Вячеслав Аргази: Днешната наука за Вселената изживява последните си дни заедно с мита за физическата смърт, черните дупки и пътешествията във времето

Вячеслав Аргази е завършил аспирантура по физическа химия в Московския университет. Има спе- циалност полупроводници и свръхпроводници, но от 2000 г. се занимава с космология. Известен е в Русия с излязлата през 2001 г. книга „Смърт и време“. След 2001 г. се преселва в България, за да помага на свой приятел, който има хотел в Банско. Тук той пише “Мисията Аристотел и капанът Хигс”, в която представя своята Окончателна теория на всичко и изцяло преобръща представата за Вселената, Големия взрив, черните дупки, смъртта. Точно преди 1 година Аргази представя в Банско книгата си, която е на руски език, но въпреки поканите на презентацията не идва нито един представител на научната общност в България. Какво се случва 1 година по-късно с Окончателната теория на всичко е подводът за това интервю.

– Г-н Аргази, някой прояви ли интерес през изминалата година към „Мисията Аристотел и капанът Хигс”?

– Не. Книгата, която описва нов космологичен модел на Вселената, нейния произход и фундаменталните закони, от които произхождат законите на физиката, се продава в няколко магазина и в интернет, а българите определено не се редят по опашките да купят руската книга. Обаче това ме устройва, защото готвим продажби чрез най-големите в света по оборот компании за услуги и продажба чрез интернет. Така всеки европейски читател ще може да я купи, а тиражът е малък.

– Как си обяснявате, защо научната общност не дойде в Банско да се запознае с тази революционна теория?

– Презентацията не мина много добре поради моята неопитност в българските реалии. От името на община Банско поканите бяха пуснати на 120 научни и учебни заведения, както и на медиите. Обаче я посетиха 120 човека от региона, без нито един от поканените. В резултат тези нещастни хора бяха принудени да изслушат вместо увлекателния разказ за чудеса във Вселената, който трябваше да подготвя, една суха научна лекция, която готвих за специалисти. Това неразбирателство и досега ме притеснява. Обаче днес се вълнувам повече не за съдбата на книгата, а за самата теория.

– Какво не й е наред на теорията?

– С моя вариант на космология, която е науката, описваща цялата Вселена от раждането до умирането, всичко е наред. Обаче съвременният космологичен модел се оказа много грешен и затова досега не може да подтвърди своите виждания с никакви доказателства. За да разберат читатели без лъскави дипломи, ще опиша днешния модел опростено – такъв, какъвто сме го изучавали. Имаше момент преди 13,7 милиарда години, когато се случи Големият взрив и Вселената започна да увеличава размерите си, тоест да се раздува. След кратко време се включи механизмът на ускореното развитие, така наричаната инфлация, когато Вселената се раздуваше стотици пъти по-бързо от скоростта на светлината, и този процес беше осигурил правилните параметри на днешната Вселена. След това тя се кротна и започна бавното си увеличаване. Границите на условния балон, част от Вселената, в който живеем днес, се отдалечават от нас със светлинната скорост. Във Вселената се появиха звезди, галактики и черните дупки, за които знае всеки зрител, който е гледал филм “Интерстелар”. Черните дупки се отличават от обикновените звезди с това, че тяхната маса, която понякога е милиони пъти по-голяма от масата на слънцето, е свита до размер, много по-малък от размера на бълхата например. Това свиване е свързано със сингуларност – състояние на материята, при което обикновени закони на физика вече не действат, тоест гравитацията е стеснила звездата и космическия прах до такава степен, че материята е с почти нулеви размери. И така, имаме сериозни научни термини, които само ще преброя, без да е задължително да знаете нещо за тях: инфлация, Големия взрив, черните дупки, сингуларност, а също и подобни други като известното 4-измерно пространство – време на Айнщайн и скритата енергия “лямбда”, отговаряща за ускореното раздуване на Вселената днес. И днес аз казвам: нито едно физическо явление от изброените по-горе не съществува и не е съществувало в природата. Не е имало Голям взрив, инфлация, не е имало черни дупки и сингулярност. Освен това няма едномерни квантови обекти – всичките са триизмерни, и т. н. Измерението пространство-време също не съществува реално, това е математическата абстракция, а съществува само един миг на конкретното състояние на Вселената, сменящ се безвъзвратно с друг миг. Скритата енергия не отговаря за ускореното раздуване, а само за позициониране на галактиките по-равномерно във Вселената, чийто размер се определя от други фактори.

– Това означава ли, че Вселената никога няма да изчезне?

– Изчислил съм точно кога ще дойде краят й – след 12 милиарда години: протонната материя, от която сме, се разрушава навсякъде. Прочутият Роджер Пенроуз предричаше след това новия цикъл на развитието на Вселената, и точно тази неговата хипотеза я подтвърждавам.

– След като според Вас черните дупки не съществуват, какво представляват тези астрономически обекти, които все пак са доказани от съвременната наука?

– Тези черни дупки повече приличат на т. нар. бели дупки – обекти с максимална плътност на материята, вътре в които не може да проникне нищо. Ако гледахте филма “Интерстелар”, там Матю Макконахи беше преминал в черната дупка и беше видял там много предмети. Това не е възможно. Вътре под така наричания хоризонт на дупката се намира плътното ядро, приличащо на твърдо черно стъкло – ти ще се размажеш, падайки върху него. Диаметърът на ядрото е само 4 пъти по-малък от диаметъра на хоризонта (мястото, където самата светлина се притегля от дупката като арестувана и не може да излезе навън). Обаче зад границите на хоризонта тези дупки наистина приличат на обикновените черни дупки от теориите на Стивън Хокинг.

– Къде е пресечната точка между теорията на времето от книгата и нашия живот?

– Тази теория беше ни осигурила с безсмъртие. Оказва се обаче, че нашата персонална смърт е единствената машина на времето в нашата Вселена. Няма паралелни вселени, няма пътешествия в “пространство-време” по координата “време”. Вселените възникват последователно след завършването на цикъла раждане-пространствен ръст-свиване-изчезване, след което следва раждането на новата вселена от същото състояние “физическото нищо”. Затова след смъртта си ние възкръсваме в новата вселена – от датата на нашето раждане, следователно се преместваме във времето. Иначе казано – развитието на съзнанието прекъсва в момента на физическата смърт на нашата фаза на Вселената, но след известно време на епохалното развитие нашата фаза пак се повтаря, което значи физическо безсмъртие на всяка личност. Човек, когато умира, отново се ражда, но той не помни това, защото губи памет.

– С какво можете да докажете своите твърдения?

– С математика. Теорията се превръща в наука само когато се потвърждава от правилните изчисления на нещо, известно от експерименти, или нещо, което ще потвърди бъдещия експеримент. Само моята космология от книгата позволява днес изчислението на физическите константи – основните параметри в законите на физиката. Съществува електромагнитна константа “алфа”, смятаща се за Светия Граал на физиците, от която зависят свойствата на атомите и чиято величина е определяща за живота във Вселената. Тази константа принципно се смята за неизчислима и неразбираема. Е, моята теория я изчисли до 33-ия знак и тя е 137,0359990900848…. Същата е историята и с масите на електрона, протона, неутрона и много други параметри, за изчисление на които днешната космология не знае нищо. Защо? Защото тя не е вярна. Нашият балон се разширява днес с граничната скорост от примерно 1,7 от скоростта на светлината, а не 1,0. Тази година излезе книга с интригуващото название “Нямаме представа (Пътеводител из непознатата Вселена)”. Там са изброени 17 нерешими, абсолютно дразнещи, по мнението на съвременните физици, вечни проблеми на науката за Вселена. В моята космология 16 от тях са решени – с доказателства и математически способи, а не понеже аз проявих гениалност 16 пъти подред. Не, не проявих, а всичките тези 16 „нерешими“ проблеми се оказаха взаимосвързани в една обща научна система, и изчислявайки едно нещо, ти можеш да изчислиш и другите.

– Кой от 17-те проблема ви се опъна?

– 17-ият проблем, който е свързан с бързите частици в Космоса, но с това се занимава астрофизиката, а не космологията, поради което аз подробно не се занимавам с теорията на частиците. Другите 16 проблема включват скорост на светлината, масите на частиците, тъмната материя, тъмната енергия, параметрите на Вселена и много други интересни загадки.

– И как така се случи, че днешните физици не съумяха да ги решат, а Вие успяхте?

– Защото физиката отдавна се върти в един и същи традиционен кръг. Човечество е запознато с двете науки за началните закони на вселените: онтология и метафизика. Първата трябваше да я развива философията – Аристотел, Хегел, втората е част от физиката и от векове е пренебрегната от нея. Аз добавих към физиката метафизика, която е наука за самата научна логика, и всичко се получи, при това удивително лесно.

– За колко време построихте теорията си?

– Основите ги изградих за две седмици, след това се занимавах с детайлите. Теорията за времето като част от метафизиката я създадох още през 2000 г. в Русия и тя много ми помогна, защото без специфичната научна логика просто не е възможно да изградиш теория за време, а без тази теория повечето от учените се провалиха в космологията.   Вячеслав Аргази: Днешната наука за Вселена изживява  последните си дни заедно с мита за физическата

– Вашата космология наука за самата наука ли или има и практическо приложение?

– Следствията от новата космология са многобройни. Скритата енергия на материята се оказа трилиони и трилиони пъти по-голяма от Айнщайновата енергия, известна като “ем по це на квадрат”. Ще поработим и ще я извлечем един ден, защото един грам вещество теоретично ще осигури с енергия цялата Земя в продължение на хилядолетия, и това не е известната квантова или торсионна енергия, върху която се упражняваха много фантазьори. Космическите полети със скорост, по-голяма от половин светлинна скорост, не са възможни – живо същество ще загине вътре в ракета, защото биологичните процеси в тялото ще се разсинхронизират, но това не се отчита в Айнщайновата наука за “относителност” и тази грешка стои в основата на фантазиите за бързи полети като в “Звездните войни” например. Затова трябва да се концентрираме върху технологиите за телепортации, а не върху полетите. Тук, по странно стечение на обстоятелствата, днешната наука има огромен напредък. По-бавните полети към близките звезди ще си осигурим с електромагнитните двигатели от вида на популярен Ем-драйв, защото теорията им ще бъде окончателно завършена. Аз лично смятам да се занимавам с проект “Виртуалната вселена” – специална компютърна симулация, която ще позволи в един суперкомпютър да организираме изкуствена Вселена, която ще започне да се развива по вложените от мен в нея начални закони, и в процес на развитието си тя сама ще открие за нас и ще ни покаже с отчет и върху екрана много нови дребни закони, коите окончателно ще завършат науката физика. При това, трябва да забележите, без всякаква наша интелектуална намеса.

– И кой ще финансира този експеримент, който едва ли ще е евтин?

– Само един Бил Гейтс беше инвестирал в наука над 30 милиарда долара. Ще намерим и други ентусиасти милиардери. Проектът за компютърна симулация по принцип е идея на Илон Маск, също милиардер, при това имащ интерес и в космически технологии. Парите днес не са проблем, проблемът е трагичното състояние на пазара на идеите от фундаменталното ниво.

– На кого препоръчвате да изучават Вашите метафизика и космология?

– На хората с висше образование и на учениците, а защо не и на родителите, обичащите своите деца, защото в много скоро време тази наука ще стане основата на ново образование – ускорена подготовка на младите гении. Книгите не са особено лесни за асимилиране, обаче ги разредих с многобройните пояснения и странични разсъждения. Те са ключ към новата космология, която всеки може да извади от тях самостоятелно, обаче самите процедури на точните изчисления на всякакви константи и параметри запазих за една нова книга.  Разговаря:

Ваня Симеонова в.Струма