В българския народен календар съществува едно смесване на езичество и християнство

В българския народен календар съществува едно смесване на езичество и християнство. И това се вижда и в празничната обредност около Великден и предхождащите го празници.

Докато Възкресение Христово е празник предимно с християнска насоченост, честваните седмица по-рано Лазаровден и Цветница носят в себе си спомени за българските народни обичаи, някои от които съществуват още преди възникването на учението на Исус Христос.

В църковния календар Лазаровден е свързан със случката, при която Божият син проявява свръхестествените си способности, като възкресява мъртвия Лазар. В народната митология обаче Лазар е полубог, повелител на горите. С голяма брадва в ръце той чисти пущинаците и ги превръща в чисти и плодородни ниви, които хората сеят, за да имат храна на трапезата си. Днес, разбира се, не може да се установи как честването на повелителя на горите се е преобразувало в обикаляне на момите по къщите и пеене и наричане за здраве и берекет. За момичетата лазаруването е това, което е коледуването за момчетата, а именно преход от детството към израстването. Момче, което е ходило да коледува, вече е момък, който може да се грижи за семейство и да им потомство. Момиче, което е ходило да лазарува, може да се момее, да има ухажори, да гради дом и да ражда и отглежда деца. Поради това някои от обичаите, които се изпълняват на Лазаровден и Цветница, са свързани с гадаене за бъдещето на момичетата.

Премяна

На Лазаровден рано сутринта момичетата, облечени в нови дрехи, пременени и със сплетени дебели плитки коси на главата, обикалят, пеят, играят и наричат. Изборът на песните зависи от членовете на семейството, което посещават. В тях те възпяват щедростта на стопанина, домошарството на стопанката, красотата на момата или бъдещото семейно щастие на младото семейство, в чийто дом са стъпили. В знак на благодарност, че са уважили дома им, стопаните даряват лазарките с дребни пари, яйца и дребни сладки. В лазаруването подобно на др. народни обичаи има възрастова йерархия, която се спазва. До обед по къщите обикалят малките лазарки, следобед тръгват големите.

В много части на България на Лазаровден се изпълнява и ритуалът бунек, известен още и като буенек, посветен на създаването на бъдещото семейство. Една от момите се облича като момък – с мъжка риза, калпак на главата и дървена сабя в ръка. Това е т.нар. бунек. Друго момиче, обикновено най-малкото в групата, е облечено в булчински дрехи, забулено с червена кърпа през лицето. Младоженците играят страстен танц, уподобяващ до голяма степен ухажващия танц на животните. Докато двамата млади се надпреварват в танца, останалите лазарки от групата играят отворено хоро, като подскачат високо, за да растат посевите високо и да се плодят животните.

Кривак

На някои места пък вместо жених и булка главните герои в лазарската група са двама „мъже“, носещи единият брадва, а другият дрянов кривак. Ролите на двамата мъже, разбира се, се изпълняват от момичета. Когато влязат в набелязаната къща, двамата въоръжени вдигат кривака и балтията нагоре, а останалите ги заобикалят в кръг. В кръга влизат четири лазарки със забулени лица, които танцуват около момите с криваците, като по този начин извършват имитативно уподобяване на животинското ухажване и избор на партньор в живота. Каквито и да са детайлите в различните части на България, празникът лазаруване завършва с много веселие, песни и танци. Според етнографите смисълът на този празник е имитиране на сакралната брачна церемония, която в езическото общество се е извършвала традиционно с пукването на пролетта. Както през пролетта се е зараждал новият живот, така това е било най-подходящото годишно време и за изграждане на нов дом и семейство и създаване на нов живот и потомство.

Венци

За разлика от Лазаровден, в който има смесване на езически и предхристиянски ритуали и обреди, Цветница (Връбница) е празник с доста по-изчистен откъм символика смисъл. На този ден се извършва обичаят кумичене. Момите отиват на река и хвърлят в течащата вода венците си. Онази, чийто венец изпревари останалите по течението, става кумица и приема останалите лазарки на гости у дома си, като дотам е носена на ръце от дружките си. Старият смисъл на кумиченето е било освен за здраве и за плодородие момите да бъдат предпазени и от похищаването от страшния змей. В различните части на страната обичаят кумичене има и свои разновидности. На някои места на реката всяка от момите носи изработен от самата нея обреден хляб, наречен кукла. Избират място, където водата тече по-тихо. Всяка мома сама изрязва с ножче тънки залъци от хляба си. Всички залци се подреждат върху късо плоско дърво. Когато всички залъци са наредени, дървото се потапя така, че парчетата хляб да заплават. Онази, чийто залък победи останалите, става победителка и се ползва с уважението на останалите до Великден. На др. места пък вместо парчета хляб момичетата си правят лодчици от папур, които пускат да плават във водата.

Здраве

С налагане на християнството като официална религия създателите на каноните смесват съществуващите до този момент езически традиции и вярвания с новите. На Цветница се чества влизането на Исус Христос в Йерусалим, яздещ на осел. Божият син е посрещнат с палмови клонки и цветя като истински израилски цар. На този празник в християнските църкви се освещават върбови клонки, които се раздават на хората за здраве. Клонките се отнасят вкъщи, като се вярва, че пазят дома и семейството до следващата година. Според традицията се прави венче от върба, което се поставя на пътната врата. Върбовите клонки символизират палмовите, с които Исус Христос е посрещнат в Йерусалим. И поради това Цветница се нарича още Палмова неделя. Избира се върбата, тъй като тя е първото дърво, което цъфти през този период. В нашата традиция има вярвания, че върбата е свързана с подземните божества и „оня свят“, в който са се преселили предците.Телеграф Иван Георгиев