Вярващи превръщат село Рупите в духовно средище
Вярващи превръщат село Рупите в духовно средище. На доброволни начала петричани и жители в района изграждат храмове на Богородица, Света Петка и облагородяват наречената от пророчицата Ванга "Черквата на Скалата", която е най-старата в подножието на планината Кожух. Мястото се отличава с концентрация на силна положителна духовна енергия.
Параклис Света богородица -Кожух" е ранноследновековна църква. Има страница в социалните мрежи, в която ежедневно публикуват съобщения за дарителските акции на миряните в Петричко.
Един от тях е багеристът Георги Калапсъзов, който изцяло се грижи за канализацията и подравняване на терена. Включва се група от село Първомай. Изказват благодарности към Емил Тасев, Зорница Плавчева, Марин Георгиев, Мето Танчев, Михаил Янков, Кристиян Войнов, Сашо Манчев и зографа Любомир Славков. Дарения правят Иван, Кристиян, Елена и Иванина Крилчеви. Благоевградчанката Светла Мануилова преди дни е дарила иконата Света Богородица Великамъдрая. Семейството Виолета и Янко Тасеви - ежедновно са в параклиса. Грижат се безвъзмездно за красивите зелени площи и растителност.
"Има случаи, които остават извън обхвата на научното обяснение. Свидетели разказват за деца, които прохождат, макар да не са имали тази способност, и за малчугани, които проговарят за пръв път именно след посещение на това място. Лекари и специалисти не успяват да дадат логично обяснение за феномена. Въпреки това стотици хора продължават да търсят надежда и изцеление, водени от вярата и разказите за чудотворни случаи. Мястото се е превърнало в символ на надежда за много семейства, които вярват в силата на невидимото", пишат от настоятелството на "Параклис Света богородица-Кожух".
Църквата в Рупите е строена през 484 година върху тракийско антично светилище в подножието на планината. Има легенда, че именно оттук е тръгнал като млад отшелник житейския път на Свети Иван Рилски. По-късно се установил по течението на р. Струма край Бобошево, и оттам към Рилската Света Обител.
Преди години в райна на църквата са били намерени два бронзови кръста, датирани от началото на XI век. Те са характерни за българското население и се свързват с цар Самуил и битките му срещу Византия. През Средновековието в района е имало много скални черкви, в които отшелници и монаси грижливо са пазили православието и българщината.
Чак през XVII век жителите на петричкото село Старчево възстановяват част от традициите, като почитат някои от тези сакрални места. През 2017 година след съновидение е посочено мястото, на което е била черквата и църковната утвар. В нишата под скалата са намерени икони на Св. Богородица, сребърни и бронзови кандила, кръстове, сребърни чаши за причастие и други църковни предмети. Първата копка се прави на Великден 2017 година от Атонските монаси Унуфри и дядо Нектарий.
Покрай храма е минавал старият път за Рупите, като хората с конски каруци и магарета са отивали до минералните извори до 1978 година. След което е построен сегашният асфалтов път.