Валя Балканска: Простих на Янка Рупкина, не съм взела и стотинка от „Излел е Делю хайдутин”

Валя Балканска едва ли има нужда от представяне – името й е известно по цял свят, дори и… в Космическата галактика. Популярна е най-вече със своето изпълнение на народната песен „Излел е Делю хайдутин”, включена в Златната плоча на американските космически апарати „Вояджър 1” и „Вояджър 2”, разработени от НАСА. Посланието й от земята вече десетилетия лети извън пределите на Слънчевата система. На 25 август 2012 г. „Вояджър 1” става първият обект с човешки произход, който напуска хелиосферата и навлиза в междузвездна среда. Певицата е носител на няколко държавни отличия, има собствена звездна плоча и в родната Алея на славата.

Как се чувства към днешна дата 73-годишната неостаряваща звезда, завърнала се неотдавна от Китай и Конго, приключиха ли конфликтите й с Янка Рупкина, която пледираше именно тя да „лети” в Космоса, прости или осъди медиите, които дълго време човъркаха в произхода й? –научи от самата Валя Балканска репортер на„ШОУ”.
 

- Откъде идва странната ви фамилия Балканска? Не че правя асоциации с бай Ганьо Балкански, но вие сте истинска българка, с която поколения наред българите ще се гордеят?
- От мъжа ми, неговата фамилия нося. Жената е при мъжа /смях/.

- Щастлив човек ли сте, след като гласът ви се носи не само на планетата Земя, но и в Космоса?
- Аз винаги съм била щастлива, след като имам дом, семейство и след като народът ме обича. А всички от моите колежки можеха да направят тази песен, но комисията мен избра. Случайност ли е, какво ли е? – не знам, но пък аз си намерих мястото, а те не успяха да попаднат.

- Известно е, че живеете скромно, дори повече от скромно. В скромен имот в подножието на Родопите, където сама си садите пипера, картофите, сама си приготвяте зимнината. Харесва ли ви подобно житие-битие? – Вие сте глас от световна величина...Това бягство от славата и суетата ли е?..
- Не е необходимо човек да демонстрира как живее, щото всеки има нужда и от хубавото, и от красивото, но аз съм благодарна на Бога – дал ми е възможност да избирам къде да живея. В Смолян имам апартамент, с внука ми живеем заедно, но повечето време съм на ранчото, защото там ми е по-приятно да си обработвам малкото земичка, а това просто ме вдъхновява, дава ми силата, дава ми куража, че все още съм жив човек. Иначе ако скръстиш ръце…

- Ако ви бяха предложили някаква малка къща палат в подножието на Витоша, в столичните тузарски квартали „Бояна” или „Драгалевци”, мезонет на пъпа на София, щяхте ли да приемете?
- О, не, не /отегчено/!!! Знаете ли - едно дърво като го отскубнеш от земята и го преместиш, то съхне, трудно се захваща. А и водата, когато прелее коритото, тя просто губи силата си. А аз там, в ранчото, сред природата, там ми е най-уютно, най-добре.

- Известно е, че българският фолклор е най-богатият в света – официално имаме записани над 300 000 народни песни. В САЩ, Канада, дори и в Австралия нашата народна музика отдавна набира скорост. Знак, че е наистина космическа. Дузина известни рок- и поп-изпълнители от по-старата, а и от по-младата генерация отвъд Океана дори сложиха за „фон” български фолкгласове, които подсилиха изпълненията им. Кои предложения отхвърлихте досега и защо?
- Да, прав сте, българският фолклор вече излиза на мода. Много световни капацитети идват на наши събори, записват, анализират, изнасят го и ще дойде време, когато ние ще си го купуваме скъпо и прескъпо, ако не си го задържим и съхраним. Това е просто опасно!

- Забогатяхте ли покрай „Излел е Делю хайдутин”? Говорим за едно световно признание, а навсякъде по света нещо, което е уникално, се заплаща. И то солидно...
- Не мисля, че с една песен, излетяла в Космоса, човек може да забогатее, защото аз нищо не съм взела, първо на първо.

Нито ми предложиха, нито ми платиха

Дори направиха филм за всичко това и се убедиха, че не съм взела нищо. Нито съм търсила, нито съм искала. Защо е необходимо, след като си направил нещо и след като то си е намерило мястото, да трябва на всяка цена то да се плати?!

- С чевермеджия №1 на Народна република България Мазан Метьо от Смолянско, мир на праха му, викали ли са ви на пожар в резиденцията на Тодор Живков, за да „забавлявате” родния социалистически елит и международните му гости?
- Него са го викали, но аз повече съм била на сцена. На частни партийни мероприятия рядко съм присъствала. Да, била съм на гости, на годишнини на Тодор Живков, участвала съм.

- А лични спомени от Тато имате ли? Всеизвестен е фактът, че той много е ценял таланта ви, но пък е знаел за чепатия ви характер и дори се е боял да не си навлече гнева ви, и то пред високопоставени партийни другари от чужбина?
- Живков беше един невероятен управител, перспективно мислеше, но се намериха хора, които му намериха и…

- Цаката?..
- Цаката не е най-точната дума, но нали знаеш –

злобата понякога е над всичко

- А бихте ли го сравнили с бившия му телохранител, днешния премиер Бойко Борисов?
- Не мога да сравнявам никой с никого, щото всеки е с различен характер, с различни наклонности и за да сравниш един човек, трябва да си толкоз близко с тях, че да ги познаваш отблизо.

- Кой е най-невероятният ви спомен от детството, свързан с баби и дядовци, с родители, с роден край?
- Много са, но аз не помня баща ми, щото е убит на фронта. Помня само един шамар от него в живота си /смях- б.а./. Бях се промушила едно време през тогавашните малки прозорчета, пенджерчета, заклещих се до кръста, а моята майка ми вика: „Махни се от там, бре!”, а аз малко инат, така, а тейко дойде, отдръпна ме отзад и ми… отпери един шамар. Те това го помня, но физиономично не! Била съм на две годинки, убит е на фронта, 1944-а.

Майка ми остава вдовица, бременна с брат ми, 3-4 месец

и след това мама се преженва по принуда. Но и на втория си баща съм благодарна, щото имам още две сестри и един брат, общо сме пет деца. Нямаме разлика – расли сме в един корем, но пък имаме двама бащи. И се уважаваме, обичаме се много. И народът, ако се обича така, както се обичахме братята и сестрите, щяхме да бъдем по-щастливи.

- Един български писател беше казал, че ако България роди гений, това ще бъде геният на завистта. Навярно и на вас много хора ви завиждат, понеже името ви е над много от тях?
- Отзад може, но пред лицето ми никога не съм забелязала такова нещо и не мога да обвиня никого. Отзаде всеки може да си казва каквото си иска: „Какво като е Валя, какво като е нещо такова!” Нямам право да говоря, аз съм обичала всички от гилдията си и от естрадата като Орлин Горанов, като Георги Христов, като Маги Христова, като Нели Горанова.

- А чалгата?
- И чалгата не мразя, ако изпълнителите са прилично облечени. Тия голотии ме дразнят. А рапът – дето не му усещаш нищо?! - Дали е песен, какво ли е… Ако му дадеш една кирка, по-добре ще се справи.

- Известна сте с чепатия си характер, не цепите басма никому. Дори бяхте подпукали някои издания, които писаха, че сте родена под името Фейме Кестебекова, тоест сте българо-мохамеданка... Осъдихте ли ги, или им простихте?
- Няма смисъл, той Господ ще си ги осъди. Всякой да си носи самара, дето се вика, и да види какво влачи и какво носи.

- Ако някой човек ви извади от равновесие, как реагирате? Кои са най-цветущите изрази, които използвате?
- Просто ще му се усмихна, ще се обърна да видя той какво прави, пък тогава да мерим басмата, аршина на другия. Да му кажеш такъв си, онакъв си, да се обърнеш с лошото, няма по-добро да му направиш.

- Много от вашите колеги не ви долюбват заради световното признание, което си е в реда на нещата. Това е „патентован” български манталитет. Едни от тях измряха, други, като Теодосий Спасов, обявен за кавалджия № 1 на планетата – видях с очите си как ви целува ръка...Има ли нещо, което да ви изведе от равновесие?
- Винаги е по-добре да погълнеш, отколкото да повърнеш. Утре, вдруги ден ще е времето, когато сам ще усетиш. Имам един такъв случай в Дряновския манастир на времето. Влизаме с един от колегите си с родопските носии, а срещу нас един млад монах:

„Тия пък, с тия парцаля! Къде дойдоха?!”

И като изпяхме една-две песни, отшелникът с едва набола брада дойде, хвана ми ръцете, хиляди пъти се извини. И тогава ми бяха думите: „Момче, когато ти сложат първо манджа на софрата, ти тогава опитваш. А ако ти хареса, тогава ядеш!” Ако не ти хареса, я оставяш! Трябваше да разбереш какви хора сме, що сме, пък тогава да кажеш тая приказка”. Приказката повече боли, отколкото да ти ударят шамар. Повече се помни.

- Смолян има най-невероятният Клуб на хумористите в страната под предводителството на Ваня Бабаджанкова и Шею, които кътат автентичния родопски диалект. На всичко отгоре са си извоювали за конак и стара къща отпреди 200 години. Канят ли ви често там? Ей така, за майтап, за раздумка, за песен и мохабет?
- Следващият месец правим фестивал на инвалидите, но се е появил един препъни-камък...Някой се извади от дълбокото и накрая го виждаш, че го няма никъде, потъне в земята и… се скрий.

- Кой е най-големият сакатлък в живота ви – и на сцената, и в живота ви, и през тези хилядо-километрични шетания по света и у нас?
- На сцената нямам такова нещо, но със студентския ансамбъл веднъж щях да пътувам в чужбина. Лека й пръст на мойта майка, преди това ми рече: „Ти пък, мари, не дойде да ми набереш череши да се наям!” Покачих се на едно дърво, набрах й една кошница череши и се счупи клона. Паднах, счупих втори-трети ломбален прешлен, гърба напуках, но на 27-я ден отидох и направих снимки за една песен.

- Със Стефка Съботинова, Янка Рупкина – другите майсторки на народната песен, кога и къде сте се засичали? Известно е, че Янка поде някаква объркана полемика, че тя трябвало да „лети” в Космоса, вместо вие. Отвърнахте й с: „Международна комисия ме избра, световна комисия ме предпочете!”
- Била съм и с двете, но Янка сега дава на заден ход, думата й не беше на место да казва, че трябвало да бъде нейната песен, че мойта отишла по партийна линия. Нито партиен член съм била, когато песента е избрана, нито…И който друг да беше, щях да се радвам, щото това си е постижение. И днес, когато чувам химна на България, аз рева. Като на колежка,

предишната й дума не беше на място…

Аз награди на стената имам колкото щеш, обаче наградата пред мене е народът. Когато го видиш усмихнат, когато те изкарват на бис час след уговорения концерт, за какво да се притесняваш?!

- По колко концерта изнасяте на година?
- Ох, ох – миналия петък бях в Конго, открихме консулство там, прекъснато от 20-тина години, по покана на консул Теодора Игнатова, един невероятен човек. След това ходих в Китай – невероятна страна!..


Едно интервю на Васил НЕДЕВ



Американските мениджъри натрупали пачки от „Излел е Делю хайдутин” , а певицата не взела дори и полагащите й се 10 процента

Навремето гръмва грандиозен скандал заради това, че Валя Балканска не взима дори полагащите й се 10 процента от това, че гласът й лети в космоса. Дали под давлението на ЦК на БКП, или от липса на опит, но соцюристите дори не се и опитали поне едно дело за авторски права да заведат. Така Валя Балканска не вижда и една стотинка от „космическата” „Излел е Делю хайдутин”. /БЛИЦ