Венецианската комисия разкритикува проекта на ГЕРБ за ремонт на Конституцията
Критики към почти всички предложения на ГЕРБ за изменения на Конституцията се съдържат в оценката на Венецианската комисия към Съвета на Европа (СЕ), която е представена днес. Становището е изготвено по искане, отправено от българската страна. То е междинно и е прието по спешна процедура, се отбелязва в съобщение на пресслужбата на СЕ.
Изразяваме съжаление, че в България е започната конституционна реформа, без да е предшествана от подходящ обществен дебат. Проектът за нова Конституция е подготвен от парламентарното мнозинство и - както изглежда - без никакъв друг принос извън него. Основанията за определени поправки не са добре обяснени, а там, където това е направено, те са в твърде сбит вид.
Предложението да се намалят наполовина 240-те депутати, изглежда, се спира на произволно избрано число 120, без да е правена подробна оценка на въздествието от подобен ход за българската политическа система.
Това са най-важните изводи от становището на Венецианската комисия, които по същество се покриват с оценките на българските експерти към недоносчето на ГЕРБ, наречено Проект за нова конституция.
Венецианската комисия изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, че предложенията са били изготвени от парламентарното мнозинство, изглежда без никакъв външен принос, а причините за някои предложения не са добре обяснени, се посочва в съобщението. Това, че не са посочени причини и обяснения към много от предлаганите поправки и че няма оценка на въздействието е отбелязано в оценката на почти всяко предложение в доклада на Комисията.
Похвално е обаче, че Венецианската комисия бе привлечена към подготвяните промени толкова рано, се добавя в междинното становище. Българските власти трябва да изяснят причините, които стоят зад всяко предложение за конституционни промени, и да осигурят значимо обществено, експертно и широко политическо участие в този процес, допълва комисията.
Положителна оценка за разделянето на ВСС и възможност за независимо разследване на главния прокурор
Оценено е положително разделянето на Висшия съдебен съвет и са представени препоръки за продължаване на реформата в тази посока. Би било пропусната възможност, ако подготвяните изменения на Конституцията не разгледат въпроса за отговорността на главния прокурор, посочва комисията.
Отбелязва се решението на Конституционния съд от 23 юли 2020 г., което е приветствано и е изразено очакване конституционните промени да предвидят възможност главният прокурор да бъде отстраняван при водено срещу него разследване или наказателно преследване.
Венецианската комисия очаква създаване на възможност за независимо разследване на главния прокурор от някой, който не му е подчинен, както и за съдебен надзор над постановленията за отказ от разследване или за предявяване на обвинение.
Венецианската комисия приветства предложението за създаване на възможност за внасяне на самостоятелна жалба до Конституционния съд, както и за препращане на делата от обикновените съдилища към Конституционния съд. Комисията оценява, че това подобрява личните права
Предложенията за промени, които предвиждат повишаване на социалните и икономическите права, са добре дошли, но е необходимо да се поясни задължението на държавата "да насърчава раждаемостта". Това не трябва да се използва за оправдаване на дискриминация срещу културни или етнически малцинства, или срещу жени. Общо ограничение на правото на глас за осъдените на лишаване от свобода следва да бъде заменено с по-гъвкаво правило, според практиката на Европейския съд, препоръчва комисията.
Намаляването на депутатите на 120 не е мотивирано и е проблематично
По въпроса за предложението за намаляване на броя на народните представители в Народното събрание от 240 на 120 в становището се отбелязва, че предложеният брой изглежда произволен, без да има задълбочена оценка за въздействието от подобен ход върху българската политическа система, се отбелязва в становището. Върху тази идея на управляващите е обърнато внимание в няколко параграфа на становището. Отбелязва се, че от сравнителна перспектива, 120 представители за население от почти 7 милиона (58 333 жители на представител) е ниска в сравнение със страни с подобен размер, като Швеция с население от 10 милиона и 343 депутати (29 154 жители на представител). Но не е особено ниска в сравнение с Германия, с 83 милиона жители и 709 членове на парламента (117 066 жители на представител) или Холандия със 17 милиона жители и 150 народни представители.
Комисията смята, че рязкото намаляване на броя на депутатите с 50% е проблематично и решението не е добре мотивирано от законодателя. “Когато се взема решение относно броя на народните представители, конституционният законодател трябва да вземе предвид редица фактори, като общото население, география, съотношение на градовете и селските райони, демография и съществуване на етнически малцинства, еднокамарен или двукамерен характер на Парламента, както и избирателната система, партийната система, последиците от намаляването на броя на народните представители за разграничаването на избирателни райони и връзката между членовете на парламента и техните избирателни райони…”, пише в доклада на комисията и се отбелязва, че нито един от тези фактори не е обсъден в обяснителната бележка към промените.
В становището се посочва, че предложението за премахване на изискването за свикване на Велико народно събрание за улесняване на конституционните промени не противоречи на европейските правила. Такава важна промяна трябва да бъде убедително обяснена, необходимо е много задълбочено обществено обсъждане, се добавя в становището.
Юристите конституционалисти обръщат внимание и на такива серизони проблеми, като например как ще бъдат одобрявани на референдуми поправки в новата Конституция, ако тя бъде одобрена и влезе в сила. Предвидено е да няма повече Велико народно събрание и това да стане след три гласувания в парламента и референдум с участие на поне 50% от имащите право на глас. Според комисията поставянето на такъв праг на избирателна активност при много скромна традиция на всенародни допитвания в България поставя под въпрос възможността да бъде поправен основният закон.
Обяснението е, че несъгласните с дадена поправка политически сили получават на практика право на вето, дори когато са малцинство, защото могат да агитират не да се гласува срещу нея, а просто съмишлениците им да бойкотират референдума. ГЕРБ вече е прилагала този подход през 2013 г. на инициирания от БСП референдум за АЕЦ "Белене", когато пред урните се явиха под 1.5 млн. души при минимално изискване от малко над 4.3 млн. души.
Друг важен въпрос е как се определя кои са "важните" и "обикновените" промени в Конституцията. Даден е и пример - в чл. 166 от проекта за Конституция се говори за специална процедура за промени във формата на управление, но не е съвсем ясно какво се има предвид под тази формулировка. "Какво би станало, ако промени в ръководството на правосъдната система премахнат всички гаранции за независимостта на съдиите и ги поставят под контрола на правителството", питат юристите.
Защо за приемането на съвсем нова Конституция се изисква референдум с минимално участие, но няма праг при референдум за поправка в "промяната на републиканските и парламентарни основи на държавното управление", продължават въпросите. Препоръчително е много ясно да се определят правомощията на Конституционния съд по такива въпроси, се казва в текста.
Венецианската комисия подчерта, не вижда смисъл да се променя процедурата за поправяне на Конституцията, не е ясно защо мнозинството депутати в България решиха тя да стане "по-гъвкава", кои важни реформи са били блокирани досега заради действащия модел за ремонт на основния закон и защо тези реформи не могат да се извършат в сегашната рамка, изискваща свикване на Велико народно събрание.
Становището е изготвено по искане, отправено от българската страна, и е прието на 20 ноември. То е междинно и е прието по спешна процедура, се отбелязва в съобщение на пресслужбата на СЕ.Епицентър