Валерия Велева: Потъване в кризата

На 12.06.2020. депутатите от Движението за права и свободи напуснаха демонстративно пленарната зала, веднага след като Валери Симеонов застана на заместник-председателското място.
Направиха го мълчаливо.

Без скандали.
Това е единственото по-рязко движение на партията, която в последните няколко месеца не отстъпва от запазената си марка - стабилност и прогнозируемост.
В ситуацията на все по-драматични турбуленции, които тресат държавата, взривяват партиите и ерозират доверието към управлението, ДПС запазва завидно спокойствие.
Хората на Движението стоят невъзмутимо отстрани и наблюдават мълчаливо жаравата, която пари под краката на всички останали основни политически субекти.
Лидерството на Мустафа Карадайъ е неоспоримо, партията отложи отчетно-изборния цикъл заради ограниченията, създадени от коронавируса, но в същото време на много места тихомълком обнови структурите си. И това става без никакви драми или сътресения.
В месеците на изолация от ДПС идваха положителни новини, свързани с дарителската кампания на депутата Делян Пеевски, който хвърли съвсем целенасочено милиони за болници, медици, хора, изпаднали в нужда, че дори и за футболен клуб „Левски“.
Накрая парламентът прие и отколешната инициатива на Карадайъ, Пеевски и Цонев за 9% ДДС върху бебешките храни, памперсите и книгите. Някои им се подиграха, но това политическата рекапитулация само за два месеца. Кой каквото е могъл, това е направил.

ВРЕМЕ ЗА РЕСТАРТ

В същото време публичните говорители на Движението непрекъснато се опитват да набият в съзнанието на политическия елит за необходимостта от „рестарт“, от „нов тип конструкт, който да изведе страната от кризата“.
И удрят на камък.
Защото „рестарт“ в ушите на мнозина означава измитане на сегашния политически елит.
Посланието за „рестарт“ присъстваше в словото на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган от декември миналата година, когато в прав текст той предупреди, че има "фактори за продуциране на критична точка и на хаос в партийните структури".

Както виждаме, това вече се случва.

Хаос се създава в ГЕРБ с акуширането на ГЕРБ-2 под шлифера на Борисов. Хаос се създава в БСП с ожесточението на вътрешната опозиция, която буквално се опитва да разцепи столетницата. Хаос има сред патриотите. Хаос продуцира Васил Божков от Дубай. Хаос се задава с чалга партията на Трифонов. Хаос има в медиите.

Девет месеца преди изборите политическото блато в България закипя. Подводните течения завихрят задкулисие, което иска да решава от името на обществото в своя полза. Овълчени, погазили принципи и правила на публичната политика, на политическата сцена са се изправили като булдоци един срещу друг омръзнали политически физиономии и провалени играчи. Икономически чудовища признават как са участвали в рекет и измами, за да трупат богатството си. И искат отново да го правят под маската на разкаянието. Никой не предлага мащабна визия за страната не за 5-10-20 години напред, а за следващия политически мандат. Или ако някой предложи нещо, то първо, неговите го оплюват, после останалите. По нито един от основополагащите въпроси на държавата обществото и партийните му представители не могат да постигнат консенсус.
На фона на всичко това ДПС се опитва да говори за нуждата от дълбоки реформи в много сектори, което може да стане с програма за ускорено развитие на страната, зад която да застане голямо мнозинство.
Изгледи за това към момента няма.
Защото липсват два основни фактора – национално съгласие и национални фигури, които поне по 5 пункта да се разберат и да загърбят партийните си пристрастия.

В края на декември 2019 година Доган заяви: „Към днешна дата в политическия спектър на Българи няма нито желание, нито готовност за предсрочни парламентарни избори. Всяка политическа сила се надява за нормално приключване на мандата на управляващото мнозинство с очакване максимално да се възползва от парламентарното време за прелегитимиране, позициониране и евентуално за конструиране на НЕТИПИЧНИ КОАЛИЦИОННИ ФОРМАТИ. Целта им е ГАРАНТИРАНО участие във властовата система на държавата“.

НЕТИПИЧНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТИ

Седем месеца по-късно наблюдаваме точно това – продуциране на нови, нетипични политически субекти с цел докопване до властта. Без принципи. Без идеология. Без социална основа. В името на самата власт, а не на преустройството на държавата, а за благосъстоянието на народа – да не говорим. Партийното инженерство измамно стъпва на все по-нарастващата радикализация на обществото, вследствие на дълбоки социални проблеми, тежки властови грешки и отвращението от самозабравата на елита.

Доган прогнозира преди две години, че „един вирус“ може да наруши динамичния баланс на планетата. И това се случи.

Посочи, че „рестартът на демократичния модел, съчетан с моралния императив, е нежният, но неизбежен изход от тази ситуация.“ Това засега остава в бъдещето. Звучи като пожелание. Но е и предупреждение, че ако „рестартът“ не стане по демократичен път – изходът ще е катастрофален. Справка – бунтовете в най-демократичните държави. Светът срутва кумири, помита вековни устои, на които се е крепило човечеството. Разрушението става основният двигател на процеси, които ще преобърнат живота ни.

НОВОТО НАЧАЛО. МИРАЖ

ДПС предлага на политиците да осмислят неизбежността от „новото начало“ именно с цел да не се допусне радикализация на обществено-политическото пространство, което е неизбежно при развитието на обществен хаос. По тези въпроси у нас никой не говори.

Не искат. Не могат. Не знаят.
Засега политическите лидери са си заровили главите в пясъка, спасявайки ежедневното си битие. Не само старите играчи, нито един от новопроходците в политиката не предлага рецепта за излизане от кризата и не изважда на сцената нови лица, които обществото да припознае като водачи, не продуцира нови идеи, нови послания..
Този процес в България е запушен. Нищо ново не се родило у нас като национална кауза след влизането ни в ЕС.

В българския политически живот няма дискусия за бъдещето на България, за утрешния ден, за оцеляването на нацията, за възраждането на икономиката - дебатът е злободневен, кръгозорът е до края на деня. До мандата, който ще бъде изкаран дори по корем и това е видно за всички.
А после?
Ако не може да се състави правителство?
Ако страната изпадне в дълбока политическа криза, съчетана с икономическа катастрофа, каквато водещи икономисти прогнозират? Ако ни удари втората вълна на коронавируса, както ни предупреждават епидемиолозите? Къде са механизмите на държавата за реакция? Вълната на недоволство няма да ни подмине, колкото и хората днес да са сковани от страх.

С всичките резерви, които имат политиците към ДПС, редно е поне да чуят, че Движението удря някаква камбана, настоявайки за национален консенсус по стратегическите приоритети на България. В българската политика дежурното отношение към ДПС е – трябва ни за балансьор; трябва ни за подкрепа, когато всички други лостове за изчерпани; трябва ни за краткосрочен партньор, и ако може да не го показваме публично. Това време изтича. Изтича и времето за елегантното оттегляне от властта. 

РЕАЛНОСТИТЕ

Политическата корида, която се заформя, ще изтощи основните играчи. За ДПС рани не се задават. Парламентарните партии ще завършат мандата с тежки поражения. Това не важи за ДПС. Там има един безспорен център, който регулира политическата проекция на партията и осигурява политическото ѝ бъдеще. Независимо дали това се харесва на някого или не. Реалностите са такива и не бива да се подминават с пренебрежение.
ДПС предлага днес и сега, без това да звучи като съглашателство, да се изготви програма за ускорено догонващо развитие, която да бъде свързана с европейските реалности – многогодишната финансова рамка, плана за възстановяване и това да не бъде програма на една или друга политическа сила, а национална програма, около която да се обединят основните системни политически сили.

Звучи еретично! Как ще седнат на една маса Борисов и Нинова или Карадайъ и Валери Симеонов? Днес политическият ни кръгозор опира до този елементарен въпрос.
И понеже отговорът ще е отрицателен, системните играчи ще бъдат подложени на тежки удари от несистемните. А те не признават правила. Ще ги бият до омаломощение.
И това ще ни приближи по-бързо до осъзнаването на факта, че вече не можем да отлагаме „рестарта“ на политическия модел у нас. Колкото по-късно, толкова по-висока ще е цената за това. Въпросът е докъде ще ни стигне разумът. И кога.
Ако следваме принципите на Хермес, предвестникът на боговете, вестителят на новото, ако искаме да променим действителността, в която сме потопени, трябва първо да променим мислите си и като следствие светът ще започне да се променя около нас.
Ако не сме закъснели!Епицентър/Валерия Велева