Валерия Велева: Разломът в ДПС

"Всяка криза дава шансове - за нови модели на поведение, за нов тип политика... ДПС има уникален шанс, освен да си подреди къщичката, да даде друга перспектива за развитието на България и да започне да диалогизира политическото пространство".
Това са двете изречения на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган, които публично бяха оповестени от едно 57-секундно видео, заснето на последната му среща (преди четири дни) със съратници от крилото ДПС-Чакъров.
По принцип Доган е прав - той повтаря класическата максима, валидна за всички сфери в живота, че кризата дава нови възможности. Въпросът е как се възползваш от тази ситуация и можеш ли наистина да отвориш нови хоризонти. За това, и Доган знае много добрре, трябват стратегия, тактика, съмишленици и партньори.

Когато вечерта на 10 юли 2024-а Доган написа "кърваво" писмо, с което поиска оставката на Певески като председател на партията и още петима близки до него висши партийни функционери и депутати с обвинението, че в "ДПС има опит за вътрешнопартиен преврат, за да се използва партийната власт за лични и групови интереси, и най-вече да се промени политическият профил на партията", първата реакция на мнозина бе, че дните на Пеевски в политиката са преброени.

След мълниеносния отговор на Пеевски обаче: "Няма да се откажа, не съм предател!", оценката веднага стана - това е война в ДПС. И с настървение започнаха залаганията - кой ще я спечели.

Но никой не си зададе въпроса - каква ще е цената и кои ще са жертвите в тази война - преки и косвени.

Месец и половина след началото на войната в ДПС можем да калкулираме кой какви загуби понесе и какви успехи постигна.

РАЗЦЕПЛЕНИЕТО

- Парламентарната група на Движението се разцепи на "ДПС-Чакъров (Доган)" и "ДПС-Пеевски" в съотношение 25:22, свличайки се от престижното второ място в 50-ото НС до незавидното четвърто.

25-те депутати на Доган станаха независими, губейки всички правомощия на парламентарна партия. Двете групи застанаха ребром една срещу друга, заемайки диаметрални позиции по отношение на служебното правителство, президента Радев, вътрешния министър и т.н.

- С вълна от подписки болшинството от областните структури в страната декларираха подкрепата си за почетния председател. Създаде се обща психоза за единен фронт "Доган", на която обаче не се подчиниха структури във Варна, Търговище, Хасково, Пловдив, Видин, Русе. Прави впечатление неутралната позиция на кмета на Кърджали, когото лично Доган си избра. В партията улегна настроението - посочените от Доган "предатели" час по-скоро да бъдат изключени, по офиси на Движението из страната грейнаха плакати с надписи "ДПС без Пеевски". Всички започнаха усилено да четат устава, за да разберат кога точно и от кого Пеевски ще бъде изхвърлен от редиците им.

КОЙ ВЛАДЕЕ ПАРТИЯТА

- Въпреки създадената еуфория и абсолютната убеденост, че Доган владее партията, на 20 август той не успя да свика легитимен ЦОБ - от 24-те членове, които лично е избирал, на поканата му се отзоваха 14, а отсъствието на двама лиши сбирката от кворум. Уставно това сякаш беше първият червен сигнал и сблъсък с реалността - дали наистина цялата партия принадлежи на Доган. Свикването на ЦОБ не би трябвало да е проблем, ако другият съпредседател Джевдет Чакъров и заместниците му си бяха си свършили организационно работата. Явно обаче те нямат необходимия авторитет, енергия и опит, за да помогнат на Доган и да му осигурят публично легитимацията, че е непоклатим. От тях не излезе нито едно автентично политическо послание. Напротив - вижда се, че черпят с пълни шепи от ореола на Доган, но не привнасят собствен имиджов и политически ресурс в битката му с Пеевски.

- Не се знае кога ще бъде свикан Централен съвет на партията, поради опасения, че кворумът от 2/3 не е осигурен. Групата "Чакъров-Аталай" има числен превес, но той не е достатъчен за изключването Пеевски, каквито са намеренията им. Явно през 19-те си години присъствие в Движението Пеевски е създал повече връзки, влияние и респект, отколкото приближените до Доган днес.

- От 40-те кмета на ДПС само 10 са се появили на среща с почетния председател в "Росенец", която официално не беше обявена. Може да се приеме, че отпускарският сезон е възпрепятствал мнозина, но кметовете са много силен фактор за ДПС, а Пеевски успя да им осигури бюджетно финансиране на проекти за 400 млн лева - нещо, което никой друг председател на партията не е правил досега.

РЕГИСТРАЦИЯ НА ЛИСТИТЕ

- Никой не знае каква точно технология ще бъде избрана от двата лагера за регистрация на предстоящия вот. По устав Пеевски и Чакъров носят "заедно и поотделно" права и отговорности. Дали ще се правят циркове пред ЦИК кой първи ще регистрира "ДПС" или двете крила ще използват нови регистрации на "ДПС +" - предстои да видим. Това е важен въпрос, но по-същественият е - как ще се яват пред избирателите, с какви очи ще искат подкрепа и за какво. Каква кампания ще се води? С какви послания? Какво ще се отговори на въпроса - защо се скарахте?

ПЪРВИТЕ УДАРИ

- Между двете крила вече се развихря истинска битка, в която няма прошка. Всичко ще бъде извадено наяве. Никой няма да бъде пощаден. Засега сериозни удари инкасират водещите лица от групата "Доган" - Джевдет Чакъров, Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов, които са посочени като "деребеи", а това определение е онагледено с факти за сериозните им бизнеси, постигнати благодарение на многогодишното им пребиваване в политиката и вероятно използването на партията. Едновременнно с това Джейхан Ибрямов бе прихванат от ГДБОП, НАП и прокуратурата за връзки с фирми-дедесари, източвали с милиони хазната, а държавата му прибра джип за 200 000. Към момента атаката е по-скоро от морално естество - водачите на най-бедния електорат в България, които влязоха в политиката "по цървули", днес тънат в охолство, докато избирателите им продължават да мизерстват, а децата им избягаха да търсят препитание по чужбина.

- Комисията по противодействие на корупцията (КПК) стигна по-далеч - удари близкия до Доган бизнесмен Румен Гайтански-Вълка и го прати в ареста за отпуснат преди пег години и необслужен до днес кредит от 150 млн. лв. от ББР, с изненадващия допълнителен факт -  30 милиона от тях са били пренасочени за погасяване на задължения на ТЕЦ "Варна" АД, чийто мажоритарен собственик към онзи момент е бил почетният председател на ДПС. За първи път Пеевски, който до този момент не си позволяваше да напада почетния председател, публично отправи обвинения към Доган, че е "откраднал" тези средства от ББР. Това бе първият знак, че войната ще е безкомпромисна и в нея жертва ще падне и митът "Доган". Вторият знак бе с вчерашна дата - изтеклите снимки от летния "сарай" на "Росенец", отново с внушението - милиони, разкош, дворец... като доказателство за разминаване между думи и дела.

- В началото на август проучване на "Маркет линкс" даде 2% одобрение на Пеевски. По този повод Антон Кутев попита в тв ефира - как с 2% ще искаш да управляваш държава. Естествено, няма как. Действията на Пеевски обаче издават истинската цел на неговата стратетия - сваляне на маските - аз съм лошият, но ще ви покажа, че тези, които управляват не са по-добри от мен. И маските една по една започнаха да подат. При това с помощта на институциите, за да е ясно, че всичко е прошнуровано и няма да има измъкване. Създава се впечатлението, че Пеевски е повел мащабна война със задкулисието и държавата работи в негова полза. Както отбелязва в свой анализ "Капитал", Пеевски персонално демонстрира "политическа и институционална мощ и сила на всички нива".

ПРОТИВНИЦИ И СЪМИШЛЕНИЦИ

- В лагера на Доган срещу Пеевски са президентът Радев, ПП и ДБ. Към тях може да причислим и "Възраждане", което е обяснимо. Проблемът е, че всеки скача срещу Пеевски от собствената си камбанария, усилията им не са обединени и към момента нямат резултат. Специално трябва да се отбележи фактът, че всички те застават зад Доган, не защото го харесват или го ценят като политик, а защото искат да го използват като маша в собствените си битки срещу Пеевски. Подалият оставка лидер на ДБ Христо Иванов ясно и категорично направи това разграничение. Радев пък никога не се изказвал ласкаво за Доган - нещо повече, именно той свали НСО-охраната на почетния председател през 2020 година след геройската морска акция на Христо Иванов на плажа на "Росенец". Вижда се, че групата "Чакъров-Аталай" подкрепя действията на президента и това се подчертава след срещите им с Доган, но ефективен "анти-Пеевски" фронт към момента няма. И обясненията са прости - Пеевски е наясно с всичките им финансови и икономически обвързаности, с лични зависимости, с елементарните политически сметки и се е подготвил за всеки евентуален удар. Както и за превантивна атака.

- Прави впечатление, че в тази битка на живот и смърт за оцеляването на ДПС ръка на Доган не подават нито един от бившите лидери на Движението, изгонени по една или друга причина от редиците му. Точно обратното! Гюнер Тахир, Касим Дал, Осман Октай, Корман Исмаилов излизат с напоителни интервюта по всички медии - "Свободна Европа, БНР, БНТ, БТВ, Фактор.бг и допълнително сриват образа на почетния председател, изваждайки известни и неизвестни нелицеприятни факти. Което е тъжно! Доган има нужда от истинска подкрепа - действена, ефектна, резултатна, но около него е пусто. Въпреки потока от хора, които ходят в "сарая" да се снимат с него. Те не могат нищо да му дадат. Нито са му на нивото, нито са в час с мислите и терзанията му.

Точно в този момент Доган е убийствено сам.  

 

- Доган има неоспорими заслуги за демократичния процес у нас, за отстояване на държавността в трудни моменти, в които никой от днешните политици не е участвал. Но за тях вече никой не говори. "Каквото и да е правил Доган - действал е и правилно, и неправилно, но той заслужава да се каже една много голяма добра дума за него. Доган е човекът, който в продължение на малко повече от 30 години не позволи на турските служби да монополизират българските турци", каза политическият анализатор Валентин Вацев преди седмица пред Епицентър.бг. И е прав. Но, както е известно, първата жертва на войната е истината. А в този война победители няма да има, само жертви. И това се вижда. Вече никой няма да се обърне назад в историята, за да почерпи там примери за политическа устойчивост.

ЛИПСАТА НА ДИАЛОГ

- Доган е философ, стратег, мислител, той въведе понятието "заедност". В последното си изявление пред сбирката на ЦОБ заяви: "ДПС има уникален шанс, освен да си подреди къщичката, да даде друга перспектива за развитието на България и да започне да диалогизира политическото пространство". Точно този диалог обаче в ДПС липсва до степен, че партията му се е превърнала в бойно поле между доскорошни съмишленици, които въртят томахавки на всички страни. Люти клетви и закани застигат всеки, включително журналисти и анализатори, ако някой разчете в думите им, че заел страна.

ДПС е като отворена кървяща рана и всяко докосване предизвиква стон. Това не трябваше да се допуска!

- Каквито и различия да са се появили между Доган и Пеевски, можело е да се разберат като мъже, които 19 години са били едно цяло - заедно са водили битки, заедно са преодолявали трудности, заедно са постигали успехи. Доган е майстор на необичайни формули за диалог, на екзотични партньорства, той има невероятен такт да събира враждуващи политически субекти - защо сега не намери формула за помирение, за прошка, за обединение, защо отвори такава рана в партията си, без да знае как ще я затвори - нямам обяснение. Като умен политик той трябваше да отчете, че законите на историята действат като съдбата – с тях не може да се спори.

- Тази истерия, която тресе в момента ДПС - "ти с кого си" и "ако не си с мен, си враг", е пагубна! Ясно е, че сантиментът на партията е с нейния създател, превърнат в мит, включително и от медиите. Но още по-ясно се вижда, че върви една нишка на разцепление на ДПС на бедните и ДПС на богатите. Създава се усещането, че кръгът около Доган мисли не толкова за него, колкото покрай него да уреди собственото си бъдеще в предстоящия размирен период. Оплакванията, които стигнаха чак до Брюксел, от проверки на НАП, МВР и прокуратурата са израз точно на това - не искаме никой да ни закача, както е било досега.

Видима е и друга, паралелна битка - кого Доган ще посочи за бъдещ председател. Чакъров не показа лидерски качества, а между Кючюк и Ибрямов тече бясно съревнование за сърцето на Доган. Никой обаче не може да постигне размаха и мощта на Пеевски. 

ЗАЩО СЕ СЛУЧИ РАЗЛОМЪТ

- Защо се случи този разлом, е най-тежкият въпрос. Има едно изречение в позицията на Пеевски в отговор на писмото на Доган, с което иска оставката му: "Двамата с Ахмед Доган се познаваме прекалено добре и двамата знаем каква е истината. Историята ще покаже, че съм бил прав. Никой не може да спре Новото начало". Къде е истината, вероятно никога в пълнота няма да разберем.

Но има някои факти, от които можем да съдим за натрупване на причини, довели за взривяване на отношенията.
Първо, геополитически - Доган и Пеевски се разминават по отношение на НАТО, Русия и войната в Украйна.

Второ, не споделят обща визия за бъдещето на ДПС спрямо тези вектори. Обвинението на Доган към Пеевски за "промяна на политтическия профил на партията" опира именно до избора - ДПС да си остане в автентичните реалии или да отговори на новите реалности.

Трето, Пеевски имаше амбицията да позиционира ДПС като самостоятелен политически играч със собствена тежест и си беше поставил за цел Движението да стане втора политическа сила. За всеобща изненада целта беше постигната. Без ДПС нищо в парламента не ставаше, а самият Пеевски се превърна в диригент на политиката у нас. Доган обаче сякаш препочиташе да си остане на традицонната писта на етническа партия - ДПС като балансьор между големите, подавайки ръка ту на един, ту на друг, съобразно моментните интереси.

Има един любипитен факт - когато излизат окончателните резултати и ДПС наистина става втора парламентарна сила с 47 депутати - почетният председател не поздравява за този успех нито депутатите, нито избирателите, нито водачите, нито актива на партията. 

- Ако се върнем назад, ще видим, че сривът на ДПС започна откакто Доган напусна активната политика и възложи на други да лидират неговата партия. Това се оказа неудачно, а както виждаме днес - и фатално. Защото ДПС е създадено по негов образ и подобие - то не може да бъде управлявано от друг, никой не може да замени Доган в сърцата на българските турци, никой не може да бъде адекватният реализатор на неговите виждания и идеи. Затова се провали първо Местан, после Карадайъ, който буквално съсипа демократичните норми в ДПС.

 

Появата на Пеевски беше израз на желанието да се направи нещо ново, прагматично, съобразно новите реалности. Пеевски искаше много бързо, настойчиво и безкомпромисно да го наложи. По своя си начин. И естествено отхвърли ролята да бъде подчиненият на Доган. За разлика от всички останали, Пеевски се държеше като равен с Доган. Единият беше "старши", другият "младши",  имаха си безкрайното уважение на равни партньори. Затова Пеевски не прие в един момент, без обяснение, да му се нарежда "отгоре с един телефон или един факс", отказа да изпълни заповеди за "заличаване на групи хора, структури и персони".

Пеевски отказа на Идола.
Което никой досега не си е позволявал.

Затова тази битка е толкова драматична, почти кармична.

- Истината е, че след оттеглянето на Доган от активнаната политика през 2013 година Пеевски стана неговото фактическо продължение в ДПС и резултатът от тази дългогодишна работа я виждаме в момента в политиката. Системно и методично Доган предаде на Пеевски целия си опит на успешен политик, на безкомпромисен модератор на обществени процеси, на перфектен задкулисен играч, майстор на висшата игра в политиката, задълбочен тактик, за когото емоциите са на заден план тогава, когато трябва да се постигне дадена цел. Като се прибави към всичко това свръхенергията на Пеевски, неговият прагматизъм, убийствен работохолизъм, амбиция и гонене на абсолютната резултатност във всяко начинание - виждаме, че ученикът е надминал учителя. И когато Доган го нарече "феномен", той имаше предвид точно тези качества, заради които го издигна за председател на партията и му отвори широко поле за изява. Сега виждаме бумеранга - точно тези качества, които Доган е моделирал у Пеевски, са впрегнати във войната между двамата и те ще се обърнат срещу него. 

На Доган му предстои да наблюдава резултата от тази война - разпадът на една стройна система, която е изградил със знания, опит и хъс, воден от една голяма кауза. За която вече никой не говори. Тя просто отлетя. И той нищо няма да може да направи.

- Каквото и да се случи, ДПС няма да бъде същото. Може да се разцепи, може да се съхрани, но вече няма да е същото. Партийното тяло няма да е цяло. Защото тази война ще мине през сърцата на огромна част от българските турци. И големият, стратегически въпрос е, какво ще стане с тях. Всички са се вторачили в Пеевски и Доган, гледайки с наслаждение политическия сеир, но никой не мисли какво ще стане с бай Хасан. как той ще преживее последиците от този разлом. Ако го накарат да вдигне ръка срещу брата си, ще го направи ли? Заради онези на върха...

Ние сме все още в началото на този разлом.

А какво тепърва предстои?
източник:Епицентър.бг/Виктория Велева