Валерия Велева: Радев пак пробва да сваля правителството, този път на гърба на една трагедия

Смъртта на малката Сияна, пометена на пътя от шофьор убиец, буквално взриви държавата. Защото е поредната жертва на безумното шофиране, на отвратителните ни пътища, на чиновническото безхаберие и на отсъствието на институциите. Драмата с отлетялото ангелче предизвика бурни реакции, проверки, уволнения, искания за оставки и протести. Гневът, който в последните години се усеща да ври в недрата на обществените пластове, сякаш е на път да изригне.

Последната рисунка на Сияна с разплаканото око звучи пророчески - сълзите на България няма да секнат, ако не се стреснем.
"Най-големият проблем е състоянието на пътищата. Има десетки сигнали и държавата нищо не прави”, обяви почерненият баща, чиято 12-годишна дъщеря загина при катастрофа на 31 март на пътя между селата Радомирци и Телиш в Плевенска област. Колата, в която тя се е возела с баба си и дядо си, е била блъсната от камион. За лошото състояние на пътя, където е станала катастрофата, са подавани много сигнали до Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) през годините.

Реакция - никаква!

Честата смяна на правителства, на министри и началници направиха администрацията ни бездушна, апатична, вторачена единствено в личното си оцеляване. Никой не вижда перспектива, никой не мисли за общото.

Затова и първата реакция на АПИ беше тотална грешка. Абсурдна! Пътят, на който стана ужасяващата катастрофа, “е в добро състояние. Няма нарушения, дупки и дефекти по асфалтовата настилка”, посочи агенцията. “Трасето е с маркировка и почистени банкети”, написа в официална позиция до медиите АПИ. Да се чудиш кой идиот и безхаберник е сътворил този текст?!

Бащата на Сияна тръгна по медиите, емоционалният му разказ хващаше всеки за гърлото... и хората излязоха по улиците. Гневът срещу системата беше основателен, разбираем и не търпеше забавяне на реацията му.
Стресната АПИ "се поправи" и съобщи, че е поставила нови пътни знаци.

Но това не бе достатъчно.

Защо чак сега?
Задействаха се министрите: на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, на вътрешните работи Даниел Митов, на правосъдието Георги Георгиев, главният прокурор разпореди проверка и отстраняване на цялото ръководство на Областното пътно управление в Плевен до приключването ѝ.

 Днес премиерът Желязков обяви, че утре свиква съвещание на тема "Пътна безопасност и борба срещу войната по пътищата".

И едва преди няколко часа шефът на АПИ обяви с половин уста: "Ако с оставката ми ще спрат да загиват деца, я подавам веднага". Не, няма да спрат да загиват деца за съжаление, но има морален акт на поемане на отговорност, има чувство за съпричастност, задължителни за всеки управник. У нас ги няма! Затова и оставки няма...

И тук се включи президентът Радев.

Използва гнева на хората и бездушието на чиновника, за да хвърли "съчки в огъня", а не да действа като държавник. Вместо да подпомогне правителството, защото държавата и проблемите на пътищата са общи, Радев отново извади юмрук.

"Деца падат жертви по пътищата поради една основна причина и това е безхаберие, породено от безнаказаност. Пътищата са в лошо състояние, магистрали нямаме, защото дори когато се разкрие, че парите за тях са изнесени в чували или пробите, които са взети от пътищата, показват явен грабеж, последствия няма", изреди държавният глава това, което всички знаем. И за което той също носи отговорност с петте си правителства, които назначи в последните години и които не само нищо не свършиха, но допълнително разградиха институциите в държавата.

Войната по пътищата не е от днес. Тя е отражение на войната в държавата, на самозабравянето и отчуждението ни, на липсата на образование, морал и възпитание на едно общество, което "отгледахме" в годините на прехода.  

Към всичко това Радев наниза и: (не)въвеждане на еврото, "опазване" на Пепи Еврото", назначаването на Теодора Георгиева, срива на КТБ и "Булгартабак", скандалите с Мартин-Нотариуса и драмите на "Осемте джуджета".
Всичко в един кюп!

И всичко на гърба на трагедията с малката Сияна.
Потресаващо!

Сякаш това невинно дете трябваше да загуби живота си, за да отпочне Радев поредната си канонада срещу поредния редовен кабинет - четвърти на ГЕРБ. "Има отговорни институции, които очаквам най-сетне да се задействат по тези въпроси и да си свършат работата. Ако те продължават да не си вършат работата, явно ще се намерят други форми, така че те да бъдат принудени да си я свършат, всякакви форми", нареди Радев, сякаш вече е приготвил "армията си" за "на нож" срещу изпълнителната власт.

Нещо да ви напомня лятото на 2020 година?
Радев използва закъснялата реакция на правителството, за да вдигне знамето срещу корупцията и лошото управление на държавата. И като капак на всичко това - да използва тази трагедия срещу влизането ни в еврозоната.
Звучи шокиращо!

Правителството на Росен Желязков е само на два месеца, а Радев вече чертае края му.
Точно когато се правят неимоверни усилия да се завърти държаваната машина след четиригодишното безвремие на служебни кабинети, на правителства и сглобки на "шарлатаните", когато се вижда все пак някаква дългосрочна, макар и мъчителна, перспектива за влизане в управленски ритъм, което означава стабилизиране на политиката, Радев прави опити отново да ни хвърли в безметежно противопоставяне и нови избори.

Защо?

Вероятно, защото всеки ден Борисов пита с каква цел правителството на Радев, ръководено от Гълъб Донев, сключи загробващия договор с турската "Боташ". Договорът - лична заслуга на Радев, сключен против всички финансови и икономически разчети, задължава страната ни за 13 години напред да плаща на своя югоизточен съсед повече от 500 000 долара дневно такса за достъп и пренос по турската инфраструктура, независимо от това дали получаваме газ или не. Престъпление, извършено в ущърб на националните ни интереси, което носи и геополитическите рискове.

Вероятно, защото магистрала "Хемус" не беше завършена от друго правителство на Радев, ръководено този път от Стефан Янев, а пък финансовият корифей Асен Василев поведе пунически войни срещу "Автомагистрали" ЕАД и фактически спря строителството на „Хемус“.

Вероятно, защото на 29 юни 2021г. с писмо на Министерски съвет в лицето на премиера Янев бе поискано от Регионалното министерство да прехвърли към централния бюджет парите, оставени в специалната сметка на АМ "Хемус", и оттогава следите им се губят.

Вероятно, защото баш "шарлатанинът" на Радев -  Кирил Петков, докато беше премиер спря строежа на АМ "Струма", защото така нареди татко му Петко.

Вероятно, защото договорите с фирмите за поддръжката на пътя Телиш-Радомирци, където стана катастрофата, отнела живота на Сияна, са сключени при две правителства - служебното на Гълъб Донев с регионален министър Иван Шишков (2022), и редовното на Николай Денков с министър Андрей Цеков (2024).

Вероятно, защото експертът Диана Русинова заяви пред БНТ: "Аз насърчавам обществото да си даде много ясна сметка, че през последните 4 години реална поддръжка на пътищата на републиканската пътна инфраструктура нямаше..."

Договори имаше.
Но милиардите ги няма, пътищата ги няма, а жертви има... Много!

Да, пътищата у нас убиват. Корупцията - също! И това е присъда за всички управници до днес! Без изключение! За Радев - също! Шефът на АПИ Йордан Вълчев, на когото всички искат оставката, е кадър на ПП-ДБ, а по време на кабинета на ПП-ДБ, начело с Николай Денков, средствата за ремонти на пътищата в страната дори не стигнаха по предназначението си.

След днешния призив на Радев за "други форми" на принуда към властта можем да очакваме утре Кирил Петков да нарами мегафона и да почне да крещи по площадите за "корупцията, която убива", за да подплати новия вот на недоверие към кабинета. Така де, това вече е отигравано и го знаем.

Днес министърът на правосъдието Георги Георгиев излезе пред протестиращите, за да им обясни законодателните промени, които се готвят с цел премахване на забавянето при разследването на делата. Провокатори го посрещнаха с крясъци "мафия" и "убийци".
Родителите и близките на деца и възрастни, загинали при катастрофи, които носеха плакати с надпис "Аз съм Сияна", искат справедливост, възмездие, ефективност и адекватни наказания.

Искат го днес и сега, но могат да влязат с мъката си в менгемето на политическата употреба. Защото в годините назад десетки са примерите на липсващото и "купено" правосъдие, което осигурява свободата на "убийците по пътя". А политици лешояди това чакат - без спирачка нито пред мъка, нито пред смърт... да яхнат вълната на гнева.

На кабинета "Желязков" се падна "късата клечка" най-после да започне войната с "войната по пътищата". Ако успее - ще има шанс да продължи. Ако се спъне - ще даде шанс на Радев, който и днес даде знак, че вече няма търпение да слезе на политическия терен. източник: Епицентър.бг