Велислав Елезов поиска оставката на А. Дафинов от всички ръководни позиции във ФК Пирин Благоевград

Публикуваме пост на бившият директор на Пирин Велислав Елезов без редакторска намеса, по повод вчерашната среща между феновете и ръководството на ФК Пирин, на която той бе обвинен за главен виновник в две направления – Пирин да не получи лиценз и не случилата се сделка с потенциалните нови собственици!

Уважаеми приятели, Уважаеми фенове на Пирин, С голяма мъка и съжаление изгледах видеоматериалите от провелата се среща между „Ръководството“ на Пирин и привържениците, която се състоя в петък. До този момент си мълчах с единствената мисъл, да не би някое мое действие или непремерена дума да окаже негативно влияние върху отбор и служители, но това което ми чуха ушите и видяха очите беше просто покъртително и ме принуждава да не остана безучастен. По същество, в изказано директно обвинение, бях посочен като главен виновник в две направления – Пирин да не получи лиценз и не случилата се сделка с потенциалните нови собственици.

По първото.

На Пирин не е отказан лиценз към днешна дата. Напротив, направил съм всичко по силите си, дори повече, това да се случи и всяко противно твърдение е откровена лъжа. Финансовото лицензиране на клуба беше финализирано от мен и счетоводния състав. Нямаше как то да бъде оставено в ръцете на новото „ръководство“. Не по друга причина, а просто защото тези хора изпитват панически ужас от понятия като Бруто, Нето, ДДС, Приход, Разход, Одит, Отчет, Ведомост или какъвто и да е друг финансов термин, още повече ако им е представен в екселска таблица или някакъв друг по-сложен формат, леле майко ако пък е в архивен файл. Боже господи, ако трябва да се качи в електронна платформа. Че и на английски, в страницата на УЕФА.

Тежък процес.

Нямаше да им е по силите и въпреки че бях отстранен на 24.03 го довърших, просто защото бях наясно, че тежката им некомпетентност ще похаби огромните усилия на много други хора. Административното лицензиране започна в началото на февруари. За съжаление съвпадна с волеизявлението на бившия собственик, че напуска клуба. В тежък финансов момент, с незаети лицензионно изискуеми работни позиции, които в тази ситуация нямаше как да бъдат запълнени ( нови длъжности, хора на заплата в хипотеза на безпаричие ). Със задължения към основен контрагент ( полиция и охрана ), който отказа да разпише нов договор. С потенциална некоректно подадена информация като актуални състояния, собственост на клуба и т.н. Тежка лъжа, преминаваща в патология е, че аз като изпълнителен директор не съм вдигал телефон на БФС.

Напротив.

В близо 19 години стаж имам 12 лицензионни процедури, лично водени от мен и с който и да е фактор в БФС съм имал винаги перфекта и точна комуникация без да ми се налага да „ходя в София и да си ползвам контактите“. И, уважаеми „колеги“, в 21 век, малко, даже никаква, официална комуникация се води по телефон. Когато БФС има нещо да каже на клуба се води кореспонденция. Основно по имейл, с какъвто някои от вас мисля и не разполагат, а и да разполагат, рядко ползват. Пирин ще получи лиценз ако е финансово изряден. Към момента се дължат много пари, които се дължаха и към момента на взимане на акциите от община Благоевград. И до днес недоумявам, как в ОбС никой не повдигна темата – колко точно са те, за какъв период от време и т.н. Твърденията, че не са имали достатъчно информация, се меко казано смехотворни, още повече, че всичко е черно на бяло – има изходяща поща в която се пази всичко. Няма да ви цитирам сумите. Има ги във ведомостите и отчетите ( повикайте експертите да ви ги разчетат, че да не объркате пак кое е НЕТО, кое БРУТО). Разполагате с тях от вече месец и половина. Апропо, да вметна, че моето отстраняване бе обявено на 15.03. Общото събрание трябваше да се проведе на 24.03 в 10:00 на стадион „Христо Ботев“. Такова не се състоя. Някъде на коленце, при юристи, протоколите бяха разписани и отстраняването ми финализирано.

Последният ми ден на стадиона беше 27.03. В тези 14 дни, никой, ама абсолютно никой не дойде до стадиона, до офисите, до счетоводството, да се поинтересува какво трябва да се прави, да прехвърлим информация, да коментираме най-належащите проблеми. Всяка обратна теза е лъжа. До тук по първото твърдения. По второто. Две минути, след като бившият собственик Пол Белогур ми заяви категорично, че се оттегля от финансиране на клуба, стартирахме разговори с всички възможни контакти, за намирането на нов инвеститор/спонсор/собственик. Този процес реално стартира от април 2022, но в хипотеза продажба на клубни акции. Един по един, по крупните купувачи тогава се отказваха. В новата хипотеза –даряване на акции, разговорите вече се водеха сравнително по-лесно, още повече след геройските изяви на футболистите, треньорите и целия личен състав в клуба, хора, които към 01.03 не бяха взимали заплати от декември месец, но се раздаваха с цяло сърце и душа. Шапки долу на всички.

Разговаряхме с десетки заинтересовани.

Основно чужденци. Десетки среднощни разговори, гледане на юридическа структура, финансови баланси, убеждаване какъв огромен потенциал притежава любимият клуб. Първите и най-професионално подхождащи ( а и най-бързо реагирали ) към темата бяха господата Ернан Банато и неговият партньор Данило Монти. В тяхно лице видяхме абсолютни професионалисти с ясна идея и цел, как да развият клуба като бизнес и бързо да достигнем така бленуваната самоиздръжка. Разговорите с тях стартираха на фаза, когато клубът не беше още общинска собственост. Сериозността на хората бе афиширана на общинска сесия. На всички участници бе ясно, че стане ли клубът общинска собственост, сделката ще стане по-трудно реализуема. Призовах акциите да не се взимат от общината. Да не се бърза. Все още ме яд, че не послушах Станислав Манолев, който беше готов да ги вземе, само за да ги държи докато хората пристигнат. Но нейсе, в крайна сметка, реалността е такава, че стадион, база, инфраструктура е на Община Благоевград. Естествено, че тя трябва да реши.

Междувременно, водейки разговорите с няколко инвеститора, в частен разговор ми беше заявено, че трябва да бъда отстранен от поста изпълнителен директор защото имало „настроения срещу мен“ в ОБС Благоевград, където лично познавам точно трима човека. За да ме „съхранят“. Пак да си остана в клуба. Отлично, съгласих се веднага, само и само всичко да върви нормално. В крайна сметка, най-настоятелни с реални действия бяха гореспоменатите хора от Аржентина, които се вдигнаха от 12 000 км. и в крайна сметка акостираха в Благоевград точно в деня на моето отстраняване. За което знаеха предварително и даже апелираха лично да не се прави, поне докато се или не се случи прехвърлянето на акциите. Още с пристигането им, започнаха да се случват странни неща. На същия ден, те бяха приети от кмета – кратка 5 минутна среща. Работната, сериозна среща, бе планувана за ТРИ дни по-късно. В рамките на тези 72 час, с очите си видях и ушите си чух, че моето присъствие само ще бламира евентуален позитивен изход. Знаейки, че към момента това е единствения вариант за спасение на клуба, което бе потвърдено от всички многократно, реших да се отдръпна тотално от случващото се, за да не би наистина „тези негативни настроения“ да попречат на потенциална сделка. А и нямах морално право да водя вече каквито и да е разговори. От 24.03 не изпълнявах каквато и да е функция в клуба. Останах на разположение на потенциалните инвеститори, но лично за себе си бях взел решение да не работя повече в клуба, поне не, докато в него са назначени болно амбициозни, гарнирани с тотална некомпетентност, индивиди. В продължение на една седмица, аржентинците бяха размотавани, развеждани по срещи, разпитвани и дори унижавани по начин, който тотално ме озадачи, не за друго, а че не си тръгнаха още на третия ден. В крайна сметка, стана публично достояние, че са тук, кои са и какво искат.

Тук се роди най-големият абсурд – гласуване на точка – предложение, подадено за сесия на ОБС. Те я очакваха с нетърпение, тъй като бяха информирани, че с нея ще се стартира прехвърлянето на акциите, въз основа на главно споразумение, което по-късно да се финализира с конкретни анекси. В деня, в който си бяха стиснали ръцете с общинското ръководство, разбрали се как да процедират бяхме заедно и по абсолютна случайност, служител в общината ми изпрати копие от предложението, което трябваше да им преведа моментално. Рядко се виждат толкова възмутени и огорчени хора. Никъде, както се твърди, в предложението не фигурираше даване на акциите веднага и на момента. Първо – кредит от един милион, безлихвен, и евентуално след 05.05, можело да се гласува да се дадат акциите на тях. Нещо което те категорично заявиха, че не е обсъждано. Още повече, те не са фирма за бързи кредити все пак. Тук оставам на страна и чутото на тази сесия, какво правим, ако трябва да се връща този кредит, на което бе отговорено „Фалираме дружеството и ще имат да взимат“. Майко мила. Въпреки възмущението от така създалата се ситуация, те все още не се отказваха, а влязоха Вабанк. Този път си поискаха директно целия клуб. И ОФК и ФК, и всичко.

Отговорът и последвалите обяснения вече ги знаете. Административна пречка. От тогава насам всячески се опитва да се втълпи на обществеността, че това са измамници, че искат да играят „черно тото“, а последният абсолютно тежък довод – ще докарат 5 маймуни и „какво правим“. Това е мерзост. И тук да кажа нещо за онзи абсолютен безкнижник и пригласящите му, който обяви публично, че преговорите са водени некоректно и не трябвало да се водят само от мен. Аз преговори не съм водил. Подал съм информацията за клуба, от- до, хората харесаха това, което видяха и дойдоха. Функционалната импотентност на подобни случайни „калинки“, в крайна сметка ги отблъсна. Завършвам само с един цитат от това видео, което за съжаление изгледах.

„ Вие какво искате, тия да дойдат и да докарат пет маймуни ли?“ Задължителна оставка от всички ръководни позиции, които заема подобен човек, в който и да е футболен клуб още повече институция като ФК Пирин Благоевград. П.П. Успех на момчетата в съблекалнята, с които така и не си взех довиждане, а успяха да ме спечелят за цял живот. Успех и на треньорския щаб, на който няма да е никак лесно. В понеделник всички на мач и пълна подкрепа за тях, защото спортното спасение е много близко. За другото вече отговарят безкнижните.