Възкресяват проекта за тунел под Кресна

Най-екологичният вариант за изграждането на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле е тунелът. Това решение ще спести вредни емисии в сравнение с обхода по изцяло ново трасе, а и при него цялата природа над тунела ще се запази, каза вчера пред Нова телевизия министърът на околната среда и водите Борислав Сандов.

Той не скри, че това решение е най-скъпо, но припомни, че за реализацията на проекта ще се използва еврофинансиране. „Постижимо е „Струма“ през дефилето да се завърши в рамките на мандата на това правителство, ако то изкара пълен мандат (до декември 2025 г. – б.а.)“, е мнението на министъра. Сандов каза, че идеята вече се обсъжда с МРРБ, където и днес (вчера – б. а.) има срещи, запознат бил и министърът на финансите.

Преди повече от 10 години на представяне в строителното министерство на обществен комитет, включващ представители на кабинета и неправителствени организации, станало ясно, че за аутобана през Кресненското дефиле се планира изграждането на

един от най-дългите тунели в Европа – 13,3 км

През октомври на 2013 г. тогавашният шеф на Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП) Асен Антов заяви, че изграждането на тунела е сред приоритетните проекти по време на новия (тогава) програмен период 2014-2020 г. на ОП “Транспорт”. Декември същата година бе обявена приблизителната сума за изграждането на големия и един по-малък тунел заедно с пътната част от трасето през Кресна, възлизаща на 830 млн. евро. Тогава се каза още, че целият аутобан „Струма“ трябва да бъде пуснат най-късно през 2022 г. От есента на 2014 г. обаче се заговори за резервен вариант на тунелния проект на лот 3 „Струма”.

Той би следвало да се придържа максимално

близо до трасето на съществуващия път в дефилето

на Кресна, така че да бъде избегнато заемането на значителни нови площи. Поради изключително трудния терен, икономичност и минимално засягане на околните пространства може да се търси чрез известно понижаване на проектната скорост и ширина на трасето (позволяващо движение със 100 км/ч). На практика се предлагаше 4-лентов скоростен път вместо магистрала. Резервният вариант се разработваше тогава с оглед минимизиране на рисковете за АМ „Струма“ като цяло, в случай че възникне проблем с реализацията на тунела. Тогава стана ясно още, че евентуалното прокопаване на голям тунел в Кресна се очаква да продължи около 7 години.

Със започването на проектирането на тунела през 2013 г. обаче и с напредване на работата се изясниха редица въпроси, свързани с ефектите от изграждането на тунела върху околната среда. Те не са били взети под внимание по време на изготвяне на оценката на въздействието. Такива негативни ефекти върху околната среда са например

преминаването на строителна техника през Кресненското дефиле

най-вече за извозване на земните маси, изкопани от тунела, изграждането на временни пътища и строителни площадки. Това бе и една от причините да се тръгне и към разработване на резервния вариант на трасето през дефилето.

Още през 2014 г. вече окончателно стана ясно, че България няма финансова възможност за изграждане на толкова дълъг тунел. Другата причина бе, че Кресненското дефиле е един от най-сеизмично опасните зони в Европа./monitor.bg