Великденското яйце по света и у нас - история, символи, обичаи

По вековна традиция днес, на Велики четвъртък, започват да се боядисват великденските яйца рано сутринта.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

Историята на яйцето - по света...

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.

Според текст, запазен в манастира "Св. Анастасий" край Солун, ритуалното боядисване на великденски яйца съществува от времето на апостолите и е свързано с легенда за Мария Магдалена. Когато тя пристига пред римския император Тиберий, подала му едно червено яяце и казала: "Христос възкръсна". Така тя показала своята вяра и обич към Иисус. Оттогава всички християни по нейно подражание започнали да си раздават червени яйца.

Въпросът за произхода на великденското яйце все още е загадка за историците и етнолозите. Най-новите сведения показват, че първите боядисани яйца датират от 2000 г. преди Новата ера. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им отново е свързана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да смятат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, но с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Иисус.

... и у нас

Първото декорирано яйце, намерено по нашите земи, е от Римската епоха или IV-III в. преди новата ера, украсено с цветни стъклени смалти. 

Традиционно жените боядисвали не по-малко от 40 яйца, които събирали по време на целия пост. Обичайно ги обагряли в червена боя, приготвена от люспи на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото снесено на Велики четвъртък яйце, с него бабите търкали челцата на малките деца и ги благославяли: "Да сте червени и здрави като дядо Великден!" Оставяли яйцето пред иконата или го носели в черквата да пренощува една нощ. Пазели го до следващия Великден, защото вярвали, че яйце, боядисано в червено, има магическа сила.

Затова слагали червено яйце и в чеиза на момите - за щастие и късмет в брака. С такова яйце жените заплашвали градоносните облаци и прогонвали бури и гръмотевици. А други заравяли в градина или нива, за да пази посевите от природни бедствия.

Въпреки историческите спорове за началото на традицията, едно е сигурно - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а според изписването носи и послание за здраве, дълголетие, късмет и благоденствие. 

Техники за изписване на яйца

С времето започнали да се правят и писани яйца, в тях девойки и млади невести влагали целия си талант, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични елементи, които Димитър Арнаудов е нарекъл "първообраз на народното живописно изкуство".

Съществуват безброй техники за боядисване на великденските яйца, една от най-популярните по нашите географски ширини обаче е обагрянето на яйцата с восък. Именно тази техника е една от старите традиционни техники, познати у нас. Тя е една от най-интересните и с най-богато възможности за рисуване и орнаментиране на великденските яйца. Определящо за техниката е използването на разтопен чист пчелен восък за изписване на рисунъка с помощта на специален уред-писалка. 

Основен материал при тази техника може да бъде само чистият пчелен восък, който може да се намери при пчеларите на пазара. Важно е да се отбележи, че парафинът или други синтетични субстанции, дори и църковните свещи не могат да се използват за рисуване, тъй като се разливат при боядисването и нямат необходимите качества. 

Чистият пчелен восък е меденожълт на цвят. Подготовката му за работа предполага да се стопи в плитък съд, да се прецеди, за да се отстранят евентуални примеси (прашинки или частици), да се нареже още топъл на малки тънки ивички или фитилчета, удобни за поставяне във фунийката на писалката.

Восъкът може да се държи постоянно стопен в плитко съдче на огъня по време на работа, без да се "пържи", пуши и прегаря. За получаване на черни контури на рисунката восъкът може да се оцветява в черно според традиционната практика с боров катран или сажди. Тези процедури може да се заменят с оцветяване на восъка с маслена боя за рисуване. Сходството в химическия състав на маслената боя и восъка позволява да се постигне хомогенна смес. Освен в черно восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, червено, кафяво, охра, зелено и пр. 

В българската народна традиция основен уред за изписване с восък е писалката. Писалката се потопява в съд с разтопен восък и с него се "пише" по яйцето. Освен писалка може да се използва игла, клечка от метла, сламка или перце.