Ученик от ПГ по механизация на селското стопанство в Гоце Делчев и Царят на лозята доц. Людмил Ангелов зарязват в опитното поле на Аграрния универстиет

„Къде си, Трифон Зарезане?“, провикна се стопанин в лозята на Аграрния университет.

„Не се виждам от черно и бяло грозде“, зададе се между редовете момък в бяла везана риза.

За първи път ученици от ПГ по механизация на селското стопанство „Пейо Яворов“ в Гоце Делчев се включиха в традиционния ритуал, с който в масивите край Брестник се зарязват лозята на висшето учебно заведение. Тийнейджърите влязоха в тях с погача, украсена с грозд, печена кокошка с булгур и бъклица вино – както повелява традицията в техния край.

Преди да зарежат, мъжете там разравят земята и се покланят в четирите посоки на света. Изливат в основите на лозата вино и пепел от огнището на Бъдни вечер, „захранват“ я с парче от погачата. Тогава идва ред да се избере Цар на лозята – стопанин трудолюбив и способен, чието лозе дава най-тежки гроздове.

Трябва да е щедър, уважаван и късметлия, добави тракийски щрих миналогодишният Цар на лозята на Аграрния университет – инж. технолог Ламбрин Топузлиев, който ръководи винарската изба на висшето училище. Той  предаде венеца от здравец, чимшир и лозови пръчки на доц.  д-р Людмил Ангелов, който ще носи титлата до празника на Трифон Зарезан догодина. И нарече с думи от молитва на лозарите:

„Дай ми дълъг живот, работа не твърде често, любов – от време на време,  вино – по всяко време!“.

Здраве, берекет и пълни бъчви пожела на свой ред и доц. Ангелов. „Когато се реже лоза, трябва да е с уважение и спокойствие -  обясни той. – Да се разбере езика й. Защото, повярвайте ми, тя наистина говори. И човек да е с чисти помисли“.

А кой да е по-чист от децата, отсъдиха домакините от Аграрния университет. И дадоха лозарските ножици на учениците. Общо около 40 възпитаници на професионални гимназии в Гоце Делчев, Ямбол, Каварна, Шумен, Чирпан, Свиленград и Септември пристигнаха за празника в лозята на висшето училище.

Виктор Думчев е осмокласник от паралелката по лозаро-градинарство в ПГ по селско стопанство и икономика „Христо Ботев“ в Свиленград. За първи път тази година тя ще е  по дуалната система, като след 10. клас учениците ще усвояват занаята на реално работно място във винарска изба „Катаржина“. Виктор обаче вече е пробвал някои неща. Семейството му гледа лозя с мерло, димят, карловски мискет. Момчето иска да се присъедини към семейния бизнес. В дуалната паралека в гимназията се надява теорията и практиката да се допълват взаимно, а за след това ще продължи подготовката си в Аграрния университет.

Съученикът му Димитър Бойдев също е бъдещ кандидат-студент там. И не разбира съвсем връстниците си, които бягат от земята. „Много обичам трактора. Вече съм орал и пръчки съм сял“, разказа тийнейджърът, докато още по-опитните заедно с ректора на АУ проф. Христина Янчева режат лозовите пръчки.

Станислав Колев пък вече е третокурсник по лазаро-градинарство. Той не е от семейство на лозари. Завършил езикова гимназия с английски и немски, но решил да се хвърли в нещо съвсем различно. Днес не съжалява за избора си. Освен, че се усвояват нови знания, има много практика на полето, сподели Станислав. А най-доволен е, че преподавателите посвещават и в тънкостите на предпримачеството.

Фолклорният ансамбъл „Тракийска младост“ на Аграрния университет тропна варненски танц -  с дървени лъжици в ръцете и алени везани чорапи на нозете. Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните Иван Шиков бе сред гостите. Додойха още представители на местната власт, на бизнеса, ректори на други пловдивски висши училища.

Честването на Трифон Зарезан бележи и 73 г. от основаването на Факултета по лозаро-градинарство. Деканът  доц. д-р Слава Табаков припомни приноса му през годините и, че през 1965 г. България е станала първенец по посадъчен материал. Днес продължава подготовката на кадри, а винарската изба на Аграрния университет е единствената в българско висши училище и една от 28-те университетски изобщо.

Религиите, в които е събрана мъдростта на народите, казват, че миналото и бъдещето са едно и също нещо, каза доц. Сава Табаков. И добави, че за много хора земеделието е минало, но на мнозина ще бъде бъдеще. Поздрави всички тях – заради които го има виното, с което българинът прави сватби и погребения и което го съпътства в ежедневния живот.

Отец Мирослав пък благослови лозята и отправи молитва да бъдат опазени от коварство на зли човеци, от всяка гад, от всеки вредоносен вятър. И нарече овреме да дават плодове, пълни с благословение.

„Колкото капки в бъклицата, толкова грозде на лозницата… През праговете да прелива“, обобщиха  учениците от Гоце Делчев.

 

Аграрният университет инвестира 200 000 лева в  жива лаборатория

От януари тази година Аграрен университет - Пловдив е партньор в първия европейски иновационен хъб. Лозята му край Брестник стават демонстрационна точка, на които ще се изпитват нови дигитални технологии по отношение на прогнозиране на болести, неприятели, добиви по различните сортове грозде.

Преподавателите от Катедрата по лозарство и овощарство вече работят, а ръководството има амбициозната цел да направи първата в България жива лаборатория по примера на европейски живи лаборатории. Тя ще събира на едно място наука, образование и бизнес, обясни ректорът проф. д-р Христина Янчева. Висшето училище ще инвестира около 200 000 лева, а до празника на Трифон Зарезан догодина живата лаборатория трябва вече да бъде действаща.

Проф. Янчева пожела здраве, спорна година и Трифон Зарезан да дари с богата реколта. И  цитира мисълта на Галилей:

Виното е събрана слънчева светлина в една бутилка“. В нея са събрани също любовта и всеотдайният труд на всички, които са работили,

добави ректорът.

 

Ламрбин Топузлиев: 75% от виното се прави на лозето

Здраве и винени успехи си пожелава инж. Ламбрин Топузлиев, когато се срещне с приятели и колеги.

„Винените успехи започват лозето. 75% от  виното се прави там, 25% от доброто вино е резултат от технологията“, категоричен е ръководителят на винарската изба на Аграрния университет. Пред нея са се ширнали 35 хектара с 420 сорта грозде в опитното поле на вуза. Това му отрежда второ място в света по сортова колекция, след Монпелие във франция. Но трябва да се облагородява, защото е полезен генофонд за хибридизация, подчертава Топузлиев.

Постоянно се правят експерименти с цел подобряване на качествата. В момента се рабти в няколко иновативни направления. „Едното е да наблюдаваме влиянието на листната маса, на килограмите грозде, като контролираме процесите на фотосинтеза и движение на микроелементи – с цел подобряване на качеството на гроздето. Идеята е да създадем микроклимат на лозята, който да е благоприятен за зреенето. По този начин го моделираме в желаната посока – обяснява Топузлиев. -  Друг акцент е т. нар. клонова селекция – изследваме различните клонове на прогресивни сортове, тяхното взаимодействие с тероара и как то влияе върху качеството на виното. 

Правят се разработки, най-вече кръстоски и хибридни сортове. Идеята  ние да създадем сортове, които  да съчетаят положителното на двата сорта, които кръстосваме“.

В Аграрния университет работят с много български сортове, някои от които позабравени. "Искаме да ги възобновим. Сред тях са варненски мавруд, варненска гъмза, както и сортът кокорко -  през 1912-1913 г. е имало много от него в Северна България - изброява Топузлиев. -  Сред интересните сортове са т. нар. бял мавруд, който представлява изкуствена генна мутация на сорта мавруд, и сив мавруд, който е естествена генна мутация. При белия мавруд окраската на гроздето е придобила жълто-зеленикав оттенък. Вече 3-4 г. произвеждаме вино от него и има изключително голям интерес. Характерно е, че запазва сортовата характеристика, но добавя в аромата флорални нюанси. Зрее много късно, а повечето лозари се насочват към сортове с късно зреене и по-дълга вегетация – заради глобалното затопляне. Високите температури водят до бързо зреене, а това не е добре за натрупването на аромати".

източник:Марица.бг