Ужас: Пак ще ни „спасяват”, както през 1990 и 1992 г.

Българските търгаши в политиката умират да ни „спасяват”. Яхват страховете на обикновените хора, предлагайки се и самоопределайки се като техни защитници, а в същото време си градят властовия пъзел в задкулисни договорки на 4, 6 или 8 очи под лозунга на спасението на България.

През последните няколко дни в публичното пространство започнаха да се чуват все по-често гласове, че видите ли трябва да се състави правителство в рамките на настоящия парламент. Ако може да е кабинет на националното спасение. Да се гарантирало сигурност в обществото и т.н. Все изтъркани клишета на „загрижени политици”.

Кой се самопредлага?

Нека да видим кои са най-големите застъпници на кабинет в този парламент, съставен от третият мандатоносител (ГЕРБ и БСП заявиха, че ще върнат мандата).

Така наречените патриоти, обединили се на президентските избори. Те са на гребена на страховете на хората, експлоатирайки проблемите с нелегалните мигранти.

Ще дам един показателен аргумент. Лидерът на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов беше кандидат за президент на предните президентски избори през 2011 г. Спомняте ли си неговия прескромен резултат? Малко над 33 000 гласа или 0,99%.

 

 

 

 

Преди две седмици като кандидат на „Патриотите” той все 573 000 гласа или 14,97%. Да не за последните 5 години Каракачанов, известен още и като агент „ИВАН” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1989 г. още докато е студент, е израснал толкова в политиката, че да е увлякъл по себе си половин милион българи? Или е имал толкова пленителни послания, че е увеличил резултата си няколко хиляди пъти?

На вълната на страха

Не, единствената разлика е проблемът с бежанците/мигрантите от Сирия и Афганистан. Този над половин милион е страхът на хората, изразен на президентския вот.

Към Патриотичния фронт се приши и „Атака”, чийто лидер Волен Сидеров, който предпочита да си открива предизборните кампании в Москва, днес зове именно за такова правителство на спасението.

Лидерът на медийната партия НФСБ Валери Симеонов също изразява готовност да съставят правителство в този парламент. Даже каза, че една от двете най-спешни задачи е... да се върне старото положение за варене на ракия. "Ще търсим подкрепа за национално отговорно правителство", каза още той. Колко познато звучи.

Мандат за „Патриотите” – политически абсурд!

Ще е пълен абсурд и отказ от досегашните позиции, ако президентът Росен Плевнелиев, който трябва да определи по свой избор третия мандатоносител, се насочи към „Патриотите”.

Политическото формирование на проруски ориентирани псевдопатриоти, които показаха, че окото им няма да мигне да отнемат права, като тези за гласуване на българските граждани в чужбина, способни да сеят омраза и да злоупотребяват с опасенията на обикновените хора.

И БДЦ вдига крак...

Групиралите се около Български демократичен център депутати от бившата коалиция „България без цензура” (2014) също не биха се поколебали да направят опит за съставяне на правителство.

Има си хас! Както и при „Атака”, така и при БДЦ истинският проблем се свежда до това дали ще имат шанса да влязат в следващия парламент. При едни предсрочни избори топлото място в парламента, което имат сега, ще се изпари безвъзвратно.

Мераците на Реформаторския блок

Реформаторският блок също е склонен да тръгне да съставя ново правителство. Даже оттам казват, че то ще бъде със същата програма, като това, в което досега участваха.

За тези две години Реформаторския блок показа, че лидерите на партиите в него, които влязоха във второто правителство , не могат да направят реформи, нито в образованието, нито в армията, нито в икономиката, нито в здравеопазването. Поредните „десни”, които се наредиха на софрата на властта.

Тук ще откроя активната публична, законодателна и политическа дейност на няколко народни представители от парламентарната група на РБ, които са сред малцината, показали, поставят обществените интереси на първо място пред партийните – Мартин Димитров, проф. Вили Лилков, Петър Славов, Борис Станимиров.

Те, заедно с депутата Методи Андреев (ГЕРБ) не забравиха за разлика от всички останали важността от довършването част от важните процеси на декомунизация в България.

Ключът е в ръцете на ГЕРБ

Тук ключова позиция за евентуално съставяне на кабинет от трети мандатоносител ще има ГЕРБ. Някои полунамеци след Консултативния съвет за национална сигурност при президента във вторник оставиха усещането, че партията на Бойко Борисов може би ще мисли дали да подкрепи една такава авантюра. 24 часа по-късно от ГЕРБ, декларираха, че "последно" са за пресрочни избори, но предстои да се види как докрай ще се разиграе сценарият и дали наистина няма да се стигне до задкулисно договаряне за подкрепа от "Патриотите" по малко от всички партии.

Президентът Росен Плевнелиев също ще носи политическа отговорност за това на кой политически субект ще връчи третия проучвателен мандат за съставяне на правителство.

А помните ли „спасителните” кабинети през прехода

Той често призовава, че трябва да се учил от уроците на миналото, имайки предвид неудобните истини от тоталитарния период. Но в случая ние имаме още по-големи основания, както ние, така и той, че сме се поучили от грешките при злополучното прекрояване на политическото пространство в кризисни моменти по време на прехода.

 

 

 

 

Имаме най-малко два примера за такива случаи. Първият е точно отпреди 26 години, когато в края на ноември 1990 г. комунистът-социалист Андрей Луканов беше принуден да подаде оставка като премиер в резултат на национална стачка против пагубното управление на преименувалата се няколко месеца по рано БКП на БСП.

Вместо да се тръгне към предсрочни избори и служебен кабинет, които на фона на гладната Луканова зима щяха да бъдат тотално загубени от БСП, СДС влиза в договорки за съставяне на програмно правителство с премиер съдията Димитър Попов. Някои от лидерите на опозиционния съюз се озовават във властта, а президентът Желю Желев също работи за сглобяването на такова правителство.

Този кабинет обаче е натоварен с шоковото увеличение на цените в резултат на непроведена икономическа реформа от БКП/БСП, с преговорите за изплащането на външния дълг, натрупан от Живков и компания, с отприщената безработица, фалиралото селско стопанство и основни сектори в икономиката. Резултатът на изборите през октомври 1991 г. е в полза на хитрите комунисти – СДС печели пред БСП, но само с 1%.

Кабинетът Беров – безвремието на корупция, мутрите и „Мултигруп”

Вторият подобен случай се отнася до правителството на Любен Беров, съставено през декември 1992 г. благодарение на връчения от президента Желев трети проучвателен мандат на ДПС.

Това става след сваляне на правителството на СДС начело с Филип Димитров в резултат на координирани атака не само от страна на бившите комунисти и паралелната властова мрежа на Държавна сигурност, но и от страна на президента Желев, а така също и на синдиката „Подкрепа”.

На практика при Беров държавата дезертира от своите правоохранителни задължения за сметка на възхода на т. нар. борчески групировки и икономически субекти като „Мултигруп” и разцвета на политическата корупция.