Валерия Докузова: Избягах от Симитли, защото бях тихо дете и съучениците много ме тормозеха, сега мечтая да възстановя там сладкарницата на майка ми и да правя най-вкусните десерти на света

Валерия Докузова е родена през март 1989 г. в Симитли. Заминава за София преди 16 г., след като решава, че родният град няма да й даде възможност за професионалните изяви, което планира за себе си. В момента красивата Валерия е фотомодел, има зад гърба си участие в телевизионно кулинарно шоу и е обещаваща млада актриса – в средата на април по кината ще тръгне филмът ”Страстите абитуриентски”, в които симитличанката е корумпираната съпруга на също толкова корумпиран български кмет. Освен Валерия с нетърпение очакват пускането на филма по кината родителите й, които продължават да живеят в Симитли, и по-малката й сестра, която е при кака си в столицата. Баща й работи във ВиК, майка й – в магазин.

– Здравей, Валерия, къде те намирам?

– В жилището ми в София – преди 3 месеца си счупих глезена на един тротоар и оттогава съм с пирон в крака. Не ходя никъде, защото ми е трудно, само сутринта бях на очен  лекар – очите са добре, но трябва да намаля седенето пред компютъра.

– Разбрах, че скоро ще те гледаме в ново амплоа – на актриса. Как попадна на снимачната площадка?

– Ами още преди 3 г. реших, че искам да се снимам във филм. Явих се на кастинг за „Господари на съдбата” – безбюджетен, пълнометражен филм на режисьора Мартин Асенов. Тогава обаче нещо не се разбрахме с екипа и работата не стана. Продължихме обаче да поддържаме връзка с режисьора, участвах в негови скечове – като „България търси балък”, и преди 2 години той ми се обади и ме покани за участие в комедията “Страстите абитуриентски”. Първоначално той бе замислен като скеч, но екипът го разви и го направи филм. В него се разказва за бала на един абитуриент, който събира на едно място персонажи като бивша плеймейтка, автомонтьор женкар, барманка с политически амбиции и корумпиран кмет. Аз съм жената на кмета – по-корумпирана дори от него умна кифла, която държи да има пълен контрол върху всички пари, които влизат в семейството. Всички тези персони, около 20 на брой, се събират на едно място – на тържеството за изпращане на абитуриент. Филмът всъщност се опитва да осмее несигурността на българина и желанието му да избива комплекси по елементарен начин. По мое мнение той е много забавен и няма начин мнозина да не се припознаят в героите. Снимахме го за 3 месеца, и то по времето, когато участвах в MasterChef, отделно работех като модел и заради мен се наложиха доста промени в режима на снимките – явявах се на снимачната площадка ту руса, ту брюнетка и режисьорът се бе видял в чудо. В крайна сметка обаче се получи и съм много доволна.

– Спомена MasterChef – там пък как отиде, откъде тази любов към кулинарията?

– Като бях малка, майка ми имаше сладкарница в Симитли и оттогава обожавам десертите, дори имам мечта да възстановя онази пекарна от детските ми спомени в родния си град и да правя там най-вкусните десерти на света. Бях обаче на 14 г., когато се наложи да напусна Симитли…

– Наложи?

– Да, съучениците ми много ме тормозеха. Бях по-тихо дете, което предпочиташе да си е вкъщи, изкарвах с лекота високи оценки, за което учителите ме уважаваха, но не и връстниците ми. Тренирах лека атлетика и реших да кандидатствам в Спортното училище в София, но изпуснах сроковете и така се озовах в Националното училище за танцово изкуство. Докато учех хореография, рисувах, започнах де се снимам в различни реклами, фотосесии и oнлайн сериали. И понеже бях сама в София, в общежитието трябваше да си готвя, защото разполагах с бюджет от 15 лева на седмица и 5 лева, за да се прибера за уикенда до Симитли.

– Какво научи в кулинарното шоу?

-Че видът на ястието е по-важен от вкусаи най-вече да бъда по-подредена в кухнята и да не спирам да се усъвършенствам и развивам в кулинарно отношение.

– Защо не успя да спечелиш?

– Да, не спечелих онези 100 000 лв., но не мисля, че се провалих. Просто трябваше да бъда малко по-организирана и да внимавам с презентацията. Грешката ми бе, че наблягах на вкуса, а подценявах външния вид. Шоуто обаче бе доста приятно преживяване, запознах се с много интересни хора. Видях как голямата парична награда настървява някои от тях, което не ми хареса особено.

– За момичетата от твоето поколение диетата е втора природа. Да не говорим за професията на модел. Спазваш ли някакъв хранителен режим?

– Старая се да ям чиста храна и с времето се научих да готвя с продукти, които не вредят на тялото. Когато ми предстои участие, което обикновено продължава повече от ден с подготовката, задължително си приготвям домашна храна, която да ме засити за по-дълго време. Нося си кутии с храна, ядки, плодове и задължително 2 бутилки вода. Пакетирани храни почти не употребявам и гледам да не злоупотребявам с пърженото. Ям много плодове и зеленчуци. И пия вода – много вода. През зимата съм на 2 л вода, а лятото съм стигнала и до 4. Като цяло гледам храненето ми да е разнообразно, да има в дневната доза 40% протеин, също толкова въглехидрати и най-много 20% мазнини. По-добре е човек да си готви вкъщи, защото знае какво слага в тенджерата, докато при храненето в заведения нямаш възможност за никакъв контрол.

Само с храна обаче не става – трябва и движение. Всеки ден тренирам – поне по 10 минути след ставане от сън, ходя много пеша и винаги се качвам по стълбите вместо с асансьора. Не съм ревностен привърженик на фитнеса, но пилатесът, йогата, спинингът и домашните тренировки, когато нямам много време, са ми напълно достатъчни.

– С какво от всичките ти ангажименти ти е най-приятно да се занимаваш?

– Всички ми харесват, защото аз съм много дейна и не обичам да оставам без планове какво ще правя днес или до края на седмицата. Професията на модел много ми допада. За първи път взех участие във Фестивал на прическата и красотата преди 9 г. и оттогава не съм спряла.Снимам много реклами, като повечето са в чужбина, но сега очаквам да излезе и една българска – на известна марка бира. Преподавала съм хореография в детска градина и на групи за възрастни, което също е доста забавно. Занимавала съм се с народни танци, модерен балет, кизомба, суинг и салса, абе – въобще каквото се сетиш.

– Другия месец ставаш на 30. За семейство и деца замисляла ли се?

– Има време. Човек трябва да намери половинката си и да е убеден, че точно с нея трябва да продължи напред.

– В Симитли връщаш ли се често?

– Да, няколко пъти годишно, обикновено за празници.

– Срещаш ли се с онези съученици, които навремето те тормозеха?

– Да, всичко се надраства – и аз, и те вече не сме ония деца.

– В момента с какво се занимаваш?

– Продължавам да съм модел, макар че точно сега с този счупен глезен съм готвачка у дома – правя си крем супа от пиле.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА в.Струма