Вдигат параклис край Крупник на основите на крепост от Преди Христа

Най-многолюдното село в симитлийска община събира средства и сили за нов параклис. Желанието на миряните е да посрещнат Гергьовден в новия божи храм. На Св. Георги ще е наречен параклиса, който ще на оброчното място Св. Георги в местността „Дрене“ край Крупник.

Инициаторите на богоугодното дело, кметът на селото Иванка Чакалска, общинският кмет Апостол Апостолов огледаха мястото, което е белаязано сега с ламаринено параклисче. Всичко е осигурено, градежът започва съвсем скоро, изцяло с доброволен труд.

От археологически находки е установено, че много вероятно тракийски селища е имало в местността „Дрене”.  На мястото са  разкрити и крепостни съоръжения, които са служили за убежище на околното население при нападение. 

Селището в м. „Дрене”, простиращо се на площ от 100 дка, в средата на I-то хилядолетие пр. Хр. се е превърнало в икономически център с военно-стратегически център. Доказателство за това са намерените множество фрагменти от битова керамика, някои от които доста изящно и богато украсени. Не е установено със сигурност, но вероятно тук са живели траки от племето Меди. Те са онова войнствено племе, което възстава срещу Македония при Филип II в 340 г. пр. Хр., като последният изпраща своя син Александър да ги подчини отново. Селището просъществувало и през римската епоха, дори значително се развило. След завладяването на Балканския полуостров от римляните през I в. пр. Хр. тези земи са включени административно в провинция Тракия (45 г. сл. Хр.), стратегия Медика. Предполага се, че тук по времето на император Гордиан III (238 г.) се е намирал един от двата военни лагера ( другият  Германея – дн. Сапарева баня), между които е бил разположен римският град Скаптопара (дн. Благоевград). Доказателства за правдоподобността на това предположение са намерените римски монети и стрели в крепостта „Градище” край село Крупник.

Селището продължило да се развива и през късната античност – ранновизантийският период (IV-VI в.). Свидетелство за това е разкритата през 1934 г. семейна гробница в местността „Св. Георги”, принадлежала на богата земеделска фамилия. Гробницата се състои от едно централно помещение (2,30 х 1,75 м), около което са наредени пет отделения с почти еднакви размери (1,50 х 1,30 и височина 1,25 м). Всичките помещения са свързани с централното чрез отвори, затворени са каменни плочи. До гробницата се е слизало посредством пет стъпала. В гробницата са открити скелети и една монета на император Прокопий (365-366 г.). 

Днес късноантичната гробница е пропаднала, занемарена и преровена от иманяри. От незапомнени времена местното население знае мястото като оброчище на Свети Георги.