Внимание: Студът събужда мигрената

Пулсираща болка в главата, която може да ни държи в мъчителната си „клопка“ цели 3 дни. Гадене, мравучкане, дори нарушения в говора. Така може да изглежда безмилостното „лице“ на мигрената. Защо коварната диагноза „предпочита“ жените? Обостря ли я студът и кога главоболието може да ни „връхлети“ заради премръзване? Има ли ефективна терапия срещу пристъпите и как при самолечение рискуваме да влошим състоянието си? На всички тези въпроси отговаря изтъкнатият невролог д-р Кана Принова, която ръководи Клиниката по нервни болести на Военномедицинска академия (ВМА) в София.

„С мигрена съм!“ е диагноза, която сме склонни да си сложим сами и с твърде „лека ръка“. Но дали е така? „Главоболието се дели на две големи групи: първично – мигрена, тензионно и клъстерно главоболие, както и други видове, несвързани със структурни промени. Има и вторично – то е симптом на друго заболяване – повишено артериално налягане, нарушения на мозъчното кръвообращение, възпалителни заболявания на мозъка, тумори, болести на очите, ушите, синусите“, обяснява разликите д-р Кана Принова.

Жените са 3 пъти по-уязвими

Мигрената е хронично заболяване, протичащо с пристъпи на пулсиращо главоболие – с аура или без. „При 2,5% от болните от епизодично то може да премине в хронично“, не крие неврологът. „Корените“ ѝ обикновено се „крият“ още в детството – началото на заболяването най-често започва до 20-годишна възраст, като 3 пъти по-често „поразява“ жените. Защо? „Тези различия между половете се обуславят от цикличните хормонални промени на естрогените. Пристъпите зачестяват именно около менструалния цикъл и по време на бременността. Естрогените имат невромодулиращи свойства, като повлияват невротрансмитерите – серотонин, допамин и норадреналин“, отбелязва неврологът.

Аурата предшества болката

„Разгърнатият мигренен пристъп често започва с аура. Тя е комплекс от пристъпни неврологични симптоми, които в 84% от случаите са зрителни – с трепкащи светлини, петна, зигзаговидни линии или загуба на зрение; сетивни – парестезии, боцкания; преходни говорни и двигатени нарушения. Аурата предшества главоболието от 5 до 20 минути и продължава до 60 минути“, разкрива ръководителят на Клиниката по нервни болести във ВМА. „Пристъпите са с типично протичане – продължителност от 4 до 72 часа, засилваща се постепенно болка, с пулсиращ характер, умерено до силно, в челно-слепоочната област, придружена с гадене, повръщане, фоно- и фотофобия“, споделя опита си д-р Принова. При движение на главата или дори рутинна физическа активност главоболието се засилва. „Затова и пациентите предпочитат по време на пристъп да почиват в тъмни и тихи помещения. Честотата на епизодите най-често е до 2-3 месечно. В междупристъпния период пациентите не се оплакват от главоболие“, уточнява специалистът по нервни болести.

Сладоледът може да „отключи“ пристъп

Студът също може да „събуди“ болката. „При тези пациенти, след поглъщане на натрошена ледена суспензия, дори и при бавно ядене на сладолед или консумация на студени напитки, може да се провокира мигренозен пристъп“, предупреждава д-р Принова. Причината – ниската температура предизвиква свиване на кръвоносните съдове. „Кръвта циркулира по-мудно и доставя по-бавно кислород и хранителни вещества до тъканите при студово излагане, което провокира главоболие. Естествено, тези пристъпи могат да бъдат предотвратени чрез покриване на главата с шапка и шал и избягване на студени храни и напитки“, напомня неврологът.

Не всяко главоболие, предизвикано от измръзване, обаче е белег на мигрена. „Оплакването понякога възниква при излагане на непокрита глава на много ниска температура – като гмуркане в студена вода или при прилагане на криотерапия, например. Клинично протича с интензивна краткотрайно пробождаща болка – по средата на челото или едностранно. Диагнозата се поставя най-малко при два епизода на остро главоболие, възникващо по време на студов стимул и отзвучаващо в рамките на 30 минути след премахването му“, подчертава специалистът от ВМА.

Може да наложи магнитно-резонансна томография

Поставянето на диагнозата „мигрена“ изисква консултация с опитен и компетентен специалист. „Поставя на базата на анамнезата и неврологичното изследване при изключване на вторично главоболие – при инфекции, съдови заболявания на мозъка (артериовенозни малформации, мозъчни аневризми и ангиити, венозни тромбози), тумори, церебрална автономно-доминантна артериопатия със субкорови инфаркти и левкоенцефолопатия. Не съществуват обективни методи за потвърждаването ѝ, така че се налага провеждането на невроизобразяващи изследвания – магнитно-резонансна томография (МРТ) на глава с МРА и венография, за изключване на вторично главоболие“, обяснява д-р Принова. И допълва: „Необходимо е да се направи диференциална диагноза с други първични главоболия – като тензионното и клaстърното“.

Кога главата „стяга“ като шапка?

„Тензионното е най-често срещаното главоболие, то е стягащо като шапка или каска, притискащо, обикновено двустранно, по-често при ежедневен лек стрес, пренапрежение и преумора, работа в нефизиологична поза или пред компютър“, разяснява неврологът. „То е с продължителност от 30 минути до 7 дни, слабо до умерено по интензивност, непридружено от гадене и повръщане, локализирано тилно, с разпространение към раменете и не се влошава от рутинна двигателна активност“, уточнява ръководителят на Клиниката по нервни болести на ВМА. „Нерядко болните се събуждат с главоболие или то се явява скоро след това, остава през целия ден, като най-силно е вечер“, изтъква още д-р Принова.

Кластърното главоболие се среща по-рядко и – обратно на мигрената – се наблюдава между 4 и 6 пъти по-често при мъжете. „Появява се по време на периоди с продължителност от 2 седмици до 3 месеца, разделени от дълги интервали на липса на главоболие“, разкрива неврологът. Пристъпите могат да са от един до няколко дневно. „Обикновено болката е едностранна, силна, изгаряща, дори непоносима, във или около окото или слепоочната област. Може да е последвана от запушване или секреция от носа, както сълзене на окото или спадане на клепача от същата страна. Най-силната болка е с времетраене от 10 до 60 минути, след което започва да отслабва“, разкрива клиничната картина д-р Принова.

Самолечението вкарва в „омагьосан кръг“

Лекува ли се мигрената? Да, но не и на „своя глава“. „Провежда се терапия на мигренния пристъп и профилактика (ежедневна) – за намаляване на честотата, тежестта и продължителността на епизодите. Антимигренозните медикаменти за лечение на пристъпа са неспецифични – нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), комбинирани аналгетици, опиоиди, стероиди, както и специфични – ерготамини и триптани“, обяснява неврологът. „При лека до умерена и бавно нарастваща болка се прилага неспецифично лечение с НСПВС и комбинирани аналгетици, а при силна и бързо нарастваща – специфични средства като триптани и ерготамини“, изтъква д-р Принова.

„Профилактика се прилага при чести пристъпи – повече от два месечно – и, ако лечението е противопоказано, неефективно, не се понася от пациента, налице е злоупотреба с медикаменти или при разновидности на мигрената – базиларна, хемиплегична или с удължена аура“, допълва ръководителят на Клиниката по нервни болести във ВМА. „Провежда се с антиконвулсанти (валпроати, топирамат), антидепресанти (амитриптамил), бета блокери (пропранолол, верапамил, флунаризин)“, изрежда ги д-р Принова.

„Разбира се, не бива да се провежда самолечение, понеже има риск да се развие главоболие при злоупотреба с медикаменти. То се наблюдава при пациенти с редовен прием за повече от 3 месеца на 1-2 медикамента за симптоматично лечение на глагоболието, както и при пациенти, злоупотребяващи повече от 10 дни месечно с ерготаминови деривати, аналгетици, опиоиди. Развитието му зависи не само от броя на дните от месеца с медикаменти, но и от използваните дози. Главоболието при злоупотреба с медикаменти има някои специфични характеристики, като честотата му нараства във времето, намалява ефективността на медикаментите, което налага увеличаване на дозите“, предупреждават опитният специалист от ВМА.

Избягвайте шоколада и шампанското

„При 65-90% от болните с мигрена са установени множество тригерни (т.е. външни) фактори, предизвикващи мигренния пристъп или повишаващи месечния брой на епизодите. Такива са: стрес, хормонални фактори, физическа преумора, алкохол – шампанско, бели и червени вина, както и бира“, признава д-р Принова. Някои храни също провокират пристъпи. „Това са шоколад, зрели сирена, цитрусови плодове, консервирани меса, китайска храна, пържени храни. По-рядко – ядките, мидите, стридите и раците. Бих препоръчала да се избягват максимално тригерните фактори, с оглед превенция на пристъпите“, съветва неврологът.

„Главоболието, особено хроничното, е огромно терапевтично предизвикателство – още повече, че е с честота 3-5% в общата популация, като при около половината е породено от свръхупотреба на медикаменти. Затова е важно навременното диагностично уточняване и лечение, за да се избегне хронифицирането му“, категорична е д-р Кана Принова.