Всеки пети у нас с психично разстройство, втори сме в ЕС

Психичните разстройства са 19 на сто и са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя "години живот в боледуване или инвалидност" /DALYs/ в Европейския регион и са най-важна причина за инвалидност. 

Това пише в доклад на Сметната палата. Пожизнените заболявания от чести психични разстройства у нас е 14,54 на сто. Това сочи проверка за периода от началото на 2017 г. до края 2019 -та, съобщават от одитната институция. Данните са от национално проучване, цитирани в документа, през 2017 г.

Все още не е изградена ефективна система на психиатричното обслужване, която да се основава на принципите на достъпност на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит "Ефективност на системата на психиатричното обслужване".
Проверката е за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. , съобщават от одитната институция. Според данни на национално проучване, цитирани в документа, през 2017 г. пожизнените заболявания от чести психични разстройства у нас е 14,54 на сто. Психичните разстройства са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя "години живот в боледуване или инвалидност" /DALYs/ в Европейския регион/19 на сто/ и най-важна причина за инвалидност.
При одита е установено, че предлаганите здравно-психиатрични услуги се ограничават до стационарно лечение, тъй като всички дейности, свързани с проследяването, поддържащото лечение, рехабилитацията и ресоциализацията, са извън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това.
Поради това в държавните психиатрични болници в страната има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, тъй като няма къде да бъдат настанени и на практика живеят там, посочват от Сметната палата. Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства - практика, която съществува от десетилетия. Няма възможности за рехабилитация на хоспитализирани психично болни пациенти. Неприемливо лоши, пренаселени и нехигиенични са всички съоръженията за тях - стаи, кабинети и т. н.
В одитния документ се отбелязва, че липсва добра координация между обществените здравни услуги и останалите здравни и социални дейности, регламентирани в различните документи - стратегии, закони, правилници; приемственост на грижите след като болните бъдат изписани и се върнат обратно в общността; връзка между отделните професионалисти, имащи отношение към страдащите от тежки психични разстройства и др.
"Финансирането на държавните психиатрични болници се осъществява чрез бюджет, определен на исторически принцип, който не е пряко обвързан с обема на осъществяваната дейност. Стойностите на медицинските дейности, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се определят въз основа на данните за средния разход на лечебните заведения. При тези начини на финансиране е невъзможно да се измери ефикасността и ефективността на публичните разходи", констатират от СП.
В одитния доклад се посочва също, че размерът на публичните средства, планирани за психично здраве, нараства от 53 380 хил. лв. за 2017 г. на 65 932 хил.лв. през 2019 г., но въпреки това системата на психиатрично обслужване не е осигурена финансово, за да функционира ефективно и да предоставя качество на обслужването.
"Това води, освен до неприемливи условия за пациентите, и до други сериозни последици - липса на достатъчно персонал и неравномерното му разпределение, както и липса на инвестиции в обучение, лош морал и отношение към пациентите", се казва в текста.
Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности.
Недостатъчни са специалистите по детска психиатрия и функциониращите стационарни легла за лечение
на деца и юноши с психични заболявания.
Данните от анализите на РЗИ показват, че през 2017г. 19 области са осигурени с по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2018 г. 18 области имат по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2019 г. 21 административни области са с по-малко от един психиатър на 10 000
души население. При посочените примери даже не се заявяват потребности от специалисти, подчертават
от СП. Подобно е положението и с детските психиатри.
Сметната палата е констатирала още, че не са изградени единна информационна система в здравеопазването и условия за интегрирани грижи, която да гарантира не само информираното управление, но и адекватното проследяване и лечение на пациентите; ред за проследяване на всеки един пациент; програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства и др.
Мониторингът на резултатите показва, че "няма система за оценка на ефективността на предоставяната психиатрична помощ и обвързаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът на регистрация и събиране на данни за използваемост и лечение поражда съмнения в тяхната достоверност и не позволява използването им за целите на взимане на управленски решения".
Сериозен проблем у нас са и нагласите на обществото към психично болните - те продължават да бъдат стигматизиращи и често дискриминационни. Напускайки лечебното заведение, психично-болните попадат
в среда, която не е толерантна към тях, не ги подпомага, включително и най-близките им хора.