Владислав Горанов: Задава се зима с празна хазна

Владислав Горанов е бивш зам.-министър на финансите в кабинета на Бойко Борисов. В момента е изпълнителен директор на Общинска банка. Горанов напусна парламентарната група на ГЕРБ през февруари 2014 г., но продължава да е в екипа, който изработва управленската програма на партията.- Г-н Горанов, каква е финансовата ситуация в страната?
- Обезпокоителна от гледна точка на това, че публичните финанси не са в цветущо здраве, ако към това се добави и ситуацията с двете банки (б.ред. КТБ и "Виктория"), за които тепърва трябва да се търси решение, се очертава една по-скоро напрегната картина. Що се касае до публичните финанси, още в края на 2013 г. коментирахме, че предвиденият ръст на приходите е доста оптимистичен на фона на слабия административен капацитет, който предходното управление показа по отношение на събирането на приходи. Най-вече в частта на акцизи и ДДС в митницата, което води до това, че към края на август се очаква годишният размер на планирания за 2014 г. дефицит да бъде надвишен още за първите 8 месеца от годината. А до края на годината със сигурност и 3-процентният дефицит, който е максимално възможният по Договора за функциониране на ЕС, най-вероятно също ще бъде надхвърлен. Тук проблемът е, че е необходимо огромно финансиране, което трябва да се търси от едно бъдещо правителство при работещ парламент. Необходимият нов дълг за следващите пет месеца от сега надхвърля 4,5 млрд., а до края на 2015 г. ще възлезе на около 6 млрд. лева - колосална сума, която неминуемо предполага действащ парламент и емисия на международните пазари.

- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе посочил, че може да търсим заем от Международния валутен фонд. В какъв случай бихме прибегнали към това?
- Консултации и различни гъвкави схеми с МВФ не са изключени. Цената на подобно сътрудничество обаче са доста непопулярни мерки, които може би трябва да се случат в ситуацията, в която сме изправени след година и половина недалновидно управление. Когато фондът започне да предлага финансови схеми към държавите, това е съпътствано с доста сериозна програма, която се явява задължително условие за изпълнение. Обикновено в нея са заложени мерки, които не се възприемат лесно от обществото, тъй като са свързани с преструктуриране, ограничаване на разходи, реформи, отлагани в годините. От друга страна, това би могло да бъде допълнителен външен натиск върху политическата система, който да помогне да направим това, което сме отлагали.

- Какъв би могъл да бъде размерът на този заем?
- Аз очертах размера на необходимото финансиране, за да може до края на 2015 г. да се покрият всички падежиращи плащания, да се покрие дефицитът до края на 2014-а и евентуален такъв дефицит за 2015 г., като сумата е доста значителна, някъде около 6 млрд. общо до края на 2015 г. Оттам нататък какви мерки са необходими - със сигурност има нужда от значителни реформи в областта на здравната система, така че тя да може да се вмества в ресурса, който икономиката може да генерира за нея. В областта на висшето образование е необходимо доста сериозно да се реформира системата така, че да генерира качествена работна сила. И не на последно място пенсионната система, както по отношение на държавното обществено осигуряване, така и по отношение на професионалните и универсалните пенсионни фондове. Реформата не трябваше да спира. Отлагането на тежките решения води до допълнително задълбочаване на дефицита в държавното обществено осигуряване и все по-голямата му зависимост от данъчните приходи в бюджета за сметка на по-малкия дял на осигуровките, които покриват социалноосигурителните плащания. Това измества възможността държавата да финансира другите сектори и не случайно делът на социалните разходи е основният разход в бюджета и най-голямото предизвикателство.

- Лошото състояние на митниците или кризата в бизнеса е причината събираемостта да е по-ниска?
- Брутният вътрешен продукт, макар и с по-малко от заложеното в Закона за бюджета, расте. А изпълнението на приходите от акциз и ДДС са по-ниски от нивата на 2013 г. Това показва, че събираемостта със сигурност не само че не нараства, каквито бяха предварителните заявки на правителството на Пламен Орешарски, а напротив, намалява. Това показва, че при равни други условия контрабандата значително се е разширила спрямо предходната година.

- Каква е прогнозата ви за икономиката до края на годината?
- Дано отражението върху икономиката от кризата с КТБ да е по-малко от очакваното. Ограничението в търговията на ЕС с Русия също ще повлияе. Надявам се да успеем да постигнем прогнозирания ръст на БВП, но има място и за песимизъм в това отношение.

- А какви са вариантите за КТБ?
- За КТБ трябва да се даде първо отговор на въпроса склонен ли е данъкоплатецът да плати сметката, или не. И ако приемем, че фискът не може да бъде допълнително натоварен, тогава единственият въпрос е колко е капиталовата дупка в банката и дали сегашните собственици са склонни да я запълнят. Ако те не са склонни да я запълнят, оттам нататък тази капиталова дупка, ако надхвърля размера на капитала на банката, ще засегне неминуемо негарантираната част от вложенията. Възможни са различни механизми, като примерно емитирането на определен вид книжа или встъпването на вложителите като акционери на банката, или издаването на специална облигация, която би могла да послужи впоследствие като инструмент за търгуване и който иска, по някакъв начин да се отърве от тази облигация, да може да я продаде срещу определена пазарна цена. Последната вероятно ще е по-ниска от номинала. Ако тази загуба не бъде поета от акционерите, ако не бъде поета от държавата, което е дискусионно, най-вероятно ще бъде поета от вложителите.

- Актуализацията на бюджета ще се състои ли до края на годината?
- Актуализацията на бюджета ще узакони недалновидното планиране от края на 2013 г. Още тогава, ако отворите стенограмите с обсъждането на бюджета, от ГЕРБ коментирахме, че приходната част е твърде завишена с около 900 милиона. Успоредно с това в първите месеци на 2014 г. се извършиха ударно разходи, които трябваше да са буфер в бюджета срещу евентуално неблагополучие. Спирането на европейските фондове изисква необходимост от допълнително национално финансиране, за да не загубим средства и да се разплаща държавата с бизнеса, който изпълнява проекти по европейските програми. И всичко това накуп очертава един дефицит с може би над 1,2 милиарда по консервативни оценки, по-голям от предварително заложения в бюджета. Най-големият проблем в следващите месеци е не толкова размерът на дефицита, а необходимостта от значителен ресурс не само за финансиране на разходите, а и евентуално за решаване на проблемите в КТБ. Ако се върви към изплащане на гарантираните вложения, а това неминуемо под една или друга форма ще стане, ще бъде необходима и подкрепа за фонда за гарантиране на влоговете, което утежнява значително задачата на правителството по отношение на осигуряването на ресурс. Затова е важно да има стабилно управление след изборите и работещ парламент, които да могат да се справят с тази задача. В противен случай рисковете за края на 2014 г. и особено за първите месеци на 2015 г. са доста сериозни от гледна точка на ликвидността на бюджета.

- Казвате стабилно управление. А ГЕРБ влиза в предизборната кампания с мотото "Стабилна България, време е". С кои три първи стъпки ще стабилизирате страната?
- Връщането на доверието в управлението е първата стъпка, тя идва от разумния избор на хората. Ако отговорността на изпълнителната власт е в ГЕРБ, безспорно проблемът със стабилността на публичните финанси е основно предизвикателство. Възстановяването на европейското финансиране по отделните оперативни програми е второто задължително условие, за да получим едно действително догонващо средните европейски нива развитие. 

- Ще запази ли ГЕРБ при едно бъдещо свое управление идеята за фонда от 500 милиона, с който кабинетът подпомага общини, министерства за реализиране на проекти?
- Тук въпросът е дали трябва да има такъв централизиран фонд за допълнителни инвестиции, които еврофондовете не покриват. Прави впечатление, че голяма част от разходите, извършени или планирани да бъдат направени от него, биха могли да бъдат покрити с европейско финансиране. Необходимостта от по-добро планиране и насочване на инвестициите е важен и този фонд би могъл да бъде едно от решенията на този въпрос, но доколкото виждам фискалното изпълнение, смятам, че този фонд едва ли е най-удачното решение.

- Ще ви видим ли в следващия кабинет на ГЕРБ?
- Аз винаги съм бил експерт на ГЕРБ, така че с каквото мога, винаги ще помагам, за министерските постове решения взима премиерът.

- Как гледате на изказванията на Реформаторския блок, които отправят критики към ГЕРБ, в същото време са от едно политическо семейство?
- Нормално е Реформаторският блок да търси идентичност сред десните избиратели, болшинството от които гласуват за ГЕРБ. В предизборната кампания ние сме на един и същ пазар, борим се за едни и същи гласове. Почтената позиция изисква заявяване на различията и показване на това кой вдясно е по-добър от другия. Ако те успеят да минат прага и да влязат в парламента, разговорите за сътрудничество най-естествено са с тях. Това, че сме членове на ЕНП, не ни дава основание да оставаме безучастни към нападки, декларации, квалификации, с които те се опитват едва ли не да шантажират ръководството на ГЕРБ.

- Съгласни ли сте с тезата, че ГЕРБ трябва да има пълно мнозинство от 121 и повече депутати, за да управлява, и в противен случай да остане в опозиция? Колко далеч сме от германския модел например, където леви и десни се събраха с коалиционно споразумение?
- За съжаление от германския модел сме много далеч, тъй като политическата ценностна система там е доста по-различна от тази в България и това се видя за последната година и половина с всички опити за реваншизъм. Каквато и да е формулата за управление в следващия парламент, тя минава през избори и в никакъв случай през предварителни анонси и грешни сметки. В трудни моменти, в какъвто за съжаление отново се намира България след поредния формат на тройна коалиция, е необходимо стабилно и силно управление, което да взима решения в тежките моменти, които ни предстоят в следващите няколко месеца. Защото, ако имаше повече политически консенсус, примерно проблемът с КТБ можеше да бъде решен скоро след като възникна. Липсата на прагматизъм, опитът за използване на всяка една ситуация за правене на политика, не дадоха възможност да се намери по-бързо и прагматично решение по отношение на кризата в КТБ, решения, които в една Португалия без много шум се намериха при подобна ситуация.

Биляна ВЕСЕЛИНОВА, в. "Стандарт"