Учителите „за” онлайн уроци и за 5,6 и 7-и клас, но не и за най-малките
2/3 от учителите смятат, че учениците от 5,6 и 7-и клас също могат да преминат към дистанционно обучение. Повече от половината обаче са на мнение, че най-малките трябва да останат в класните стаи и не подкрепят онлайн уроци за малчуганите до 4-и клас.
Това сочат резултатите от анкета на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“относно евентуално преминаване на образователната система в обучение в електронна среда от разстояние. В проучването са се включили сред 6100 педагогически специалисти в рамките на четири дена.
65,8% са отговорили, че биха подкрепили започването на дистанционна организация в прогимназията (5, 6 и 7 клас) от 3 ноември, когато децата трябва да се върнат от есенната си ваканцията. 71,2% от учителите, които са попълнили анкетата, пък подкрепят започналото вече дистанционно обучение за учениците от осми клас нагоре.
Според председателят на синдиката Юлиан Петров има няколко причини за високия процент на желание за преминаване в електронен режим от разстояние за гимназиален и прогимназиален етап е разбираем по няколко причини.
„Българското училище е възможно най-безопасната среда, но упорито се използва с политически цели, да се насади мнението колко опасни са образователните институции и, че именно там са инкубаторите на заразата Ковид. Това, разбира се е нито отговорно, нито в интерес на децата и учениците, но това демонстрира липсата на гражданско образование и мислене на българския политически елит.”, обяснява той и допълва, че образователните институции не крият опасност от зараза.
53/1% от акнетираните смятатм, че учениците до 4-и клас не трябва да преминават към онлайн уроци. 56,5% от учителите на подкрепят и дистанционното обучение в детските градини.
„Присъственото обучени в начален етап и предучилищна възраст, не може да замести социализацията и възпитанието, но за да продължи да работи образователната система е необходим финансов ресурс и банка с учители или студенти, които да заместват. Но това засега не е в наличност.”, коментира председателят на синдикат „Образование”.
Петров обаче посочва още, че не са се оправдали обещанията на здравния министър г-н Ангелов, че ще има безплатно тестване на учители и ученици за сметка на РЗИ. По думите му вероятно има забрана на министъра на здравеопазването, регионалните инспекции да издават заповеди за тестове на учители и ученици, а ако някой учител или директор реши да се тества, то е за негова лична сметка. Председателят на синдикат „Образование” обяснява, че дори и при болен член от семейство, РЗИ-тата не издават предписание за PCR, а препоръчват карантиниране.
„В момента 671 са заразените учители, но в тази бройка не влизат, учителите които са в карантина, заради позитивен тест на член от семейството или в случаите, когато детето на учителя е карантинирано, поради карантиниран клас или група в детска градина.”, обяснява Петров. В бройката не влизали и педагозите, които отсъства, защото са болни от нещо друго.„ Някои учители пък вече ползвали отпуск, за да се предпазят. Натоварването на българските учители, поради това, че те изпълняват вътрешно заместване на болни отсъстващи свои колеги, пък водело до увеличаване на бърнаут ефекта до 70%. „В момента качеството на образованието и съхраняването на учители и директори е поставено на карта.”, коментира Петров.
Затова онлайн уроците били единственият начин да се осигурят учители. „Във връзка с казаното дотук, ръководствата на образователните институции са в огромно затруднения да осигурят замествания, дори и при 10% болни учители, затова дистанционния режим е единствения изход.”, заявява председателя на синдиката.
Оставали обаче проблемите с липса на дигитални средства и дигиталните ресурси за работа на педагозите в електронна среда. МОН в момента предоставя средства за лаптопи за малко над 2% от българските учители.
„Синдикат „Образование“ пледира да се пази живота и здравето на българските учители и да спрат да се пренатоварват при сегашния непланиран режим на организация на образователната система.”, пише още Петров.