Всеки втори българин предпочита Ковид пред ваксина

Изследване на здравните неравенства в България на Института по философия и социология на БАН показа интересни резултати. Според тях 74% от пълнолетните българи считат за необходимо в ситуацията на пандемия да се забраняват публични събирания, 75% са за носене на маски, 56% дори за затваряни бизнеси и работни места, а 60% смятат, че трябва да се изисква хората да си стоят в къщи.

Данните показват още, че 83% от пълнолетното население подкрепят мярката за поставяне в изолация на хората, за които се знае, че са носители на заболяването. 75% одобряват мярката за затваряне на границите към други страни, а мярката за преустановяване на присъственото образование, както и затварянето на училища и детски градини се оценява като приемлива от 62%.

Изследване е проведено по единна методика на Международната програма за социални изследвания(ISSP). То показва, че овладяването на COVID ситуацията у нас изисква да бъдат прилагани сериозни ограничителни мерки. Представените данни разкриват категоричността на българското общество, че пандемията може да бъде овладяна с помощта на адекватни и в същото време, строго прилагани мерки, обясняват авторите на изследването.

Данните сочат, че през 2021 г. България е разделена на три съпоставими групи по темата „ваксини“- антиваксъри (36%), неутрални (31%) и проваксъри (33%), като всяка група е убедена в правотата на собствените си аргументи.

Запитани директно кое е по-добре за изграждане на имунитет към COVID 19 -чрез преболедуване или чрез ваксиниране, пълнолетните българи се разделят на три групи: 44,3 % предпочитат да си изградят имунитет чрез преболедуване, 22,4 % държат на ваксиниране, а други 33,3 % заемат неутрална позиция по въпроса. Тези оценки са едно от възможните обяснения за относително ниския дял на българите, които са ваксинирани срещу COVID- 19.

В същото време, 69,3% от изследваните лица са заявили, че според тях здравната система в България не работи добре. И въпреки трудностите и разочарованията от функционирането на здравеопазването като система, 46% от хората са убедени, че в случай на сериозно заболяване ще получат възможно най-доброто лечение в България.

58% от пълнолетното население у нас считат, че държавата трябва да предоставя по-широки пакети от здравни грижи и услуги и не бива да се ограничава единствено до найосновните.

Според изследването през 2021 г. 67,2% са се чувствали щастливи - изцяло или до известна степен. Усещането за щастие е най-силно изразено при хората между 18 и 50 г. С нарастване на възрастта това усещане намалява и достига най-ниски стойности при над 70-годишните. Ако се изследва зависимостта между трудовия статус (наети лица, самонаети, работодател) и себеусещането за щастие, става ясно, че усещането за щастие е най-отчетливо проявено при самонаетите лица (39,6%), следвано от наетите (23,5%) и работодателите (15,1%).