Веляновата къща в Банско е дом-крепост, символ на семейното щастие

Веляновата къща в Банско е дом-крепост, символ на семейното щастие, за което свидетелстват рисунките, дело на стопанина й, възрожденец, дърворезбар и художник-декоратор.

Веляновата къща е емблематична за величието, икономическия просперитет и духовния стремеж на банскалии в епохата на Възраждането. Тя е илюстрация на изяществото и уюта в бита на нашите предци, неподправения им усет към красивото, преклонението им към домашното огнище и семейните ценности. Със своите уникални стенописи и дърворезбена украса тя е без аналог в българското възрожденско изкуство.

Къщата се намира в центъра на старо Банско, на около 100-на метра от църквата „Света Троица”, тя е паметник на културата и част от „Музеен комплекс” в града, строена е през XVIII век, отваря врати за посетители през 1977 година. Възрожденската къща носи името на втория си собственик Велян Огнев, пристигнал в Банско някъде през 1835 година, за да рисува храма „Св. Троица”, известен с часовниковата си кула.

Велян е родом от село Лазаро поле-Дебърско, днешна Македония. Огнев е бил художник-декоратор, след като пристигнал в Банско се жени за София, сестрата на Неофит Рилски.

„Освен типична възрожденска къща, в нея има и стенописи, дело на Велян Огнев, който е поканен да рисува в църквата, негово дело е небето на църквата, рисувани заедно със сина и племенника му. Резбата на иконостаса в Света Троица също е негово дело. Поради приноса му за изографисването на черквата, му подаряват къщата, за да живее в нея”, каза Асен Коев, директор на „Музеен комплекс”-Банско.

Според него първата жена на Огнев била италианка, но починала при пристигането му в Банско. След което се жени за София, сестра на Неофит Рилски. Специално за нея той изрисува т. нар. „женска” или „синя” стая в къщата, в която стопанката си почивала

. „Велян изрисува още гостната, всекидневната, детската и другите стаи, като изработва и розетката-дърворезба на чардака в къщата-крепост, характерна със скривалището, тунелите, бойниците на всеки ъгъл за защита от разбойници. В тези времена Банско периодично е нападано от така наречените „хайти”, подобни на кърджалиите, ограбвали богаташките къщи. Поради това къщите са строени като крепости - с високи дувари, капаци и железа на прозорците, вратите се залоствали с греди”, поясни Коев.

Няколко легенди битуват в Банско за първия собственик на къщата. Най-достоверни са две от тях, че къщата била на местен и много богат търговец-керванджия, който превозвал памук от изтока за Европа.

Според първата легенда, докато веднъж бил на път, разбойници убили съпругата му и той повече никога не прекрачил прага на дома си, дарил го на черквата.

Според втората легенда, причината да изостави къщата-крепост била по-прозаична и звучаща съвременно. Просто бизнесът му западнал и нямал възможност да я поддържа.

След като Велян Огнев започнал да рисува тавана на „Св. Троица” и изработил иконостаса й, за да не му плаща, църковното настоятелство му подарило въпросната къща.

В нея Огнев експериментирал с дърворезби и рисунки, с които е изпълнена цялата къща. Над стълбите има рисунки на цветя, а колоните на чардака са с дърворезби в горната и долна част, а на външната стена са изобразени жар-птици.

В „синята” стая има стенописи на двата любими града на Огнев, изобразил един до друг Цариград и Венеция. На съседната стена е единственият автопортрет на Велян, нарисувал се държейки поводите на кон. За съжаление собствената му фигура вече едва се вижда.

Срещу Цариград и Венеция художникът от дебърско изрисува Слънцето и Луната, символизиращи мъжкото и женско начало. Къщата се намира в центъра на старо Банско, на около 100-на метра от църквата „Света Троица”.

В стаята, където са се раждали и отглеждали със София децата си, и която е най-укрепената в къщата, вдясно от камината, Велян рисува вълк с вълчица, държаща в зъбите си малко вълче. Без женска и малко, вълкът се превръща в единак, смятал Велян. Самата „вълча” композиция също символизира семейното щастие. В „оазисът” на семейното щастие се навира прословутия и замаскиран в дъските на пода капак, водещ към подземното скривалище и двата тунела, извеждащи обитателите на дома-крепост на безопасно място. Самата стая, освен удебелените стени, бойниците и решетките, има още една защита-вратата се залоства и до греда, излизаща от стената.

В същата стая има и една рисунка на окован с верига лъв, символизиращ поробения от турците български народ.

Гостната стая изобилства с рисунки-орнаменти на плодни дръвчета, символ на плодородието. Веляновата къща има още няколко стаи - за готвене, гостна, че и вътрешна баня и тоалетна, абсолютен лукс за XVIII век.

Къщата има и характерния за Възраждането чардак, с огромна маса и „кьошк”, легло за следобедно излежаване на чист въздух. Под чардака има няколко огромни керамични делви, в които се съхранявало зърното. /БГНЕС