В новите учебни програми за 1-ви и 5-ти клас, интересите на ученика са подменени от комерсиални интереси

В новите учебни програми за 1-ви и 5-ти клас, предложени от МОН, установяваме, че интересите на ученика са подменени от комерсиални интереси и от некомпетентността на експертите, които са ги изготвили. Това твърдят в свое становище анализатори от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа”, подписано от Юлиян Петров, председател на структурата . Те са очаквали съвсем други предложения като част от дългоочакваната промяна във философията на структуриране на учебното съдържание, баланс между учебни предмети и разумно съотношение между нови знания и практически занимания в интерес на детето и ученика.

Във връзка с представените проекти за нови учебни планове за 1-ви и 5-ти клас синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа” изразява своето недоволство от факта, че в тяхното изготвяне не са поканени представители на синдиката, а мненията на учителската колегия не са били от особена важност при изработване на представените прототипи, като потърпевши отново ще бъдат българските ученици и техните учители. Дългоочакваното съвместяване на прага на трудност с възрастовите възможности на ученика е отложено за следващия образователен закон.

Съотношението между нови знания и практически упражнения е почти запазено, като при сегашните програми е 80% към 20% в полза на новите знания, а сега виждаме отново запазена доминация на нови знания в съотношение 60% към 40%. Предложението на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа” е: 40% нови знания и 60% практически упражнения - баланс, който би гарантирал по-добра успеваемост на българските ученици и излизането им от негативните световни класации. Друг извод, който се налага, е, че променената на пръв поглед програма, „сваля“ учебно съдържание от по-горните класове към предшестващите ги.

Така вече учениците в първи клас ще трябва, вероятно и с частни уроци, да се научат да смятат до 100, като сега смятаха само до двайсет. Увеличаването на часовете по математика в първи клас не е добрият подход, защото насочва общото образование към математически профил. Отново е пренебрегнато предложението на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа” относно въвеждането на предмета „Гражданско образование“ да започне от първи клас. Предложението на МОН е това да стане в девети клас , но според нас, така българските ученици ще бъдат лишени от възможността да формират граждански добродетели в най-точната си възраст. Наблюдава се и отсъствие на експертна визия за изучаването на чужд език в училище, предмет, който е много важен, за да гарантира равен шанс на българските ученици с тези от ЕС . Изучаването на чужд език днес е наложително да започне още от 1-ви клас, но това не се случва и родителите компенсират този сериозен дефицит с частни уроци.

Подготвителният клас за изучаване на чужд език е в много късен етап от развитието на ученика и в специализирани паралелки, като ефектът от това не е добър. Повече часове за изучаване на чужд език би трябвало да се разпределят в начален етап, защото по изследване на синдиката 35% от учениците в начален етап посещават вид частни допълнителни курсове по чужд език. В 5-ти клас тенденцията със сложността и големия обем знания се засилва и в предмети като география и история, учебно съдържание се сваля от седми в пети клас.

Традицията продължава и с учебния предмет „Човекът и природата“, в който виждаме теми от седми клас, твърдят от синдиката. В прототипите на учебни програми има и няколко добри попадения като преименуването на учебен предмет от „Домашен бит и техника“ в „Технологии и предприемачество“ в първи клас, защото, чрез заложеното ново съдържание, ще се формират нови умения, ще се възпитава инициативност, предприемачество и отговорност. Добра идея е и изучаването на компютърно моделиране в трети клас. Одобряваме учебното съдържание по български език в пети клас да бъде преструктурирано, като се съкратят теми, за които е установено, че са абстрактни или трудно усвоими за ученици от прогимназиалния етап, смятат синдикалистите. Българското общество имаше търпението да почака 10 години за нов образователен закон, след четири проекта, а сега му се предлагат изработени за седмица на тъмно учебни програми, е изводът на синдикат „Образование”, огласен от Юлиян Петров. Те вече са направили своите предложения към МОН за необходимата посока на промяна. Ние категорично заявяваме, че промяната трябва да бъде подкрепена от възможно най-широк кръг хора, заинтересовани за просперитета на българското общество, чрез добро и качествено образование. При сегашния формат това не се случва, заключава Юлиян Петров./БГНЕС