Валентин Балабанов - Били е властелинът на антиките в Югозапада
Край пътя Кочериново-Рила-Рилски манастир има едно място, където върху покривите на сграда са накацали стари автомобили, мотоциклети, че и черешово топче. Тук е царството на вещите на Валентин Балабанов-Били.
На изхода на Кочериново, в стопанския двор се намира Вехтошарница "Шедьовърь". Самият Били е в "офиса" си вляво от входа, срещу когото скачат вързани за синджир кучета. 57-годишният Балабанов седи на пейка, бюро му е плотът на шевна машина "Сингер". Вехтошарят е обърнал гръб на фучащите по пътя автомобили, гледа към това, което е събрал и съхранил за близо 40 години.
Донасяни от сметища, мазета, тавани - вещите на едно отдавна отишло си време. Били е успял да ги събере и изложи, за всички - и свидетели на този отрязък, и на тези, на които това време и вещи е непонятно. За децата на интернета, смартфоните и таблетите.
Били протяга отеклите си от диабета крака и ги слага върху задвижващия на машината педал. Били днес не е във форма, лошо му е, не ползва инсулин, въобще страстта към вещите от бита на българина го е направила небрежен към своето здраве. Точно над главата си е поставил "моралния кодекс на строителя на Социализма. Вляво от главата му е логото на Дружеството за борба с пролетната умора "Титаник". По средата има табела "Вас ви обслужва ББ касиер". Естествено всички се сещат чий е този инициал. Срещу вехтошаря се мъдри отчупена в горния край плоча, на която е написано "Приемчик в отвъден сервиз". Има и табела на някогашен магазин за домашни потреби "Чупи-купи" на някой си Петко Ангелов. Бюстът на Сталин наднича от купето на такси. Отпред пред закопчаните копчета на джобовете на курката на другаря Сталин има две табели: "Партиен секретар" и табела на ул. "Болшевик".
"Ако трябва честно да ти отговоря, то аз съм един ненормален човек", признава Били, палейки цигара, за да разкаже за странното си хоби. Според него занаятът му е хоби за богати хора. "Но като вид бизнес е толкова нерегламентирано, неуточнено, толкова разводнено, че просто не можеш да определиш формула, по която да се движиш", признава Били. Според него занаятът му се определя като болест. Затова като идват сродни души въпросът не е как си, а "и ти ли си болен от същата болест".
Болестта да колекционираш вещи. Предмети от бита на българина, служили му в продължение на десетилетия. За мнозина вече ненужни, но не и за Били. Той е решил един ден да ги изложи в музей. Но колкото повече време минава, толкова повече осъзнава, че това ще си остане само мечта. Защото просто никой не му отпуска кредит. За съжаление не стигнал и до началния капитал. "Аз не исках кредит, за да купя "Мерцедес" и да се изпъча пред него на площада", казва Балабанов. "Как да дам на банката баланс за последните три години", пита Били. И допълва - какъв баланс, за нещо, събрано от къщите, бабите, сметищата. А е искал скромните 50-100 хиляди лева. Колкото струва половин джип. Но Били не иска да е "гъзар", а да прибере на сушина вещите, похабили най-зрелия период от живота му. Но за този си избор, той не упреква никого. Това е личен избор, никой не те карал да го правиш", казва Били. Тази болест е до гроб", болезнено откровен е вехтошарят.
Старините са му слабост от детството. Израснал е в "Бабинската махала" на град Рила. Кварталът някога бил метох. Уж паметник на културата, който реално се е саморазрушил. У нас това е често явление. Разрушаващите се паметници на културата, за които държавата се свеняла да отпусне и 1 лев, накарала малкия Били да запомчне да колекционира. В началото започнал с монети, марки, вестници, значки, кибритени кутийки, картички. "Това не може да се каже, че е колекционерство", уточнява Балабанов. За това през 1994 година взел част от Стопанския двор в Кочериново. Започнал да трупа вътре ретро-коли и мотоциклети, както и етнографски предмети. Събрал е в халетата, по покривите, под стрехите и в самия двор хиляди предмети. Каквито се сетиш. И каквито едва ли някъде в страната ще видиш събрани на едно място. Седла, рала, файтон, десетки стари радиоприемници и телевизори, кинокамери, фотоапарати, табели от времето на социализма. Десетки кошове, палешници,самари, каруци, хромели, делви, керамични съдове, пафти, носии, колани, бюстове и картини на пролетарски вождове. Под стрехата табелите висят, някакви синджири и пранги, нещо като кът на Светата Инквизиция. Това са синджири за закачане на съдовете в огнищата, капани за диви животни, окови, пранги за спъване на коне и какво ли още не. Просто не можеш да изредиш всичко от музея на Били. И пристигнало до тук по знайни и незнайни пътища. Носят хора, самият той не се свени да рови по сметища, използва и стоково-натуралната размяна. Вещ за вещ.
И все пак от моторите и колите най-любими са му МЗ и един Вартбург. Божидар Стоилов/БГНЕС