ВСЕКИ ТРЕТИ РАБОТНИК В ХОТЕЛИТЕ НЕ Е БЪЛГАРИН: Чужденци от 59 държави бачкат у нас

Граждани на 59 държави извън ЕС са работели у нас през миналата година.

Това съобщи пред „Телеграф“ Атанаска Тодорова, главен експерт „Пазар на труда, миграция и мобилност“ в КНСБ.

Повечето са сезонни работници, заети в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството. Вече всеки трети зает в хотелите и ресторантите е гражданин на трета държава, коментира шефът на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов. По думите му този процент ще се увеличава.

Повечето от чуждестранните работници са от съседни държави като Турция, Северна Македония и Сърбия, както и от бившите съветски републики Узбекистан, Киргизка република, Казахстан и Молдова.

Справка

В момента хит сред ресторантьорите са готвачите от Турция. Те умеят да приготвят ястия, имат усет към храната, обясни Алибегов. Не са се сбъднали обаче надеждите украинските бежанци да се влеят в работната сила у нас и да запълнят дефицита на работници.

Справка, предоставена от Агенцията по заетостта на „Телеграф“, показва, че през миналата година най-много чужди работници в хотелите и ресторантите са дошли от Киргизката република. Заедно с тези, бачкащи в селското стопанство, те възлизат на 2101 души. Турските граждани пък били 1422. На трето място са молдовците – 1093. 719 души са дошли от Узбекистан, а 369 – от Казахстан. Общият брой чужденци, работещи в хотели, ресторанти и ферми през миналата година, е бил 7088. А през 2019 г., преди да дойде ковид, броят им е бил 11 443. Тогава обаче най-много са били украинците – 8796. Пандемията, а впоследствие и войната са стопили броя на украинците, бачкащи у нас, и към момента те дори не влизат и в топ 5 на чуждите работници в България.

Чужденците по строежите обаче са се увеличили десет пъти. През 2019 г. те са били само 453, а през 2023-а броят им възлиза вече на 4224 – почти всички от Турция.

Азия

Родните хотелиери и ресторантьори вече са хвърлили въдица в далечна Азия. Преговори се водят с работници от Индия, Бангладеш и Непал, на които се разчита да поемат стотиците кухни на олинклузивите. Най-много бачкатори се търсят именно за дейностите по осигуряване на храната, а също и за хигиената на хотелите.

"Кризата с персонала е перманентна и не е тайна за никого. Общо взето хотелиерите се спасяваме поединично - кой както намери. Аз лично съм се договорил за около 30 работници от Киргизстан и Бангладеш, които този сезон ще работят в хотела ми на всякакви позиции", коментира зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов.

Хотелиерите в Слънчев бряг ще разчитат още на работници от Молдова и Беларус. Внася се и работна ръка от Тайланд, която поема основно спа центровете и салоните за масажи.

В разгара на сезона в Слънчев бряг почиват близо 1 милион туристи, за които са необходими около 140 000 души обслужващ персонал. Заради липсата на кадри работодателите вдигат всеки сезон работните заплати. В момента минималното възнаграждение за камериерки и кухненски работници започва от 1500 лева, за аниматори - 2500 лв., а за рецепционисти - 3000 лв.

Мотив

Според експерти от синдикатите основният мотив на работодателите да търсят персонал от чужбина са по-ниските заплати, на които могат да си осигурят работници от държави с по-нисък стандарт.

Хора от страни с по-ниски възнаграждения от нашите идват в България, а българите търсят по-високи заплати в други страни с по-висок стандарт от нашия, обобщи ситуацията Атанаска Тодорова от КНСБ. Камериерка от Азия например може да се задоволи с минималната заплата от 933 лева. Докато българката ще се бори за поне 1400 лева, колкото е издръжката на живота у нас по последните изчисления на КНСБ.

Работодателите обаче не са съгласни с тезата за по-ниското заплащане на работниците от трети страни. Те смятат, че кризата за персонал отразява демографската криза. Но и признават, че много нашенци търсят по-високи възнаграждения зад граница и е трудно да ги задържат тук. Според Алибегов причината е и ковид – заради локдауните ресторантьорите изгубили голяма част от обучения български персонал, който се насочил към други сектори.

Освен това хотелиерите и ресторантьорите осигуряват и квартирите на чужденците. Разходът на един работодател за един работник от трета страна с всичко включено вътре е между 2200 и 2800 лева, каза Алибегов. А само заплатата, която взима един готвач от Турция, е между 1400 и 2000 лева бруто. Алибегов смята, че сервитьори и бармани вече си докарват едни прилични европейски възнаграждения - с бакшишите сумата стига до 2500 лева.

*Автори: София Симеонова и Елена Анастасова

ПЕСТЯТ ОТ ТАКСИ ЗА НАША СМЕТКА: Използват ни за вход към ЕС

Големият проблем на българските работодатели е задържането на работната сила, каза Атанаска Тодорова от КНСБ.

Едва половината от сезонните работници идват у нас и за следващия сезон. При дългосрочната заетост пък 40% от чужденците, получили разрешение за престой от 1 до 4 г., още на 6-ия месец напускат България. Но не се връщат в родината си, а продължават на Запад. България се явява входната врата на граждани от трети държави за европейския трудов пазар, коментира Тодорова. С някои видове разрешителни, получени от България, чужденците могат директно да продължат да работят в други държави от ЕС. Такъв е случаят със „Синя карта“ за висококвалифицираните специалисти. Други имат възможност да отидат и до 90 дни да работят с нашето разрешително, а през това време да си извадят друго от новата държава на място. Използвайки ни за вход към ЕС, чужденците пестят такси. Разрешителното за работа у нас струва 100 лева, а в Германия сумата е четирицифрена в евро. Спестяват си и половината административна процедура. Българската държавна администрация е направила проверка дали чужденците са опасни за националната сигурност, дали дипломата им е легализирана и отговаря на европейските стандарти и т.н. Всички тези разходи остават за наша сметка, а другата държава си спестява тези процедури, посочи още Тодорова.

*Автор: София Симеонова

Турците най-търсени и по строежите

Строителният бранш у нас от години се задъхва за кадри. Това принуждава собствениците на фирмите да търсят работна ръка и от чужбина. Напоследък се трудят по строежите в страната ни все повече работници от Узбекистан, а половината строители в столицата София са турски граждани. По данни на Агенцията по заетостта през миналата година е имало 4118 турски граждани по строежите у нас, докато през 2019-а те са били само 205.

„Секторът ни изпитва огромен глад за работна ръка. В нашата фирма се справяме засега, това е заради взаимната лоялност между нас като ръководство и работниците. Отзивите на колегите за строителите от Узбекистан са позитивни, хората са трудолюбиви, същото важи и за турските граждани. Започва набирането на работна ръка и от Молдова“, твърди Георги Ганджов, който е един от собствениците на строителната фирма „Универсал Строй Консулт“, създадена преди повече от 30 г. в Благоевград. Според него добрата работна ръка в строителния бранш от години е зад граница и изкарва по-добри пари в Западна Европа.

Георги Ганджов

*Автор: Владимир Симеонов

Стотина индийци се трудят във фабрика за пилешко

Интересът към внос на работници в Старозагорско е най-вече в областта на дървопреработването и машиностроенето.

Осъществен от години пък е импортът на работна ръка в най-големия производител на птиче месо „Градус“ - там има около стотина индийци. В „Стандарт профил България“ ЕАД - за части за автомобилната промишленост - се трудят голям брой казахстанци и афганистанци.

„Чужденци, наети легално в предприятия в Стара Загора и региона, има от 5-6 г. Преобладават индийци и казахстанци“, коментира за „Телеграф“ шефът на Търговско-промишлената палата в града Олег Стоилов.

„Работодателите определено не се водят от изгода, свързана с по-ниско заплащане. Нека имаме предвид и че безработицата в Стара Загора е една от най-ниските. Не говорим за квалифицирани кадри, по-скоро за така наречения обслужващ персонал. Наемниците от чужбина не са по-евтини, дори ако вземем само пътните им разходи. А допълнителните плащания като осигуровки и разни други изисквания никак не са малко“, обясни Олег Стоилов. Месечното възнаграждение, на което биха се съгласили чужденците, е малко по-ниско от българската средна работна заплата.

източник:Телеграф/автор: Елена Дюлгерова