Взимаме безлихвени ковид-заеми, за да плащаме бързи кредити

Основната част от българите, които искат да се възползват от антикризисната мярка "безлихвен банков кредит", имат нужда от средствата, за да направят плащания по бързи кредити. Това показва проучване на финансовия портал "Моите пари", проведено в периода 24 февруари - 2 март.

В условията на пандемия хората масово губят работа и доходи, затрудняват се да си покриват задълженията и затова прибягват до безлихвената помощ, въведена заради последствията от Ковид-19. Допитването до посетителите на портала разкрива, че близо 40% от анкетираните не са кандидатствали за безлихвен кредит, защото нямат нужда от такъв, а 34% не са запознати с тази възможност.  29% признават, че са притиснати финансово, като част от тях вече са получили безлихвен заем, други са "в процедура" и изчакват отговор от банката, а трети възнамеряват да кандидатстват. 

На въпрос за какво им е безлихвеният ресурс,  29% от участниците в проучването отговорят, че ще използват средствата за плащане на битови сметки - ток, вода, парно, телефон, тв и интернет и др. 16% искат парите, за да си помогнат в бизнеса.  Най-малобройната група са длъжници, които възнамеряват или са рефинансирали (пълно или частично) банкови кредити  - 13 процента. А най-голям е делът на хората, за които безлихвеният заем е необходим заради взети  бързи кредити. 

Едно от възможните обяснения за този висок процент е, че у нас - за разлика от Румъния например, длъжниците могат в кризисната обстановка да острочат задължения към банки, но не и към фирми за бързи кредити, припомня финансовият анализатор Десислава Николова от "Моите пари". Тя посочва, че в сравнение с данните от предходното подобно проучване от миналата година сега делът на лицата, които възнамеряват да използват безлихвен ресурс, за да погасяват бързи кредити, е нараснал два пъти . 

Още числа 
Резултатите от новото допитване показват, че над половината (58%) от анкетираните, търсят или вече са взели безлихвен заем в размер на 1500-4500 лв. Възможният таван е 6900 лева. По последни данни, изнесени от ББР - държавната банка, която е администратор на мярката, средният размер на отпуснатите заеми за физически лица е 4337 лв.  

Промените в про грамата направиха възможно усвояването на сумите да бъде по желание на клиента – еднократно или на траншове, като 75% от далите отговор предпочитат първият вариант.

Общо 86% от отговорилите заявяват, че ще ползват или ползват в момента гратисен период по кредита. Гратисният период, който може да бъде ползван по програмата е от 6 до 24 месеца, като 50% от тях ще ползват максимално определеният до 24 месеца. 

Резултатите показват, че предпочитаният срок за изплащане на кредита е максимално определеният по програмата от 60 месеца (32%). С това се цели определяне на по-ниска дължима месечна погасителна вноска, след изтичане на избраният гратисен период.

И още интересни данни от проучването - оказва се, че делът на отказите към момента е доста нисък, едва 6 на сто.  Основната причина, поради която банките отказват безлихвен заем, е лоша кредитна история на кандидата  - това е обяснението в 63% от случаите.

За програмата "без лихва"

Мярката се реализира чрез акционерно участие от страна на държавата в капитала на Българска банка за развитие, която от своя страна насочва определеният ресурс към търговските банки, които играят ролята на посредник по предоставяне на този вид кредити. Подкрепата е и за граждани, и за фирми. 

Като физически лица за безлихвен заем могат да кандидатстват заети на трудов договор и самоосигуряващи се, земеделски производители и сезонни работници, чиито доходи са засегнати от пандемията.

За да е по ефективна мярката, бяха напревени някои промени в условията: 
-   увеличаване на максималната сума на кредита до 6900 лв.,
-   увеличаване максималния срок на изплащане до 60 месеца,
-   увеличаване на гратисния период  до 24 месеца.

Успоредно с това срокът на програмата бе удължен до юни 2021 г.

По последни данни на ББР общият размер на одобрените кредити възлиза на 305 млн. лв., с което беше изчерпан първоначално предвиденият размер от 300 млн. лв. Вчера Министерският съвет взе решения за насочване на допълителен ресурс към ББР, а оттам и към банките, за да може мярката да продължи.