Търсят сe 5 000 медицински сестри и 4 000 лекари
Недостигът на здравни специалисти, по-специално – на нас медицински сестри и акушерки – през последната седмица се превръща във водеща тема на здравеопазването.
Изследването на Съвета за икономически анализи показва, че в момента в здравната система нито една система не достига 16,9 хиляди медицински сестри, за да постигне средното за Европа съотношение на брой медицински сестри по посока на броя лекари, което е отправна точка за качествена здравна грижа.
В последното проучване на работната сила на Агенцията по заетостта на пазара се намират най-много медицински сестри (4,7 хиляди) и лекари (4,4 хиляди) след специалистите с по-високо образование.
Проблемът с медицинските специалисти не е само български феномен. По оценки на Световната здравна организация недостигът на лекари и други медицински специалисти се очаква да достигне 10 млн. през 2030 година. Немската статистическа служба също дава прогноза за загуба на между 280 и 690 хиляди специалисти по здравни грижи в немското здравеопазване.
Това на практика означава, че проблемът е глобален и на България ще се наложи да се конкурира със силно развитите икономически и социални държави в създаването, привличането и задържането на медицинските кадри в страната.
В контекста на малката година отворена икономика може да се появи, тъй като тази задача изисква висока степен на планиране, организация и множество смели и практически неотложни действия, ако не искаме след няколко да се появим без никакви здравни специалисти у нас.
Сред палитрата от мерките, които могат да се предприемат, за да се използват хора за избор на медицинската професия, е намаляване на разпространението на обучението за придобиване на квалификация и практикуване на професията. В България в момента медицинските сестри преминават през 4-годишно обучение, с което придобиват бакалавърска степен.
Твърде дългото обучение за медицинските сестри не е обосновано от тази точка на това, че в по-дълъг период от време студентите не могат да заемат „редовна“ позиция, изискваща завършено образование, съответно доходите им продължително време остават ниски.
Това дестимулира избора на медицинска професия от новозавършили ученици или от по-възрастни хора, решили да се завърнат във висшето образование и да сменят сферата на професионалната си реализация. От системна гледна точка дългото обучение пречи на системата по-бързо да се обновява с нови кадри.
Данни от проучване на страницата на ИПИ за обучението по медицинска сестра в страните от ЕС показват, че в много то е три години (6 семестъра) и води до придобиване на образователна степен „бакалавър“. Има няколко случая, в които обучението може да бъде и професионално – Австрия е такъв пример, но тази възможност съществува и в Германия, Нидерландия и Белгия.
Скандинавските държави предпочитат обучение в рамките на 6 или 7 семестъра. В почти всички държави медицинските сестри се сертифицират и могат да работят след завършването на бакалавърска степен, като по желание могат да продължат следното си и в магистърски, а някъде – и в докторски – програми.
Всички програми за обучение на медицински сестри в ЕС включват теоретично и практическо обучение, като разпределението на часовете често е поравно. Скъсването на обучението на медицинските сестри в България е само една от възможностите за начало на преодоляване на недостига.
Сравненията с другите европейски страни ясно показват, че е възможно с един или два семестъра по-кратък престой в университета, за да се постигне качествено обучение, гарантиращо покриване на стандартите за образователната степен и международното признаване на дипломите.