Висаджийски автоапаши застреляха бившият командос Кимбата
Помнят Пламен Михайлов – Кимбата като най-слънчевия командос от Специализирания отряда за борба с тероризма на МВР. Заради вечната му усмивка и готовността да помогне на всеки е обичан от приятели и познати.
Той предразполага хората към себе си, не случайно прякорът ми идва от анимационното смело бяло лъвче. Като много свои колеги, Кимбата напуска „баретите“ след скандал с началници, които командосите подозират в далавери и престъпления.
Те правят своя застрахователна компания, която да се противопостави на мутренските ВИС и СИК. Никой от тях не предполага, че ще свистят куршуми, ако застанат на пътя на бандитите.
На 24 октомври 1995 г. Пламен се прибира в жк „Дружба“, където живее със семейството си – жена му Ирена и двете им деца. На този ден се навършват 8 години от сватбата им и бившата барета бърза да се прибере, за да празнуват. Около 21.15 ч той влиза във входа, без дори да подозира, че там дебне килър.
Кимбата не е конфликтен и никой не предполага, че ще стане жертва на „мокра поръчка“. Убиецът стреля от упор в гърдите на Михайлов, преди той да успее да реагира. За по-сигурно пуска и контролен куршум в тила му, когато командосът пада на земята. По-късно хора от блока ще кажат, че не са чули изстрелите.
Те са потресени от разстрела и твърдят, че Пламен е един от най-милите и отзивчиви комшии. Експертиза установява, че килърът е гърмял със 7,65 милиметров пистолет АП, който тогава е масово на въоръжение в полицията.
Разследващите откриват общ почерк в начина на убийството на Кимбата с това на бившия борец Иван Кудев, който също е причакан и разстрелян във входа на блока, в който живее. През 90-те години на миналия век, когато започваха гангстерските войни в България, в страната ни пристигат десетки мъже от бившия Съветски съюз, готови за убиват за пари.
Дали един и същи килър е изпълнил и двете „мокри поръчки“, така и не стана ясно. Полицията не откри и човека, който е платил за убийството. Мотив за тежкото престъпление също не беше намерен.
Преди да постъпи в редиците на баретите, Пламен Михайлов е състезател по канукаяк. През периода 1991–1992 г. служи в новосъздаденото специализирано поделение към СДВР за борба с масовите безредици (БМБ).
Той е в групата за бързо действие при инциденти по мотели и магистрали, където ежедневно стават въоръжени грабежи. По-късно постъпва в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), където служи една години.
През 1993 г. част от баретите се разбунтуват срещу ръководството на поделението и напускат, след тях е и Кимбата. Останал извън МВР, той започва да се занимава с търговия, а по-късно става акционер в застрахователната компания на бившите антитерористи „Аполо и Болкан“, съдружник в „Аполо секюрити“ и служител по договор в охранителна фирма „Атлас” ЕООД.
Пламен обаче не оставя спорта. Само няколко месеца преди да бъде убит, той става шампион на България по канукаяк. Малко са хората, които знаят, че през 90-те години на миналия век, Михайлов се запалва и по планинското колоездене.
Заедно с дългогодишния треньор по плуване и негов приятел Боби Танев купуват велосипеди и започват да „вербуват“ познатите си да опитат. Отначало карат само на Витоша, след това и в други планини.
След като Михайлов и негови колеги напускат СОБТ, те създават Съюза на бившите барети. В него не членуват единствено Братя Галеви, които също са напуснали отряда. Командосите си помагат един на друг в бизнеса, на който се учат в движение.
За тях става шок разстрелът на Кимбата. Разследващите работят по различни версии, но нито по една няма събрани доказателства. Криминалисти предполагат, че Пламен може да е станал жертва на бандити, срещу които е работил и като служител на МВР и като частен охранител.
Друго предположение, което звучи убедително, е фактът, че по това време започва война между различните застрахователни компании, начело на които са силови играчи от подземния свят. Трета версия е, че Михайлов е бил поръчан от автоджамбази, които с лекота намирал, когато посягали на автомобили със стикера на „Аполо и Болкан“.
Даже се спряга името на евентуалния поръчител на убийството – Димитър Димитров – Маймуняка – бос на най-работоспособната висаджийска бригада от автокрадци. Според оперативна информация Маймуняка имал разправии с Кимбата заради задигнати возила, застраховани при бившите барети и затова полицаи подозираха, че именно той имал интерес от смъртта на Михайлов.
Всичко обаче си остава в зоната на догадките, а разследването на убийството бе спряно след шестмесечния срок по закон от прокуратурата с мотива, че извършителят не е открит. Частното разследване на бившите барети също не даде резултат.
Пламен Михайлов – Кимбата напуска Специализирания отряд за борба с тероризма през 1993 г. заедно с още девет командоси. По думите им те са били принуждавани от началниците си да охраняват ешалоните с нелегално гориво, изнасяно в Сърбия от бившите агенти на държавна сигурност и партийни секретари от БКП.
На 21 декември 1993 г. при подобна „акция“ барета беше отвлечена на ГКПП-Калотина. Сърбите го върнали на следващия ден, след като за него водел преговори лично тогавашният шеф на спецотряда Красимир Петров. Напускането на командосите послужи като предупредителен сигнал, но той бе покрит в дебрите на МВР.
За да се случи само след няколко месеца най-страшното. На 14 февруари 1994 г. в софийския кварта „Белите брези” полицаи разстреляха по грешка снайпериста на баретите Георги Георгиев – Индианеца и подполковник Марин Чанев.
Друг командос – Христо Билев беше ранен, заради глупави и престъпни действия на ръководството на МВР. източник:БЛИЦ, снимка:Телеграф