В петричкото село Първомай, където мързеливите снахи са забранени, не работят само в Деня на труда

В петричкото село Първомай ще оставят поне за ден работата. Местните хора се стягат за празника навръх Международния ден на труда - 1 май. Тук няма семейство, което да не се занимава със земеделие. Но който работи, умее и да се весели. Ще се порадват от сърце на селското тържество. За тях 1 май е знакова дата, гордеят се с името си.

В селото залагат здраво на труда по нивите. В последните години оранжериите със зеленчуци станаха двойно повече - днес са близо 600 дка. А безработицата превърна стотици млади хора в земеделци, пише "Стандарт" в специален репортаж.

"Спасението на местните е в усилната земеделска работа. Младите останаха без работа и за тях има два варианта - или в чужбина, или на нивата. Повечето предпочетоха полето. Оранжериите никнат като гъби, доста от тях са модерни и оборудвани с всичко необходимо", твърди Методи Попов, кмет на най-голямото петричко село, в което живеят почти 4000 души.

В Първомай винаги са разчитали на здравата работа. "Затова и селището ни е кръстено на Деня на труда. Дори снахите ги избираме с конкурс. Тук няма място за мързеливи жени. А за да сме сигурни, че са работливи, ги пращаме на нивата, където полагат тест", казва с усмивка селският управник.

За да е сигурен, че ще има помощник в полската работа, 40-годишният Димитър Вангелов преди доста години си избрал съпруга от друго петричко село - Долна Рибница.

Не ми трябваше софиянка на високи токчета

която все да си прави маникюр. Взех си жена, която да е до мен в нивите. От малък съм по полето, отглеждахме тютюн. Сега семейството ни има оранжерия, всички се трудим там", твърди Димитър. Признава, че тормози и трите си деца да леят пот в отглеждането на зеленчуци. Със съпругата си Милена имат 19-годишен син и близнаци на 15 г. - момче и момиче. Трудоемко е, не им е лесно на младежите, но те са наясно, че само по този начин ще има пари за образованието и препитанието им.

Садят всичко - кромид, чесън, маруля, краставици, домати, зеле. "Земеделието изисква ежедневна работа. Свикнаха децата от малки да работят. Не се оплакват. Не ми се иска да им губя времето на полето, но няма начин. Благодарение на зеленчуците се прехранваме и връзваме двата края. Имаше период, в който ходих на сезонна работа в чужбина, но мястото ни е тук. Надявам се на по-добро бъдеще за децата си", споделя Димитър Вангелов. Проблемът на него и останалите земеделци в целия регион е, че няма държавна политика за реализацията на земеделската продукция и се налага всеки сам да се спасява. Нищо не е гарантирано - нито минимални цени, нито пазар. Няма ясен регламент. Това превръща земеделието в нож с две остриета. Защото семейството отглежда зеленчуци и на открито, там всичко зависи от природата. "Пада един киселинен дъжд или градушка и целият ни труд отива на вятъра. Но няма отказване.

Спра ли, сме за никъде

длъжен съм да дам всичко заради трите си деца", казва Димитър. Сигурно е, че навръх 1 май, в Деня на труда, семейство Вангелови няма да работят, а ще празнуват. Ще посрещнат много свои близки и познати. "Доматът, дори и да е розов, не е вкусен без сол. Почивката пък е "солта" на тежката ни ежедневна работа", допълва 40-годишният зеленчукопроизводител.
Виктория Костадинова работи в кметството на Първомай, но не може да си представи живота без земеделската работа. 1 декар оранжерия подпомага семейния бюджет. "От това съществуваме - от труда! Тежи ми, от кметството тичам в оранжерията. Позволяваме си 3-4 дни отдих през цялата година, за да отидем на море с двете ни деца. Заслужават поне това удоволствие, тъй като ни помагат на полето", казва Виктория. Жалва се, че хвърлят много труд, а спечеленото е малко. Затова обмислят напоследък със съпруга си

дали да не опитат късмета си в чужбина

"На границата сме - да останем или да заминем. Искаме само сигурност в земеделието - да има добри цени, да има пазари, а не да ни вземат за жълти стотинки продукцията. Земята ни държи тук, но държавата може да ни принуди да отидем на гурбет", казва жената. "Но сега не е време за тези мисли, стягаме се за празника на селото ни, пък после ще видим", допълва тя.

Кметството стана забавачка

Напук на кризата петричкото село Първомай расте. Дори в трудните години се раждат по над 25 бебета, а през 2013 г. са били 35. Заради бейби бума в последните няколко години местата в яслата и градината не стигат. "Искаме ново и модерно ОДЗ. В момента яслите ни са допотопни - в сграда от 1963 г. Две групи деца учат в кметството, на третия етаж, над моя кабинет. Най-важното е, че гостите ми също проявяват разбиране и не се оплакват от гръмогласните игри на хлапетата", смее се кметът Методи Попов. Преди 3 г. изготвили проект за ОДЗ с капацитет над 150 деца за около 1,5 млн. лв. Надяват се, че ще могат да кандидатстват по някоя европрограма.

Песни, танци, шах и 5000 гости за юбилея

На 12 декември 1955 г. с указ на Държавния съвет на НРБ, селото получава името си Първомай. Тази година жителите празнуват 60-годишен юбилей. Веселбата започва още на 30 април вечерта с изпълнения на самодейци от община Петрич, които участват във фестивала за обработен и автентичен фолклор "Южен гердан". На 1 май сутринта започват надпреварите по волейбол за деца и възрастни, по шах и лека атлетика. На сцената пред кметството ще продължат да се изявяват над 300 самодейци във фестивала "Южен гердан". Жури ще определи най-добрите групи и индивидуални изпълнители. По обяд в селището пристигат близо 5000 гости от региона, от Македония и Гърция. "Извървяхме дълъг и труден път. Преди 60 г. тук е имало само една воденица и 4 колиби. Те са били част от село Мендово. В момента в Първомай има над 900 къщи, а населението ни скоро ще е над 4000 души. Затова ще празнуваме от сърце и душа. Всички са добре дошли. Няма да ги караме да работят, както в други дни, а ще ги нагостим богато", обещава кметът Методи Попов.