ВЯРА: Св. Марина властва над най-целебните аязма

Eдна от най-почитаните светици в българските земи е Марина. Нейният празник се чества на 17 юли. Тя се смята за помагаща при различни болести, а на нея са посветни много аязма, чиято вода притежава чудодейни свойства.

Арапският мост

От столетия съществува вярването, че тънката струя водица, която изтича от аязмото при параклиса "Света Марина" край Арапския мост в Карлово, е целебна и помага при болести на очите. От онези далечни времена на ранното Средновековие до днес хората палят свещи около изворчето, мият лицата си с водата и носят от нея вкъщи за здраве и благополучие.

Подновеното аязмо край Араповския мост в Карлово.

През 30-те години на ХХ век на десния бряг на Стара река е бил изграден параклисът на името на светицата, но по времето на социализма храмът е бил разрушен. През 1993 г. скулпторите Николина Канарова и Недко Кръстев съграждат сегашния параклис, Канарова нарисувала иконата на светицата на северната стена, а Кръстев издълбал лика й върху камък.

Легенда

Лековито аязмо събира на 17 юли вярващи от цялата страна и край параклиса "Света Марина" между селата Джулюница и Кесарево, община Стражица. Според местна легенда точно през нощта на 16 срещу 17 юли водата в аязмото става лековита и нейната целебна сила продължава само едно денонощие.

Вляво: Най старото аязмо, посветено на Света Марина, край Бродилово. Вдясно: Лековитото аязмо Света Марина край Кесарево.

Вярващите пълнят съдове със святата течност, а някои мажат лицата си с лечебна кал от извора.

Амулети

Особено популярен е култът към Марина в Странджа. Едно от най-тайнствените светилища тук е една пещера, носеща нейното име. Тя се намира на 12 км от село Сливарово, само на няколко километра от границата с Турция.

По стените на самата пещера тече вода, за която се говори, че има силата на панацея. Капчица по капчица тя се събира в съдове, поставени на пода, от които всеки може да си налее, с надеждата да бъде излекуван.

Кога точно е създадено светилището, не се знае, но местни хора разказват, че е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия. Лек за своите болежки тук са търсили не само българи, но и хора от чужбина.
Всеки, който дойде при аязмото с някакво оплакване, трябва да донесе със себе си малка фигурка на човек или на болния орган, направен от метал или изрязан от ламарина. „Макетите” се оставят при входа на пещерата или пред иконата на Света Марина. Вярва се, че така болестта ще остане запечатана във фигурите, а страдащият ще се прибере здрав. С подобна цел се прави и още един мистичен ритуал – вярващите закачат конци или дрехи на болни по клоните на намиращите се в близост дървета.

От източната част на пещерата има тесен процеп и според поверието през него могат да минават само моми и ергени. Мястото е труднодостъпно и хлъзгаво заради стичащата се вода, но поверието гласи, че всеки, който успее да се промуши, ще бъде здрав.

На границата

Друг параклис с аязмо в района, посветен на Света Марина, се намира в местността Махалата на около 6 км югоизточно от Малко Търново. Разположен е на десния бряг на река Църногорска, сред гориста девствена местност. Святото място е известно от незапомнени времена. До недалечното миналото споменът за целебната вода е бил съхранен и хората често го посещавали. На празника на светицата – тук се провеждал събор.

Параклисът Света Марина до Малко Търново.

След 1944 г. в продължение на десетилетия достъпът до мястото е забранен, тъй като се намира на по-малко от километър от границата. Така свещеният извор потъва в забрава, а впоследствие параклисът над него рухва. Минават десетилетия, докато през 2013 г. параклисът и изворът не биват окончателно възстановени от малкотърновци. Така старата традиция е възродена и на 17 юли десетки жители на града идват тук да почетат празника и да си налеят "аязма". Вярва се, че водата цери болести по крайниците, очите, екземи и рани.

Житие

Марина е живяла през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество Марина приема християнството на 12 години и решава да посвети своята девственост на Бог. Тъй като открито изповядва вярата, баща й започва да се отнася жестоко с нея. Когато навършила шестнадесет лета, срещнала Олибрий - управителя на Диоцез Ориент. Пленен от красотата й, той я харесва за своя жена. Тя не скрила от него, че изповядва Христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващия ден я изправил на съд. Марина не се съблазнила от обещанията за охолен живот и не се прекършила от мъченията, на които я подложили, за да се откаже от вярата си.

Знамение

През нощта в тъмницата Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който й обещал, че скоро ще се представи в чертога на своя небесен жених. Раните й оздравявали. Тя помолила Бог да й даде свето кръщение, преди да умре. На следващия ден, когато отново била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущия си вид. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.

Мъченичество

Марина потвърдила непоколебимостта на вярата си в Христос. Тя била подложена отново на мъчения, тялото й било разранено, а раните опалени с огън, но Марина непрекъснато молила Бога да я дари със свето кръщение. Това накарало Олибрий да нареди да я удавят. Марина била завързана и хвърлена в дълбока каца с вода, но оковите й по чудо паднали, а тя се изправила във водата и запяла хвалебствени песни към Бог. Управителят Олибрий заповядал да я изведат извън града и да я посекат с меч. Това се случило през 289 година.

Дяволът

В житиетата на Света Марина впоследствие се появява и епизод, който разказва, че по време на мъченията в тъмницата й се появил дяволът, приел формата на огромен дракон, обвит със змии, който заплашил да я разкъса и погълне. Девицата Марина го прогонила с кръстен знак. По-късните версии на този епизод стават дори още по-драматични – дяволът погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В друга версия дяволът се задавил и се пръснал, а Марина остава жива и здрава.

Мощи

Предполагаемите мощи на светицата били пренесени в Сан Пиетро дела Вале през 908 година, а от там през 1145 година - в катедралата „Монтефалконе“ в Тоскана. Дожът на Венеция Пиетро Зиони през 1213 година получил част от мощите и ги занесъл в града си.

Мощите на светицата в Каранвърбовкия манастир.

Според архивите на Коптската църква тялото на светицата се пазело в Константинопол в църквата Дева Мария Бахара – т.е. „морската, от морето“. В Атон пък твърдят, че едната ръка на светицата се съхранява в манастира Ватопед. Запазено е и легендарно сведение, че мощи на светицата били съхранявани в манастир близо до село Ленге, област Мокра в Албания.

В България мощи на светата великомъченица има в Каранвърбовския манастир. Те са подарени от блаженопочившия Неврокопски митрополит Натанаил, който на свой ред ги получил от манастира „Света Марина“ в Ксилотимбу, Кипър.

Ватиканът я отрече

Марина Антиохийска е канонизирана за Света великомъченица през 494 г. от папа Геласий I, и се е празнувала на 20 юли. През 1969 г. папа Павел VI я изважда от католическия календар заедно със Света Катерина Александрийска и Свети Валентин поради съмнението, че никога не е съществувала. Въпреки това по традиция на Запад тя се смята за покровител на пожарникари, пиротехници и сапьори.

В българската народна традиция светицата се нарича Огнената, затова денят й особено строго се почита със забрана за работа, иначе може да се разсърди и да причини пожари. Старите българи смятали мъченицата за повелителка на змиите.

Има поверие, че ако много грешен и лош човек подложи паничка под капещата лековита вода, тя ще пресъхне. С вода от аязмата на Света Марина мият специално и децата – против треска (малария).

Покровителства и моряците

В България, особено в югоизточната част на страната много често срещано е умалителното наименование на светицата – Маринка. Покойният професор Александър Фол предполагаше, че това име може да се изведе от корена mar (море). Много е вероятно през Средновековието етимологично внушеното „Марина – море“ да не е било чуждо на вярващите, тъй като Марина в превод на латински е „морска“. През същата епоха в Средиземноморието светицата е била призовавана да закриля вярващите в морските бури, като тази вяра е вдъхновена от сходството на името.

Яви се на Жана д'Арк

На Запад Маргарита (Марина) била особено почитана от жените заради вярата, че помага на бездетните и лекува болести по лицето. Във Франция са запазени четири пояса на светицата, които бременните жени носели, докато било възможно. Докато траело самото раждане, върху корема на раждащата се поставяла книга с житието на светицата.

Света Маргарита е патрон на много католически църкви във Франция. Един от гласовете, напътствали Жана д'Арк за нейния подвиг, е този на светицата.

За разпространението на култа към нея в Западна Европа допринася много народният театър. В него се представяли страданията на Маргарита и най-вече епизода с борбата с Дявола (дракон). /Телеграф