Вижте ограниченията за теглене на безлихвените заеми до 4500 лв.

Има една стара поговорка, която гласи: „Рекламацията казва онова, което рекламата премълчава”.

След като Българската банка за развитие шумно разгласи какви са най-общо условията за теглене на гарантираните от държавата заеми за физически лица до 4500 лв., наш репортер потърси по неофициален път не по-маловажната информация – тази за ограниченията(де факто одобренията) относно теглене на подобен род заеми.

Първо, трябва да се отбележи, че към момента, все още не е започнало реалното кредитиране на нуждаещите се по тази мярка и неизвестностите са не една и две. 

Очакванията са то да стартира по същество от началото на месец май, когато банките партньори на ББР ще имат организационната и документална готовност за изпълнение на кредитирането по мярката. 

Както вече бе обявено, въпросните заеми са безлихвени. По тях няма да се събират такси и комисионни за разглеждане, отпускане, управление и предсрочно погасяване. Освен това чрез ББР те са обезпечени от държавата. Това означава, че ако един кредитополучател не успее да върне парите по заема, съответната банка ще реализира вземането си посредством държавната гаранция. 

До тук, добре.  

Важните въпроси за отделният човек обаче тепърва започват. И те са в няколко посоки. 

Първо, подавайки искането за финансиране всеки ще бъде проверен дали има реално платени осигуровки, нещо което удобно се премълчава от пропагандата. 

Подчертавам думата платени, а не начислени. 

От няколко години банките имат достъп до този иначе конфиденциален регистър и го ползват задължително и много ревностно при разглеждане на исканията за стандартното кредитиране.  

Ако няма плащане на осигуровките(което е много вероятно да е факт за последните месеци на позакъсали фирми и организации), „нашият човек” още тук твърдо ще отпадне от сметките. 

Второто важно условие ще бъде свързано с неговата кредитна история. При лоша такава - закъснения на вноски по ползвани предишни кредитни продукти(заеми, кредитни карти, овърдрафт, стокови заеми, лизинг и др.) или пък тяхното неплащане изобщо(загуба според ЦКР), мераклията за безлихвен заем също няма как да се възползва от мярката.

Накрая, но не последно място ще се гледа и социалния статус на кредитоискателят. 

Профилът е ясно регламентиран – да е в неплатен отпуск като следствие от пандемията; да е имал трудов договор поне 6 месеца преди това и да не получава към момента възнаграждение по други трудови правоотношения(например втори договор с друга фирма). 

Допълнително изискване е кредитоискателят да има отработени поне пет работни дни в месец март,(ако това е месецът, в който е пуснат в неплатен отпуск), поясняват от ББР.

Самоосигуряващите се лица пък трябва да докажат поне 20% спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г., сравнено със същия период на 2019 г., като резултат от пандемията.

От внимателният анализ на всичко гореизброено лесно може да се направи обоснованото предположение, че тази мярка трудно ще покрие голям брой нуждаещи се.  

Изискванията за одобрение на кандидатите на практика покриват стандарта при тривиалните потребителски кредити, които и в момента се отпускат от банките и то в много по-голям размер на финансиране.

И тук ще се стигне до следния парадокс – голяма част от лицата, които искат и имат нужда от кредитиране няма да се класират за такова поради неотговаряне на някое от горните изисквания, а такива, които системата принципно би одобрила, просто няма да се наредят за заем, тъй като нямат нужда от него.