ВЯРА: На Благовец тръгнете с пари в джоба

На 25 март и православната, и католическата църква отбелязват Благовещение. В нарoдния фолклор празникът е известен като Благовец, Кукувден или половин Великден.

На този ден празнуват: Благовест/а, Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина, Бончо, Бонка, както и Гаврил и Габриела. Според данни на статистиката около 19 хил. българи ще имат повод да почерпят.

Но празнична трапеза както в миналото, така и днес все още се прави на много места в България (виж по-долу).

Поличби

Смята се, че на Благовещение кукувицата се появява за първи път и това е знак за настъпващата пролет. Според прастаро вярване за това трябва да излезем от дома си сити и с пари в джоба, защото ако ни закука кукувицата, през цялата година ще сме сити и богати. В Родопския край при първата кукувица жените завързват забрадките си. И след три дни, когато ги погледнат, ако има нещо зелено върху тях, ще са здрави. Девойките трябва да се опитат да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата, и да я скрият в пазвата си, за да се задомят скоро.

Обеци

Смята се още, че през целия ден отровата губи своята сила и болката изчезва. Затова често именно на Благовец се дупчат ушите на момиченцата.

Има обаче строга забрана, гласяща да не се извършва никаква работа, защото на този ден “дори птичка гнездо не вие”. Ако някой види щъркел, който не лети, няма да го сполетят добри неща. За предпазване жените не бива да шият - „да не ги дупчат змиите“, не месят хляб, „че ще се свие змия на него“. На този ден се засаждат плодните дръвчета и сеят зеленчуци, а пчеларите отварят кошерите, за да могат пчелите да съберат вкусен мед. Поверията гласят също, че посетите на празника цветя растат особено ароматни и красиви и лечебни дори.

Самодиви

Доста от народните поверия през пролетта се отнасят и за митичните създания и горските духове. Възрастни хора казват, че на този ден в реките, изворите и закътаните поляни се завръщат самодивите. Затова част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец. Текстовете на песните пък съдържат забрани, според които момите не трябва да тъкат и предат, а момците да не орат, за да не ги застигат болести.

Огньове

В навечерието на Благовещение е задължително почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. В песните девойките се присмиват на ергените, като им обещават вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, два пъти пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде.

Заклинания

Според друго народно вярване на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. За българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях и тя трябва само да се прогони далеч от къщата. За целта домакините дрънчат с метални предмети или обикаля двора със запалени факли, изричайки заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец".

В миналото сутринта стопанките премитали дворовете, събирали сметта на куп, запалвали я и прескачали огъня, като вярвали, че по този начин ще изгонят и вредоносните влечуги, и бълхите. И не само тях. Това пролетно изчистване на физическо ниво символизира и духовно изчистване - унищожаването на насъбралите се по време на зимата негативи в къщата и в семействата.

Хващаме се за зеленото

Празникът Благовещение е в дните на Великия пост, но на него се разрешава риба, която е традиционното празнично блюдо, както и употребата на вино. На трапезата задължително присъства и обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух.

Рибата е задължително меню на празничната трапеза. 

Други характерни ястия за софрата на 25 март са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката "Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено", тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.