В ЮЗУ представиха българските традиции и техники за боядисване на яйца

Козунаците са модерните заместители на обредните хлябове, обясни етнологът доц. Д-р Ил. Недин

Преподаватели от Филологическия факултет към Югозападния университет представиха българските традиции, свързани с посрещането и отбелязване на най-големия християнски празник – Великден. Инициативата предизвика голям интерес и зала 527 на Първи учебен корпус се изпълни с множество студенти и гости, сред които бяха и украинци, изучаващи български език, и техните учители доброволци – специалистите от факултета. Присъстваха и чуждестранни студенти, както и преподавателят, историк и българист от Мелитополския държавен университет доц. Сергей Пачев и семейството му.

Своеобразен домакин на събитието бе заместник-деканът доц. д-р Гергана Падарева-Илиева, която лично се включи в импровизирана работилница и показа техники за боядисване на яйца. Музикален поздрав към присъстващите отправиха талантливи възпитаници на  детска фолклорна група „Джумайчета“ с ръководител Иван Кацарски, а специалистът по етнология и български фолклор доц. д-р Илия Недин разказа за обичаите и вярванията.

Любопитното е, че в миналото Великден не се празнувал с агнешко, а с печена кокошка. От разясненията на доц. Недин стана ясно и че всъщност козунаците са модерен заместител на някогашните обредни хлябове, приготвяни специално за празника.

„Най-прочутите и атрактивни техники за боядисване на яйца са от района на Ихтиман, но яйцето е само символ на великденската обредност, която е доста разнообразна с всички си практики и различни действия, които са се извършвали в миналото. В този смисъл първият, вторият и третият ден на Великден са завършващи за целия този обреден комплекс, започващ от Благовец. През този период активната водеща роля е на момичетата/момите и те започват да играят танц, наречен „ буенек“, или българско народно, моминско, несключено хоро. Самият обичай се свързва със здраве и плодородие и има предпазни действия. В аграрен план това съвпада с прорастването на реколтата, затова и момите са активните обредни дейци. На Великден обаче двете групи – моминската и на младежите, се събират, хорото се сключва и обредът прераства в празник”, разказа  доц. Недин.

Той сподели и как в санданското село Пирин се е правела специална обредна фигура – камила, а в Санданския регион се е извършвало специално обредно обличане, като пафтите на носиите са били от черупки на костенурки.

„А иначе козунаците са модерна работа, те не са българска изконна традиция, напротив. Нашият етнограф Димитър Маринов е описа многообразието от български обредни хлябове, които са били приготвяни специално за Великден. Разбира се, има и много други практики. Така например на първия ден от Великден младоженците са ходили при кумовете, след това при родителите на булката и при девера. Носили са писани яйца, обреден хляб, бъклица вино и печена кокошка, а не печено агне, тъй като то се свързвало и се е приготвяло за Гергьовден“, разказа още интересни неща специалистът по етнология.

Доц. Недин коментира и че в миналото яйцата са били боядисвани с естествени багрила, като са използвани растения – люспите на червен кромид лук, червено цвекло и различни други природни бои.

Специално за случай бе донесено метално шило, за което преподавателят увери, че се продава в търговската мрежа. Така след нагряване с обикновена запалка на металния „писец“ той се потапя във восък /свещ/ и след това по яйцата, преди да се боядисат, се изрисуват различни картинки и елементи в зависимост от творчеството и въображението на всеки. Друга от показаните техники бе как на яйцето се поставя стръкче здравец, след това се увива в тензух /може и в парче от чорапогащник/ и се боядисва.

А с общите усилия, ентусиазма и желанието на всички, включили се във великденската работилница, бяха създадени истински произведения на изкуството. Последва и почерпка с козунак и присъстващите си пожелаха здраве, благополучие и светли великденски празници.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА в.Струма