Влизаш в бизнеса директно от студентската скамейка

Студентите не само могат да навлязат в професията още от студентската скамейка, но и реално да заработват пари с нея. Това е заложено в процедурата „От висше образование към заетост“ по Програма „Образование“ 2021–2027 година.

Всъщност става дума за въвеждане на дуалното обучение в университетите. В момента дуално образование се практикува в професионалните училища.

В тази форма на обучение учениците от 11 и 12 клас учат два дни в училище и три дни изучават професия във фирма или предприятие. 

Лекции

Само около 20% от българските студенти посещават лекции и занятия, сочат проверките на просветното министерство.

Малка част от тях обаче наблягат на дневната форма на обучение, а по-голямата част работят в други сфери, за да си изкарват прехраната. Така обучението се провежда основно от сесия на сесия.

Идеята на дуалното обучение пък е студентите от бакалавърски и магистърски програми да навлязат практически в професията, а и да остават на работа в компаниите, където работят по време на обучението си. 

Профил

Изцяло нов списък на професиите ще бъде изготвен с промени в Закона за професионалното образование и обучение. Те се изработват с участието на представители на бизнеса, на работодателски организации и експерти по образование. Идеята е да се премахнат сходните специалности и да се въведат професии с широк профил, които да са по-малко на брой.

Обучението по всяка една от тях обаче ще включва общи теми като специфични умения по информационни технологии, както и изкуствен интелект. Целта е професионалното образование да отговаря на нуждите на пазара на труда.

Важно е също да се развиват професионални умения, които да са в крак с бързото развитие на технологиите, които предполагат изчезването на някои професии и появата на други. Надграждането пък ще се осъществява в степените на професионална квалификация.

Освен списъка проектът предвижда да се изготвят и държавни образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии, да се модернизират националните изпитни програми и учебни планове.

Направления

В момента актуалният списък на професиите представя 86 професии с по няколко специалности в тях. Най-много са в „Стопанско управление и администрация“. Специалностите са „Търговия на едро и дребно“, „Маркетинг и реклама“, „Финанси, банково и застрахователно дело“, „Счетоводство и данъчно облагане“, „Администрация и управление“, „Секретарски и административни офис дейности“ и „Трудов живо“, която пък включва „Сътрудник по управление на индустриални отношения“.

В професионално направление „Техника“ също има няколко специалности, които обхващат различните дейности в сферите на електрониката, електротехника, машиностроене, металургия, химия, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства и др.

Списъкът все още се създава от работна група и най-вероятно ще бъде значително скъсен.

Университети предлагат учене за цял живот

Под учене за цял живот се подразбира усвояване на нови умения, с които може да се смени професията, да се повиши квалификация или да се дообразова всеки, преминал нормалния житейски етап за образование. Това е и едно от направленията, на които много се акцентира в евросъюза най-вече предвид демографската криза.

Затова и много от университетите у нас имат квалификационни центрове за този вид образование. В Нов български университет примерно може да се обучи желаещ да стане сомелиер, като специалността е насочена за хора със специални потребности, да кажем, незрящи. Бивши и настоящи учители могат да получат квалификация по Монтесори педагогика или за ресурсен учител и т.н.  

В Европа наблягат на приложните науки

„Ние сме университет за приложни науки. Това означава, че ви предлагаме обучение с много практика. За разлика от обучението в университет при нас ще придобиете голяма част от знанията си чрез практически експерименти в лаборатория или студио, проекти с национални и международни компании и възможност за стаж по време на обучението“.

По този начин университет в Германия представя възможностите, които предлага. В презентацията се подчертава, че ако стремежът на студента не е академичната кариера, в дипломата от висшето училище е записан стажът, който е плюс при кандидатстване за работа.Телеграф/Сияна Севова