци, освен ако не сме отговорни за техните беди.

Само през 30-те години на миналия век съветският диктатор Йосиф Сталин уби най-малко между 13 и 15 млн. свои опоненти – повече от два пъти от жертвите на Холокоста. Съединените щати стояха безучастно, без да отправят морален или правен укор. Приблизително 65-70 млн. китайци са били убити по време на диктатурата на Мао Цзедун, а междувременно Съединените щати като всички останали страни в Обединените нации не направиха нищо.

Никога не е било допускано, че „хуманитарна“ война срещу Мао е била морално или законно наложителна.

Нито дума в Конституцията на САЩ или в международното право не поддържа задължение на САЩ да изпратят свои граждани в чужбина, за да рискуват до последната степен на своята преданост за спасяване на чужденци от убиване или малтретиране от страна на собствените им правителства или народи. Чужденците не ни дължат лоялност и не ни плащат никакви данъци.

Ако имаше такова задължение, ние щяхме да бъдем принудени да започнем няколко войни веднага: с Русия заради чеченците, с Китай заради тибетците и уйгурите, с Демократична република Конго заради племенните и етнически убийства, чиито жертви са надминали 6 милиона, Южен Судан за клането на различните от динка племена, Нигерия за докарването до оскотяване на християни и жители на Биафра и Северна Корея за потискането на цялото си население чрез глад или по друг начин. Хуманитарните войни често водят до загубата на повече животи, отколкото до спасяването, както се случи с нашата военна намеса в Либия през 2011 г. и в Сомалия през 1992 г.

Гражданите на Съединените щати, които се чувстват морално задължени да се опитат да предотвратят масови убийства в чужбина, са свободни да рискуват живота или парите си до край по примера на 3-те хиляди американци, които се сражаваха за лоялистите срещу ген. Франциско Франко в Испанската гражданска война (1936-39 г.) под знамената на бригада „Ейбрахам Линкълн“.

„Хуманитарната“ война е оксиморон. Всички войни правят законно това, което в друг случай се определя като предумишлено убийство, което никога не може да е хуманитарно.

Мит 4. Договорът за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) е морален или правен крайъгълен камък на международния мир и сигурност. ДНЯО отразява един международен правов ред, в който силните правят каквото могат, а слабите страдат, колкото трябва. Той коронясва пет (5) държави с изключителното право да развиват, притежават и разполагат ядрени оръжия: САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция.

Петте не са избрани, защото са показали превъзходство в областта на международния морал или справедливост. Съединените щати са единствената нация, която някога е използвала ядрено оръжие. Съединените щати и Съветският съюз доведоха света до ръба на ядрената унищожение при Кубинската криза през 1962 г. Мао Цзедун безгрижно отбеляза през 1957 г.: "Не ме е страх от ядрена война. На света има 2,7 милиарда души; няма значение, ако някои от тях бъдат убити. Китай има население от 600 милиона; дори ако половината от тях бъдат убити, има още 300 милиона души. Не ме е страх от никого. "

По време на Корейската война ген. Дъглас Макартър поиска властта да използва ядрено оръжие. Той обясни, че ще пусне 30-50 ядрени бомби в Манджурия и ще разпростре пояс от радиоактивен облак от Японско море до Жълто море, за да осигури, че в продължение на 60 г. няма да има сухопътна инвазия в Южна Корея от север.

САЩ, Русия, Великобритания, Китай и Франция бяха единствените ядрени държави, когато беше договарян ДНЯО. Те искаха да запазят своето военно предимство пред останалата част от света. Според ДНЯО всички неядрени държави са принудени да приемат риска от ядрено заличаване, докато ядрените страни не са. Тази асиметрия по-скоро окуражава, отколкото обезкуражава авантюризма на последните.

Ключовата мирна клауза на ДНЯО е пренебрегната. Член VI изисква държавите с ядрено оръжие „ да продължат добросъвестно преговорите ... по договора като цяло и да извършат пълно разоръжаване под строг и ефективен международен контрол." Но такива преговори не са наблюдавани в продължение на почти 50 години.

ДНЯО в качеството си на инструмент на международния мир беше отслабен още повече от разрешеното от член VII оттегляне след тримесечно предупреждение. Северна Корея използва тази възможност през 2003 г., и в момента има оценки, че притежава 10-15 ядрени бойни глави. Нещо повече, Израел, Индия и Пакистан никога не са подписвали ДНЯО и имат създадени значителни ядрени арсенали.

Като обобщение може да се каже, че ДНЯО е само декоративна преграда за разпространение на ядрените оръжия.

Мит 5. Съединените щати са незаменима нация. Ние сме принудени от провидението да играем ролята на световен лидер. Това е върхът на национален нарцисизъм, модерна версия на "Manifest Destiny" (доктрина от XIX век или убеждението, че разширяването на САЩ на целия американски континент е едновременно оправдано и неизбежно – бел. ред.), която инициира мексиканско-американската война и кланетата на местните американски индианци.

Играейки ролята на „световен лидер“, САЩ бяха отговорни за милиони виетнамски, камбоджански и лаоски цивилни жертви по време на Виетнамската война. Ние причинихме и допълнително опустошение чрез безразборното използване на хербициди.

Играейки ролята на „незаменима“ нация след 11 септември, ние сме отговорни за смъртта на поне 1,3 млн. мюсюлмани, сочи изследване, извършено от Physicians for Social Responsibility. Пред очите на Хилари Клинтън по времето ѝ като държавен секретар ние превърнахме Либия и Южен Судан в Земи на кръвта (участък земя в древния Йерусалим, купен срещу парите, които Юда Искариотски получава за предателството на Исус Христос – бел. ред.). Нашите продължаващи войни в Афганистан, Ирак, Йемен, Сирия, Сомалия и Либия създадоха милиони бежанци. На 12 март 1996 г. тогавашният държавен секретар Мадлин Олбрайт, сродна душа на Хилъри Клинтън, коравосърдечно декларира в предаването „60 Минути“ по Си Би ЕС, че санкциите срещу Саддам Хюсеин са “стрували" убийството на 500 000 иракски деца.

Гробищата са пълни с незаменими народи. източник:БЛИЦ