Възстановяване от COVID-19: От седмици до месеци - силни болки и последици
Колкото и да е здрав един организъм, той може да се огъне пред коронавируса. Някои хора преминават през него леко. За други борбата продължава месеци. Наричат ги "дълги преносители", а усложненията при тях може да останат за цял живот. Техните симптоми са продължителни, но нямат ясен модел. По първоначални данни, при леките случаи, възстановяването от COVID-19 отнема до две седмици, при по-тежки - между три и шест седмици.
Но за "дългите преносители" отрицателният тест за коронавирус не означава, че животът им отново ще е нормален.
Вместо това негативният тест бележи началото на един дълъг възстановителен процес, който понякога изглежда безкраен.
В група във Facebook част от хората, при които COVID-19 продължава по-дълго, идентифицираха близо 100 допълнителни симптома. Сред тях са умора, болки, трудно заспиване, сърцебиене, невропатия, шум в ушите, тремор, замъглено зрение и проблеми с паметта.
Скорошно проучване, публикувано в сп. Brain установи връзка между коронавируса и неврологични и невропсихиатрични заболявания. А изследване в сп. Cureus документира 18 неврологични отклонения, които могат да засегнат преборилите COVID-19, включително главоболие, инсулт, припадъци, синдром на Гилен-Баре и мускулна пареза.
The Guardian разказва историите на трима души, които продължават битката си с COVID-19 по-дълго, отколкото са очаквали.
"Това не е нормално", казва 30-годишната Карин Бишоф, бивш пожарникар и фелдшер от Флорида.
Симптомите ми започнаха около 15-ти март. Когато ме тестваха на 23-ти март имах възпалено гърло, треска, суха кашлица, недостиг на въздух и изгубих чувството си за мирис. Чувствах се все едно ме е ударил товарен влак. Наистина имах чувството, че ще изгубя съзнание. Аз съм самотна майка и след като училищата затвориха, трябваше да продължа да работя. Оставих 11-годишният си син с баща ми, който живее на два часа път от дома ми. Вече се притеснявах, че съм болна, но фактът, че съм напълно сама, увеличи притеснението ми.
На втората и третата седмица от диагнозата ми главно си лежах в леглото. На четвъртата и петата седмица се върнах на работа и тогава го усетих: "Това не е нормално". Изпитвах симптоми на вълни - те се появяваха и си отиваха и никога не знаех, кога ще ме връхлетят.
Чувствах се безпомощна. Преди ходех на фитнес шест пъти в седмицата. Сега не можех да изкача дори стълбите. Играя футбол, карам колело и ходех да плувам със сина си. Сега чувствам вина, защото останах без работа и не знам каква професия ще мога да имам след това, за да издържам сина си.
Изпитвам интензивна умора, безсъние и главоболие. Зрението ми е нарушено, съзнанието - замъглено. Имам болки, световъртеж, горещи вълни. Все още не усещам миризми. Притеснена съм, че имам следвирусна дисзавтономия (нарушение на вегетативната нервна система, която контролира основните телесни функции като кръвно налягане, сърдечен пулс и метаболизъм).
Освен всички тези симптоми имам чувството, че здравните работници не ме взимат насериозно. Трябва да се боря, за да си уредя преглед. Когато отидох в кабинета на своя пулмолог, той махна с ръка и каза: "Ще се оправиш." Преди да прочета статиите за дългосрочните симптоми на коронавируса, мислех, че полудявам, пише dnes.bg.
"Болката е шокираща", споделя Билал Кизилбаш, на 34 г., главен изпълнителен директор от Мисисипи
Когато дадох положителната си проба за COVID-19, докторът ме прати у дома. Но когато устните ми станаха сини се върнах отново в спешното и ме приеха в болница. Бях там за около месец, най-вече в интензивното отделение. Не бях включен към вентилатор, но носех маска, подобна на шнорхел. Тя е свързана с машина, която изпуска въздух в носа ми. Чувствах се все едно съм в ураган.
След като напуснах болницата през юни се наложи да се връщам в спешното най-малко шест пъти заради съсиреци. Останах там сумарно още десет дни.
Заради течноста в дробовете ми постоянно изпитвам болка и кашлям, което ми пречи да спя. Постоянно прочиствам гърлото си. Последният път, в който отидох в спешното, имах болки в гърдите в продължение на три-четири дни. Изведнъж краката ми отекоха. Аз съм на 34 години, никога не съм имал отоци и съм доста активен. Запитах се: "Какво става, по дяволите?"
Обонянието ми вече е свръхчувствително. Количеството болка, което изпитах, е шокиращо. Все едно съм бил нападнат с биологично оръжие. Понякога се налага да си взема почивка от работа, за да мога да си легна. Болката е толкова разсейваща, че допускам грешки в работата си и разчитам на моя екип да проверява за такива след мен. Бих казал, че функционирам само на около 40%.
"Трудно е не само физически, но и психически", казва Латоя Хенри, на 43 години, специалист по връзки с обществеността и комуникации от Мичиган
В началото имах лека треска и суха кашлица. Нямах апетит, нямах и сили. Когато видях кръв в изпражненията си, отидох в спешна помощ.
Седмица след като бях започнала да изпитвам симптомите на коронавируса бях у дома с родителите си. Чувствах се изключително зле, затова ги помолих да се обадят на 911. Откараха ме в болницата с линейка, а два дни по-късно трябваше да дишам с помощта на вентилатор. Седмица по-късно вече можех да дишам сама. На 11 април напуснах лечебното заведение. Бях изгубила много мускулна маса и се прибрах у дома с проходилка. Още тогава усещах ужасяващи болки в тялото си, най-вече в белите дробове. Опитвах се да си го обясня с това, че тялото ми се опитва да произвежда енергия, но не успява. В началото това се появяваше по няколко пъти на ден. Сега - веднъж седмично.
Имах храчки в различни цветове. Притесних се, когато станаха черни, но лекарят ми каза да не се притеснявам. Появи се и тежка екзема, която лекарят каза, че се дължи на възстановителния процес. Все още имам необясними потрепвания в ръцете и краката. Не съм имала придружаващи заболявания, но месеци по-късно все още не мога да се възстановя от COVID-19. Губя баланс, имам стягане в гърдите, нередовен пулс.
Но освен физическите симптоми, трудност представляват и психическите. Изпитвах страх, че ще трябва да се върна в болницата. Лекарите ви казват, че ще имате добри и лоши дни, но наистина не знаете какво всъщност е нормално за тази болест. Това, което се опитвам да ви кажа е - носете маските си.