Управляващите правят опит да заменят 15-км. тунел по АМ "Струма" край Кресненското дефиле със серия тунели и виадукти
Последният участък от автомагистрала "Струма", който преминава през Кресненското дефиле, да се реализира под формата на серия от тунели и виадукти, а не чрез дълъг 15 километра тунел.
Това ще опитат управляващите, става ясно от решение на Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП), с което се открива процедура за възлагане на обществена поръчка за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за строителството на ЛОТ 3 от магистрала "Струма", предаде репортер на БГНЕС.
Въпросът за замяна на дългия тунел с изграждането на серия от малки тунели и виадукти бе повдигнат през април от представители на най-големите български строителни компании. Срещу това обаче категорично се обявиха еколози, според които изграждането на дългия тунел ще минимизира негативния ефект върху околната среда от строителните дейности.
По всичко изглежда обаче от Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти", която е на подчинение на регионалния министър Лиляна Павлова, са заели позицията на строителния бранш. Това се установява и от прегледа на документацията за обществената поръчка за ОВОС. "Решението да се разработва дълъг тунел в Кресненското дефиле е взето през 2008 г. и е базирано на много ограничена информация за околната среда и технически данни. По това време са отчетени единствено последствията от експлоатацията на тунела, без да се взимат под внимание тези от прокопаването му. В съответствие със Стратегията по околна среда за проекта за Лот 3 на АМ "Струма" (разработена от JASPERS и приета през 2012 г.) след завършване на проекта за тунела, последствията върху околната трябва да бъдат цялостно оценени. По време на разработването на проект за тунел през 2013 г. и 2014 г. се появиха различни проблеми. В това число за необходимостта от големи депа за съхранение на изкопния материал, изграждането на временни пътища и голямата интензивност на движение по време на строителството. Към тях се добавят рискът, че сериозен проект с такъв мащаб включва необходимостта да се завърши в ограничено време (Програмния период по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 – 2020 г.), голямата инвестиционна и експлоатационна стойност и значителни геоложки рискове (регионът е познат като такъв с голям брой силни земетресения за България, с възможност за достигане до 9 по скалата на Рихтер). В тази връзка и след консултации с МОСВ, в началото на 2014 г. Министерството на регионалното развитие възложи на НКСИП да разработи допълнителен вариант за преминаване на Кресненското дефиле", аргументират необходимостта от ОВОС от НКСИП.
Прави впечатление, че в документацията на НКСИП за обществената поръчка за ОВОС са взети същите аргументи, които бяха изложени от българските строителни фирми през април 2014 г. Макар и да не го обявяват публично, друг от мотивите на строителния бранш да настоява държавата да се откаже от варианта с 15-километров тунел е липсата на достатъчен опит и капацитет в изграждането на подобни съоръжения от българските компании.
При вариант за дълъг тунел – най-вероятно строителството ще бъде поето от голяма международна компания, а българските фирми ще се ползват като подизпълнители.
ЛОТ 3 на магистрала "Струма" е с обща дължина 65 км. и ще свързва Благоевград със Сандански. Прогнозите са, че той ще струва над 1,5 млрд.лева (от които около 1 млрд. за 15-км. тунел), с което ще изчерпи европейските средства за пътища по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020", която се очаква да бъде одобрена през 2015 г. от Европейската комисия.
Привържениците на виадуктното строителството твърдят, че то ще струва много по-малко от изграждането на 15-километровия тунел. Според твърденията на строителния бранш, ако бъде избран алтернативния вариант, то той би излязъл 600 млн.лв. срещу около 1 млрд.лв. за вариант с дълъг тунел.
Опитът на управляващите да прокарат алтернативен на дългия тунел вариант за довършването на "Струма" при Кресненското дефиле обаче може да срещне неодобрението и на Европейската комисия, която вече е приела, че по ЛОТ 3 ще се изгражда 15-километров тунел, а не серия от по-малки и виадукти.
Появява се обаче и друг проблем пред завършването на участъка. С решението на НКСИП да обяви процедура за изготвянето на ОВОС на практика вече се забавя и старта на изграждането на ЛОТ 3. Очакванията бяха, че до края на 2014 г. апликационната форма за последния участък от магистралата ще бъде готова. Трасето трябва да бъде завършено най-късно до 2022 г. В противен случай България ще загуби европейските пари, не само за този участък, но и за цялата магистрала, чието изграждане се финансираше и по ОП "Транспорт 2007-2013".