Всеки трети емигрант в Пиринско гурбетчия в ЕС - След 6 м. работа: "Спестихме по 3000 евро, пак заминаваме"

Почти всеки трети българин (29%) с настоящ адрес в България лично е работил в друга страна от ЕС или пък има роднини, които работят или са работили там през последните 5 години. 

Това показват данни от социологическо проучване на агенция АФИС, проведено в периода 22-26 март сред 1010 души.

От изследването става ясно, че сумарно близо една трета  от пълнолетното население временно или за постоянно са се пласирали на широкия европейски трудов пазар. Споделеният  опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси, нагласи и мотиви на човек. 

При хората в трудоспособна възраст, сред тези, които имат един член на семейството, който е работил в ЕС, 53% възнамеряват да емигрират към ЕС - за постоянно (27%) или временно (26%), а 12% се колебаят.

В Пиринско, гурбетчиите също са дал Господ. След 6 м. работа по 10-12 ч. в лозя в Италия те се върнаха с по 3000 евро спестявания, но са категорични, че пак ще заминат.

Вчера гурбетчии от Благоевград, Симитли, Бобов дол и Дупница се върнаха след 6-месечен труд по 10-12 ч. на ден в лозята на малкия град Канели, Северна Италия.

“Групата ходим за по няколко месеца в Италия да работим по лозовите масиви край град Канели. Плащат ни по 6 евро на час. Работим по 10-12 часа на ден, за да изкараме повече пари. Ако стоим тук, в България, няма къде да работим, трябва да разчитаме на помощи. Работа няма. Със спестените пари в Италия се връщаме в България и живеем с тях до следващото заминаване. Даваме по някой лев на децата и внуците, ремонтираме си къщите… Влагаме парите от гурбета в България. И на нас ни се иска да сме си до децата, до приятелите, но трябва да се издържаме. Натоварили сме се с багаж от Италия, за да дадем нещо на роднини и близки. Те разчитат на нас. Ако донесем пари, децата ни ще имат за ядене, дрехи… ще живеем нормално. От 13 години ходим в Италия, работим няколко месеца, връщаме се и пак отиваме. След месец-два ще тръгнем отново. Тогава започват да цъфтят лозята. Нашата работа е да късаме по-слабите цветове”, разказва Сергей Стойчев от Симитли, цитиран от местен ежедневник.