В Деня на Независимостта Александър Краваров заяви, че влиза в битката за кмет на община Банско
Днес, на националния празник по случай Независимостта на България, Александър Краваров заяви, че влиза в битката за кмет на Община Банско с ясната цел, че на общината е нужна промяна.
Той е подкрепен от местна коалиция „Заедно за Община Банско“, в която влизат ВМРО, ББЦ, Движение за социален хуманизъм и партия „Атака“.
„Воден от идеята за назряла необходимост от открито управление, просперитет и успех на всеки жител на Община Банско, реших да се кандидатирам за кмет и да поведа листата на кандидатите за общински съветници на коалиция „Заедно за Община Банско“, обяви Краваров пред жителите на общината.
Той каза още, че в общината е необходима промяна и че тя може да бъде постигната единствено със съвместните усилия на всички жители на общината, които подкрепят идеята за промяна в управлението на Банско.
„Аз искам да върна славата на Банско като уважавана и привлекателна за инвестиции община, която е успяла да се отърси от корупцията, шуробаджанащината и ориенталското безхаберие. Местните горди жители заслужават това и заедно можем да върнем славата на града, помрачена от един случаен мандат, спечелен с изборни манипулации. Ние заедно можем и знаем как трябва да изглежда Банско утре“, допълни Краваров.
Припомняме, че Александър Краваров бе кмет на община Банско с два мандата зад гърба си и един като заместник-кмет. Неговото управление се свързва с превръщането на Банско в световен ски и туристически център, което му донесе първо място по кредитен рейтинг сред всички общини в страната.
На днешния ден отбелязваме 107 години от провъзгласяването на Независимостта на България.
На 22-ри септември през 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд I обявява независима България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава.
Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили, признават официално българската независимост.
На днешния ден отбелязваме 107 години от провъзгласяването на Независимостта на България. На 22-ри септември през 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд I обявява независима България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава.
Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили, признават официално българската независимост.