„Взгляд“: Глобализацията няма да преживее пандемията

Светът ще бъде различен след коронавируса – това не е алармизъм, нито хистерия. Не толкова самата пандемия, колкото реакцията на човечеството спрямо нея показва, че изключително глобализираният свят ще излезе от кризата по-различен, отколкото влезе в нея. Какви промени очакват международните отношения и какви тенденции ще набират скорост сега, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Основната новост на коронавируса е, че светът наблюдава разпространението му в режим на излъчване на живо. Когато атипичната пневмония бушуваше през 2003 г. и свинският грип през 2009 г., човечеството все още не беше толкова обединено: разпространението на интернет не беше практически всеобщо и онлайн животът не се бе превърнал в правило за повечето жители на света.

Сега както самата епидемия, така и реакцията към нея се наблюдават от цялото човечество и водят до увеличаване на паниката сред част от населението, което от своя страна се отразява на поведението на всички останали и действията на властите. Карантинните и ограничителните мерки от своя страна засилват срива на световната икономика, който вече беше започнал, но все още не бе придобил необратим характер. Страните са затворени една към друга и някои проклинат глобализацията, докато други я смятат за единствената панацея за епидемията. Във всеки случай, след известно време кризата ще приключи. Представете си, че до лятото пандемията отшуми - и страните започнат да правят изводи от уроците, които са научили в борбата срещу нея.

Вече е ясно, че глобализацията, за кризата на която отдавна вече говорят не само нейните противници, но и част от привържениците, не се справя с реалните заплахи за човечеството, а само ги задълбочава. И въпросът е не само в скоростта на разпространение на коронавируса по света от въздушни пътници, а във факта, че няма общ планетарен план за борба с него.

Но основното предимство на глобализацията, според мнението на нейните привърценици, е именно във факта, че тя ни позволява да обединим силите на цялото човечество в борбата със заплахите и предизвикателствата - глад, болести, войни (нашествия на извънземни – можете да добавите по свой вкус). Единно световно правителство, власт на мъдреците или на най-развитата част на човечеството, разбира се - Западът - без значение, но тази надстройка според глобалистичната идея трябва да поведе с твърда ръка човечеството през бури и изпитания към светло цифрово мултикултурно постхуманистично бъдеще.

Нищо от това не се наблюдава през последните месеци. Дори авангардът на глобализацията, нейният автор - Атлантическият Запад, не само се раздели в себе си (САЩ се затвориха към Европа), но и постави под въпрос собствената си интеграция: Европейският съюз изчезна, отстъпвайки място за действията на националните правителства.

Ясно е, че от гледна точка на привържениците на глобализацията, това не се е случило, защото е лоша или слаба, а защото е малка и все още е несъвършена. Но за по-голямата част от хората, които живеят на Запад, сега ще има едно заключение: само национална държава може да направи нещо, за да защити гражданите от беда, а всички наднационални структури са фикция и паразити.

В резултат на това привържениците на националните държави ще се увеличат, когато свърши пандемията.

В същата Европа въпросът за задълбочаването на европейската интеграция ще бъде практически премахнат от дневния ред.

В останалия свят отношението към интеграцията ще бъде приблизително същото - защо имаме нужда от тези наднационални органи, ако те не са в състояние да направят нещо по време на криза?

В същото време може да се очаква обратна кампания. Привържениците на глобализацията ще използват уроците на пандемията, за да убедят всички, че всички проблеми идват от факта, че сме имали „малък социализъм“, тоест глобализъм и напротив, трябва да направим цялото човечество наистина единно.

Малцина биха се съгласили с това. Но растежът на популярността на националистите в цяла Европа ще бъде доста предсказуем. Като се има предвид, че те печелят точки през последните няколко години на фона на бежанските кризи, недоволството от европейската интеграция и ерозията на националните идентичности, настоящият приток на симпатии може да ускори възхода им към властта. А там, където това все още не е възможно, като в Германия, да се задълбочи кризата на управляващите партии.

Националистите и така взимаха властта във все по-голям брой ключови страни по света. Сега акциите на национално ориентираните политици ще нарастват навсякъде.

Вторият извод от кризата също лежи на повърхността: така наречените авторитарни системи бяха по-ефективни от така наречените либерални. Ясно е, че Китай беше източникът на коронавируса, но именно неговата държавна и социална структура (всъщност много по-малко комунистическа, отколкото изглежда, и много по-национална) направи възможно бързото блокиране на разпространението на вируса. Нещо повече, важно е не само нивото на организация на тази или онази нация, но и социално-икономическата структура на нейната държава.

Държавен контрол, държавна собственост, държавната организация на медицината – ето на какво ще обърнат внимание онези, които досега се задоволяваха с приказки за невидимата ръка на пазара. Това ще доведе до увеличаване на популярността на социалистите като привърженици на социалния контрол и публичната собственост.

Отделна тема е огромният поток паническа и конспиративна „информация“. Всички получиха нагледен урок за информационна война: как можеш да обвиниш друга държава или тайни сили за разпространението и дори създаването на „биологическо оръжие“. Макар че естественият произход на коронавируса не предизвиква съмнения, когато в света бъдат проведени проучвания на общественото мнение, ще стане ясно, че мнозинството (или голяма част) от гражданите във всички страни по света са уверени в изкуствения характер на вируса.

Това показва не само митологичната същност на човешкото съзнание, но също така дава представа за състоянието на умовете на съвременното човечество, добре подготвено (не само от популярната култура и медиите) за ужасните изпитания пред него. Това предоставя огромни възможности за управление и манипулиране на световното обществено мнение - чрез заплахи, реални или въображаеми, за някаква нова пандемия.

Вирусът ще повлияе и на световния баланс на силите, предимно заради китайския си произход. Опитите да се използва пандемията за предизвикване на китаефобия не могат да се нарекат особено успешни. Да, в началото страхът от китайците нарастваше в различни страни, но след това, след като светът видя, че благодарение на безпрецедентните мерки, Китай успя да „затвори“ вируса в Ухан и успешно да лекува пациентите, тези страхове отшумяха.

Но за сметка на това се увеличи уважението към силата и възможностите на китайската държава, към организираността на китайското общество, особено на фона на закъснялата реакция на европейските власти и проблемите в италианското здравеопазване. Като цяло, Европа, демонстрирайки слабостта на европейското единство в рамките на ЕС, ще загуби световния си авторитет, а Китай ще увеличи влиянието си. В САЩ ще се засилят позициите на националистите-антиглобалисти на Тръмп, което ще осигури на действащия президент още по-сигурно преизбиране през ноември.

Затварянето на границите, както и спирането на много различни индустрии в Китай, превърнал се в „световна фабрика“, ще убедят всички реални световни сили в необходимостта от преразглеждане на прага на сигурността и увеличаването му. При най-малката възможност те ще се опитат да прехвърлят производството на жизненоважни стоки в кризисна ситуация (и това не се отнася само за лекарствата) в собствената им страна. Това няма да убие световното разделение на труда, но ще направи желязната стъпка на глобализацията далеч по-малко сигурна.

Преди настоящата криза глобализацията се сблъскваше главно с политически проблеми - недоволството на населението или елитите, с противодействието на държавите-цивилизации (не готови да свирят под контрола на атлантическите диригенти в един обединен свят), но запазваше впечатлението за икономическата си безалтернативност. Е, какво искате, капиталът отива там, където е изгодно - от Европа в Азия, от Азия в Африка.

Никой не се вълнува от това, къде шият дънките – в Етиопия или Бангладеш. Но сега всички се безпокоят къде се разработват и произвеждат лекарства и медицинско оборудване. А това е наука и високотехнологична индустрия – това, което и определя статута и силата на всяка истински велика държава. Наред с контрола над собствените си граници, парична система и продоволствена сигурност (т.е. самодостатъчност).Епицентър