Валерия Велева: 2020 думи, които разделиха обществото

2020! 
Точно толкова знаци съдържа новогодишното обръщение на президента Румен Радев, прочетено пред нацията в последните минути на 2018. И от тогава коментарите не стихват. 
Сякаш тези 2020 знаци, съчетани в 337 думи, се оказаха някакъв ключ, който отвори кутията на Пандора. 
Какво каза и какво излезе? 
Вярно ли беше? 
Навременно ли беше? 
Това ли искахме да чуем? 

Нацията се раздели в оценките си: 
- Президентът каза верни неща. 
- Радев превърна новогодишното си слово в политическа критика. 
- Речта на президента беше смислена. 
- Речта на президента беше траурна. 
- Блестяща реч! За три минути каза толкова вярни неща, неща за които до сега никой друг президент не ги е споменавал. 
- Президентът изземва ролята на БСП като опозиция. 
- Не видяхме надежда в словото на Радев, нямаше човещина. 
- Това е най-човечната реч, която е за всички нас със сърце и душа, със съпричастност! 
- Много силна и запомняща се реч. 
- В словото няма нищо особено и обидно, целият свят обявява България за най-корумпирана държава. 
- В речта имаше революционен патос, подходящ за предизборни кампании, но не и за новогодишен празник .
- Речта на президента беше написана специално за премиера Борисов. 
- Държавният глава направи реклама на идеите на Ахмед Доган. 
- Не си спомням друг президент да е чел реч, която отразява политическите му амбиции на Нова година. 
- Засрамете се! Кое от речта на президента не е истина, та недоволствате? 
- Зад подобна новогодишна реч прозира личен провал в укротяване на опърничавата съпруга. 
- Както винаги, много хубава и смислена реч! 
- Бива негативизъм, злоба, завист и мъст, но чак толкова!? 
- Нямам нищо против да бъде критичен, но не по този начин. 
- Народът те слуша и ти трябва да намериш начин да общуваш с него, посредством тези слова, без да го разединиш, да му вдъхнеш надежда, особено в такъв празничен момент. 
- Тази реч я чухме в предишни обръщения на президента. Разликата е, че в този си вариант ни честити несигурното и трудно бъдеще. Йезуитско отвсякъде! 
- Той не даде надежда за следващата година. След тази реч не ми се празнува!

- Ако Б.Б беше произнесъл подобна реч щяхте да го възхвалявате до небето и да му правите метани до земята!

Защо тази реч на Радев предизвика такава вълна от коментари и емоции? 
Десетте изречения в нея, наситени с ярка критичност, са квинесенцията на казанато от Радев в интервютата му пред „Панорама“ (8 декември, БНТ) и Дарик радио (22 декември). В тях Радев ясно постави основните жалони на политическата 2019-а - категорично разграничаване от кабинета "Борисов-3" по линия на: оценка за развитието на демократичните процеси в България, корупцията, състоянието на медийната среда, изборните правила, задълбочаване на социалната несправедливост, работата на парламента и приеманите от мнозинството закони. Прав е в оценките си.

Радев много точно напипва болно място на обществения гняв и става негов ярък изразител.  В момента той се явява като най-критично настроения към управлението, неговото слово е най-яростно срещу властта и лично срещу премиера и лидера на ПГ на ГЕРБ. Ответната реакция също носи оръдеен заряд. С всеки изминат ден натискът на президента върху управлението на Борисов се увеличава, летвата на критиките му срещу (не)случващото се в държавата и безобразията във властта се вдига. 

Това не е изненада. Беше очаквано. 

Радев беше избран от протестния вот като отрицание на статуквото, като носител на промяната и в това отношение няма отстъпление от заявените позиции. Нещо повече, забелязва се градация в критичността му; тонът се втвърдява все повече; критиката стига до обвинения в лобизъм, в разрушаване на демократичните норми и институци, в загърбване на националните интереси. 

От една страна това му носи огромно одоборение и поддържа високия му рейтинг, защото износването на ГЕРБ във властта е факт; грешките, които правят се множат; решенията, които се взимат са спорни, често неадекватни; страната се задъхва от безпътица и липса на перспектива, а недоволството от всичко това расте. 

От друга страна - реакцията срещу "агресивната критичност" на Радев също расте. "Настъпването на педала докрай" създава усещането като че ли се приближаваме до мига, в който той ще влезе в открит "бой с врага", така както е учен и възпитаван през целия си живот на военен. Това вече го позиционира като противников водач, като лидер на другия отбор, който влиза в схватка на "живот и смърт" с посочените от него като лоши. 

Цялата тази ситуация, чиято кулминация предстои, премества Радев в друга роля. За мнозина от "Баща на нацията" той се превръща все повече в "Лидер на опозицията". Затова и словата му все повече ще разделят, вместо да обединяват. Двата оформили се лагера ще четат, всеки от своята камбанария, това, което той казва, и ще застават все по-открито и ожесточено един срещу друг. И оценките им никога няма да се припокриват. 

Това е голямата опасност пред президента Радев .

Колкото повече говори това, което искат хората да чуят от него, толкова повече се отдалечава от възможността за общия поглед над нещата, лишава се от привилегията да стои на дистанция от всички и от тази позиция да дава оценки и предложения за решения, които касаят всички. Защото априори хората са недоволни от всяка власт, днес - особено много, утре вероятно ще е същото, но конституционните правомощия на българския президент не му дават никакви механизми да промени статуквото, освен оръжието на словото. 

И тук е въпросът за баланса. За политическия такт, който е задължителен за държавник от такъв ранг. 

337 думи с ефекта на експлозия!
Когато критикуваш това, което всички не харесват - пътят пред теб е ясен. Първо те аплодират за смелостта да го кажеш на висок глас, а после ще те попитат - а ти какво предлагаш, ще поведеш ли реалната битка срещу неправдата, готов ли за нея и какво идва после? 
Да, Радев спазва обещанието да не бъде послушният президент, ако трябва да го сравняваме с Плевнелиев. Но това не е достатъчно. 
Има опасност бързо да изтече времето на позитивната реакция от силните слова на Радев, които все повече звучат като политически анализи.

Хората много скоро ще поискат от него нещо повече - реални действия. Или пък той ще се износи, говорейки едно и също и неправейки нищо.

Истинската опасност за Радев е да се превърне в един неслучил се борец със статуквото. 

Радев би трябвало да държи сметка за всичко това, след като вече е изязъл на този път. 
През декември 2017-а за първи път социологическа агенция (Маркет линкс) тества нагласите към хипотетична партия на президента Радев, като бе отчетено, че „партия, оглавена от президента, би могла да окаже съществени промени върху политическата карта на страната“. Оттогава насам в публичните си изяви държавният глава е конфронтиран редовно с въпроса дали ще направи собствен политически проект. 

Уловката тук е, че еднозначни отговори, независимо дали са „да“ или „не“, носят отрицателни последствия за Румен Радев. 
В първия случай той рискува процедура за отстраняване от власт, защото влиза в противоречие с конституционната фигура на президента. Във втория - отлив на гражданско доверие, тъй като е възприеман масово като алтернативата на ГЕРБ.

След такова ценностно разминаване с управляващите следващата стъпка на президента, която би трябвало да се очаква, е снемане на доверието от правителството на Борисов.

Ще го направи ли Радев или ще продължи да играе по ръба на бръснача - остра критика, без да стига до тази крайна фаза на конфронтация? 

Радев сам обяви какво би наппавил - би подкрепил всяко усилие за създаване на алтернатива, а в интервюто пред БНТ това еволюира до понятието „убедителна стратегическа алтернатива“. 
Много сложна и опасна за всеки президент игра. За него - още повече!

Добре казано - „убедителна стратегическа алтернатива“, но на каква база ще стъпи? 
На БСП? Неминуемо ще се конфронтира с Корнелия Нинова и с основната опозиционна сила, която го издигна и го направи президент. 
Тогава кой е "другият" отбор, който припознава Радев като изразител на своя гняв? 
Всички недоволни от ГЕРБ? 
Но тук влизат и десните, "умните и красивите", които отначало харесваха неговия призив за рестарст на съдебната система, за "проветряване" на прокуратарута по румънския модел, но днес вече го залепват като "рекламен агент" към Доган. 
Доган обаче предложи стратегическа цел пред нацията - ускорено развитие за справяне с бедността, догонване на другите страни в ЕС и това да стане обединителна линия за българските политици. Не коментираме въпроса дали при тази ожесточена конфронтациа това е възможно. 
Корнелия Нинова също предложи своята и на БСП "Визия за България" - също не коментираме дали е реална и как може тя да се случи. 

По-важното е какво предлага президентът Радев? 
Защото на него му отива след критиката да предлага решения, да събира около себе си политиците от различни цветове и да ги обединява в името на обща кауза. "Убеден съм, че нашият народ може да излезе от всяка криза и безпътица, когато надмогне егоизма и страха и обедини усилия в името на справедливостта, законността, суверенитета и просветеното бъдеще. В това е смисълът на единението", каза той в новогодишнато си слово.

Но отново я няма каузата, има ги механизмите, но я няма целта. Да излезем от кризата и безпътицата, вече е клише. 
Целта е нещо голямо, вдъхновяващо, което може да грабне сърцата на всички, или на повечето в това раздирано от противоречия българско общество. 

С това "опозиционно" говорене има опасност Радев да се превърне в политически самотник - ярък критикар, с огромна маса от поддържници в социалните мрежи, от която обаче не става армия. 
А България има нужда от тази армия.

Има нужда от Ново възраждане, от осъзнаването ни като Общност при новите реалности. 

Но това може да стане само с лидерство и с диалог. А този път е труден. Защото изисква умението да говориш с всички, силата да отваряш врати, да градиш мостове.

Радев има всички качества на лидер, на силен и отговорен пред нацията мъж, но политическият опит и такт изискват умението да знаеш какво, кога и как да го кажеш. Той дойде като отрицание на политическата класа и от него се изисква много повече от това да бъде опозиционер.

Иска се да бъде визионер. 

източник:Епицентър