Учителката Хр. Капинарова, която 24 години се бори с псориазис: Силата да се справиш с всеки проблем е вътре в теб, лекарят назначава терапия, но заболяването се бори с подкрепата на близките и със силен характер

Учителката в Благоевград Христина Капинарова е сред пациентите, които със сила и воля успяват да се справят със сериозното автоимунно заболяване псориазис.

Тя е майка на син и се бори с болестта още от 24 -годишна възраст. През изминалите години е приложила различни методи за лечение, сред тях диети, мехлеми и медикаменти, назначени от специалисти по кожни заболявания. Постоянно се информира и не спира да надгражда своите знания за причините за появата на псориазиса и се справя с проблема, без да допуска усложнения.

И в момента продължава успешно да се лекува.

Хр. Капинарова е възпитател в Благоевград, тя е лъчезарна и борбена, превъзмогна преживените трудни моменти и се съгласи да разкаже за волята и обичта на близките й хора – съпруга Георги, сина Костадин, сестрата Латинка, които през изминалите години  я подкрепяли морално и й вдъхвали кураж да се справи с болестта.

Г-жо Капинарова, Вие сте деен човек, упражнявате отговорна професия – възпитавате деца, активно се занимавате със своите хобита – народни танци, планински походи и плетене, кога се появиха първите симптоми на псориазиса и как разбрахте за заболяването?

Бях 24-годишна, през 1994 година след преживян много силен стрес от нелеп инцидент, при който пострадах тежко. Първо се появи малко петънце, което се лющеше и постоянно сърбеше, на левия крак на коляното, после се появи на лакътя и така обхвана ръцете и краката ми. Не бях чувала за тази болест, една моя позната, на която показах, ми каза, че е псориазис. Веднага започнах лечение, не съм се бавила, но се оказа, че е изключително упорито автоимунно заболяване, което съм развила след стреса. Не е наследствено, защото във фамилията ни няма друг болен. Лично при мен се случи лошо стечение на обстоятелствата. Разхождах се със сина ми на ръце, който тогава беше 2-годишен, и моя приятелка ми разказваше книга, слушах с интерес и се захласнах, не съм видяла и паднах от тротора на улицата, височината беше изключително малка, около 20 см, но така съм си усукала краката, че ги контузих и двата. Левият ми крак бе със счупени две кости на подбедрицата, а десният с травма на глезена. Останах с гипсиран крак цели четири месеца, защото травмата беше тежка, като при падане със ски, шокът от случилото се и това, че не мога да се движа, силно ме стресираха, а детето ми имаше нужда от грижи. И така след поставяне на диагнозата на 24-годишна възраст започнах лечение. Имах подобрение през 2002 г., но след две години пак се отключи.

Изключително съм благодарна през изминалите години на лекарите от кожния диспансер в Благоевград, които ми помогнаха много не само с лечение, но и с човешко отношение. И тук искам да изкажа своето огромно разочарование, че кожният диспансер бе закрит точно преди 2 години. Нямам обяснение защо се затвори лечебно заведение, в което се лекуваха пациенти от Пиринско и от Рилското корито.

В МОМЕНТА БОЛНИТЕ НЯМАТ ОТДЕЛЕНИЕ И СЕ ПРИЕМАТ В СТОЛИЧНИ БОЛНИЦИ, КОЕТО Е СВЪРЗАНО НЕ САМО С ТРАНСПОРТНИ РАЗХОДИ ДО ТАМ, НО И МНОГО ВЪЗРАСТНИ ХОРА САМИ НЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ В СОФИЯ.

Редовно постъпвах, преди да бъде закрито отделението, 2 пъти в година по 10-11 дни, след провежданото лечение получавах облекчение, спокойствие. В отделението правех процедури с апарати, терапия и режим, които при домашно лечение нямам възможност да приложа. Не на последно място са важни и разговорите с лекарите, с тях вече бяхме станали близки, като в една фамилия, те ми даваха ценни съвети. Болничното лечение провеждаше екип от специалисти по кожни болести начело с д-р Янкулова и колегите й д-р Соколова, д-р Маврова, д-р Тодорова, д-р Дойчинов, на които благодаря за помощта. Д-р Дойчинов ми препоръча да започна настоящото лечение.

В момента сте добре, заболяването е в ремисия, какво лечение провеждате?
Първо искам да споделя, че изключително важно в такива ситуации е човек да намери сили вътре в себе си, да повярва, че може да се справи сам, въпреки трудностите, през които трябва да премине. Не трябва да чака друг да му помогне, а да разчита на себе си. През годините съм провеждала продължително 40-дневно лечение при столични специалисти, имала съм и много трудни моменти, когато кожата на краката ми беше в рани, не можех да нося рокли и дрехи с къс ръкав, но след започнато биологично лечение през 2014 година се чувствам добре. Подкрепа безспорно ми оказа обичта на съпруга ми Георги и сина ми Костадин, който вече е семеен, имам снаха Янка, която е изключително възпитан и прекрасен човек. Моята сестра Латинка Станчева ми вдъхна кураж и ме насочи да започна това лечение, тя също има автоимунно заболяване – болест на Бехтерев, заболяването води до хронично възпаление на гръбначния стълб, като потърпевши са предимно млади хора, на възраст от 18 до 35 години. Хората с тази болест са изключително задружни, взаимно си помагат. Благодарение на сестра ми се включих и аз като привърженик към сдружението им, което е създадено преди 9 години. Запознах се с един изключително борбен човек – Живко Янков от Ямбол, който е председател на Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев, и се включвам в организираните от тях планински походи. Общуването с тези хора ми дава изключително много, контактите ме зареждат с положителна енергия и ми вдъхват вяра, че всеки проблем е решим, и че няма невъзможни неща, трябва много воля. В продължение на четири години всяка година тяхното сдружение организира походи, миналия месец бяхме на Орлово око, Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Триград… През изминалите години сме изкачвали Мусала, Безбог и Попово езеро. ПРЕДИ ВРЕМЕ ЛЕКАРИТЕ МИ ПРЕПОРЪЧАХА ПОЧИВКА НА МОРЕ, НО ОПРЕДЕЛЕНО АЗ НЕ СЕ ЧУВСТВАХ ДОБРЕ СЛЕД ТОВА, ПОЧИВАМ СИ В ПЛАНИНАТА…

Там чистият и прохладен въздух, зеленината, ручеите и чуруликането на птиците ме зареждат с много енергия. От 2000 година всяко лято ходим на язовир „Доспат”, отиваме няколко приятелски семейства и наистина се забавляваме, дори се научих да ловя риба, моят улов, разбира се, е само каракуда. Това лято пропуснахме, но ще намерим време да отидем. Преди 9 години се запалихме със съпруга ми и решихме да ходим на екскурзии из страната и чужбина. Направихме си добър финансов разчет и при добро желание се справяме, не ходим на море, а със заделените 600 лв. посещаваме различни градове в Европа, като идеята ни е да опознаем историческите и културни забележителности. Посетила съм Париж, Рим, Прага, Венеция, Помпей, Флоренция и други. Безспорно харесвам българската история и дори си купих карта на 100-те национални обекта, само за 3 години успях да посетя 45 исторически забележителности.

– Имаш ли други любими занимания?

– Разбира се, моето хоби е да плета, занимавам се от няколко години, плета дори чанти, сувенири за Коледа, мартеници. Преди години създадохме свой клуб и излизаме да плетем на открито, като показваме своите творения в градската градина и в парка Бачиново. Това занимание ми е хоби, но да не пропусна и народните танци. Ходя на народни танци повече от 10 години, два пъти в седмицата по един час. Атмосферата е неописуема, всички жени сме любители и смело мога да кажа, че вече сме станали приятелки, въпреки че сме на различна възраст и с различни професии. Обстановката е много зареждаща, танцуваме в зала в VІІІ СУ – Благоевград, която е специална, има поставени огледала на стените. Нашата група вече сме напреднали с народните танци.

И не на последно място, искам да уточня, че щастлива ме прави и работата ми, обичам професията си, защото работя с деца. Моите ученици са тийнейджъри в трудна възраст, които искат всичко да опитат, трудно приемат чуждото мнение, но разбират, когато си строг и справедлив с тях.

Съветът ми към хората със сериозни здравословни проблеми е: не се отказвайте да се борите, мислете положително и вярвайте в себе си. От четири години сама си поставям инжекции – два пъти в месеца, ходя на всеки 6 месеца на комисии в София, след одобряване и представяне на медицински документи, лечението ми помага и  се чувствам полезна, както на своето семейство, така и на хората покрай мен. Затова казвам: обичайте живота си!

Разговаря СЛАВА ИВАНОВА в.Струма