ВМРО на панихида в Скопие в памет на Мара Бунева
В Скопие, Република Македония по повод 90 годишнината от геройския акт на възмездие на Мара Бунева беше отслужена панихида от македонски и български свещеници в църквата „Св. Димитър”.
Таз годишната панихида бе под наслов „Да за договорът за добросъседство между Македония и България!”, „Да за общите чествания!”. Тази година ,това обедини стотици хора от България и Македония, които бяха дошли да отдадат почитта си към революционерката от ВМРО Мара Бунева.
След панихидата бяха положени цветя и венци на паметната плоча поставена близо до лобното място на Бунева до река Вардар.
Към присъстващите се обърна и народният представител от „Обединени патриоти” и ВМРО от Благоевградска област, Атанас Стоянова, чието прочувствено слово завърши с думите – „Да живее България, Да живее братска Македония!”. Сред гостите бяха евродепутата Ангел Джамбазки, депутата от ОП Александър Сиди, Елисавета Шапкарева внучка на Кузман Шапкарев, Евелина Александрова внучка на Тодор Александров и Райна Дрангова внучка на Борис Дрангов, Лазар Младеонов(БККС).
От Пиринска Македония правеше впечатление многобройната група от Благоевград водена от Зам. Областния управител Иван Стоянов и председателя на Общинския комитет на ВМРО-БНД Станимир Радулов.
Тук бяха и хора от „Съюза на офицерите и сержантите от запаса”от Областния център, водени от о.з. полковник Калин Грънчаров. Имаше гости от Петрич, Сандански и Банско.
Отбелязването на тази дата е два дена преди заседанието на Македонският парламент, на което се очаква ратифицирнето (понделник, 15 януари) на „Договорът за приятелство , добросъседство и сътрудничество” между България и Македония.
Мара Бунева, останала известна в българската история като атентаторката на ВМРО, която убива сръбския главен прокурор Велимир Прелич във Вардарска Македония по време на „Кралство на сърби, хървати и словенци”(Югославия).
Прелич е отговорен за процеса срещу българските студенти, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО).
Мара Бунева е родена през 1901 г. в град Тетово в семейството на Никола и Ана Буневи. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера и Елена. Борис Бунев е също български революционер и член на ВМРО.
Между 1915-1917 година Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет.
Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 г. Мара Бунева се връща в Тетово при семейството си. През 1927 г. се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейството Прелич .
През същата 1927 г. се провежда и скопският студентски процес срещу българските студенти, дейци на ММТРО. Обвиненията са, че са терористи, шпиони, чужди агенти на ВМРО и България, че се занимават с антидържавна дейност срещу Кралство Югославия, заради българското си национално самосъзнание, заради борбата за българщината и противодействие на сръбската асимилаторска политика във Вардарска Македония. Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти. Сред съдените са Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.
По време на процеса обвиняемите са подложени на мъчения, жестоки изтезания, стягане на главите, чупене на ръцете, заравяне живи и т.н.
На 13 януари 1928 г. в Скопие на кея на река Вардар Мара Бунева с пистолет разстрелва Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си!“. Героинята умира на следващия ден, 14 януари, от раните си, но атентатът е успешен, тъй като Прелич умира в болница три дни по-късно. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.