Висаджиите Г. Илиев и брат му Васил се превърнаха в продаваем бранд
Снимки и клипове в социалните мрежи на несъществуващата от години групировка ВИС-2 припомниха за годишнината от смъртта на един от основателите – кюстендилецът Георги Илиев.
Той бе разстрелян показно преди 13 години, а извършителите остават неизвестни и досега. Не са ясни и администраторите на Фейсбук групата, където написаха „Едно широко сърце и две силни ръце спряха да бият… поклон пред това момче. Завинаги ще си остане най-добрият. 13 години без ГЛАВНИЯ“. Другият надпис пък гласи „В кръвта ти беше свободата, днес нагоре полетя сама душата, тръгна тихо, без да разбере, понесъл се към други небеса… не знам дали просто такава е съдбата, но ние те помним и оставаме в играта“.
Гробът на Георги Илиев е в Централните софийски гробища, а тялото на брат му е положено в траурния парк в родния Кюстендил. До него се намира павилионче под формата на гъба, където и до днес стоят пазачи. Те обаче не признават кой им плаща.
Дни преди годишнината на Фейсбук страницата започна и онлайн търговия с черни тишъртки с ликовете на братя Илиеви. Сред най-търсените от бранда Илиеви се оказаха стикерите за автомобили, които се поръчват от шофьори от цялата страна. Те струват 12 долара.
Цените на предлаганите продукти незнайно защо са в щатска валута. Една тениска с лика на двамата братя върви по 19 долара.
Бройките вече са оскъдни. Незнайните администратори на групата ВИС-2 предлагат и календари, въпреки че годината вече преполови. Календарите вървят на цената на стикерите. Разновидностите са джобен и стенен формат.
„Знаем, че е убит в Слънчев бряг и дотам. Той дори не е погребан тук, защото жена му Мая, не позволи. Жоро е кремиран, като една част от прахта е предадена на майка му, втората част е запазена от вдовицата Мая, а третата е положена в Софийските централни гробища“, обясняват още кюстендилци. „Когато те бяха силните на деня, в Кюстендил беше много добре развит спортът, имаше и бинго зали“, спомнят си съгражданите им.
Георги Илиев е убит на 25 август 2005 г. пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг. Тогава снайперист го прострелва пред десетки свидетели, а убийството беше определено като сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов.
Илиев умира на място – с един куршум в сърцето, а по него е стреляно от съседен хотел. Основната версия е, че убиец на Илиев е Васил Арарски, по-известен като Райко Кръвта.
В Кюстендил част от имотите на братята наследи кумът на Васко Илиев – Антон Боянов. Негова собственост са хотел „Пауталия”, кино „Владимир Заимов” и хотел „Велбъжд”. Първите два така и не се използват, Боянов не ги й поддържа. Някогашният хотел „Пауталия” е омотан в зелено зебло. На няколко пъти общината го санкционира заради това, че не си е плащал данъка сгради. Единствено хотел „Велбъжд” функционира, и то отчасти. За нощувки се ползват само няколко от общо 13 етажа. Големият ресторант пък се пълни основно по време на баловете и сватбените церемонии. Малко след като наследи имането в Кюстендил, Боянов извади големите намерения да прави спа хотел от Пауталия с топла връзка към бившето кино, начинанието му така и не видя бял свят.
В памет на братята Илиеви в Кюстендил всяка пролет се провежда и турнир по борба./Струма/