Валерия Велева: Защо Радев не успя да вдигне вълна
Вълна "Радев" няма!
Едни мастити социолози преди три месеца излъгаха президента Румен Радев, както и много хора пред телевизорите, че като слезе от върха на държавата и цопне в политическото блато, тутакси ще спечели 120-140 депутати, с които да помете статуквото.
Предупреждавахме, че това няма да се случи.
Е, този балон вече се спука.
Само месец преди изборите.
Вече никой не говори за мнозинство на Радев.
Нещо повече, все по-ясно става, че Радев трудно ще събере и мнозинство от 160 депутати, които са необходими за реформа в съдебната система.
В този смисъл Радев се оказва поредният фалшив герой, който тепъра ще разочарова.
Радев не вдигна вълна по няколко причини.
Първо, той отсъства като политически лидер на партийния терен.
Второ, в кратките си фейсбук изяви Радев не говори като лидер, той назидава другите като лелка в детската градина, която непрекъснато се кара на непослушните деца.
Трето, Радев не казва какво предлага, за да се подобри реално животът на хората, което е смисълът на всяка политическо сила, която се стреми към властта.
Четвърто, Радев не може да излезе от собствената си матрица на фигура, която разделя, сипе жлъч и противопоставя.
Радев стъпка престижа на институцията, която заемаше - девет години не успя да превърне фуражката в корона.
Радев вкара изявени спортисти за водачи на листи, за да черпи от техния имидж. Това е силен ход за печелене на избори, но рисков модел за управление, ако не се надгради със структури, експертиза и ярко политическо поведение.
Фактически Радев взима под наем доверието към тези "лица“, без реално да ги ползва, защото от тях трудно биха се очаквали политически решения. След първоначалната вълна на имената, много скоро ще изплуват въпросите - кой стои зад „лицата“, кой взема решенията, могат ли тези "лица" да управляват, а не само да печелят избори? Могат ли да удържат на политически натиск? И най-важното - могат ли да превърнат резултата от урните в реална политическа тежест, законотворческа дейност и управление на държавата
Моделът „известни лица + нов проект“ е тестван неведнъж в България - при Симеон Сакскобургготски, при Слави Трифонов и последно при Кирил Петков, но и в трите случая остана неустойчив, защото при липса на структури естествоно започва разпад.
Със силни лица, с обществен гняв и с мобилизация на протестния вот може да се спечелят избори, но това не е достатъчно, за да се управлява трайно и устойчиво. Социологическите данни показват, че прогресистите на Радев се ползват с доверие, но рискът да се "счупят" при реално управление - правене на коалиции, съставяне на бюджет, писане на закони, е огромен.
Все още не сме видели втория ешелон на "Прогресивна България", където може да са сложени кадри с управленски опит, които да понесат тежестта на едно управление.
Не сме видели и програмата на "Прогресивна България", която може да ни даде отговор на много въпроси, но повече от ясно е, че формацията трябва да порасне бързо, ако не иска да стане поредният проект с кратък политически живот.
Засега е ясно едно: и в 52-рия парламент не се очертава стабилно мнозинство, освен ако Радев не се прегърне с Борисов или Асен Василев.
А може би и с двамата едновременно!
И понеже това е малко вероятно, на хоризонта много бързо ще се зададат новите, 9-и извънредни парламентарни избори, този път заедно с президентските.
Епицентър.бг/
автор: Валерия Велева